Сърцето като орган на висшето познание

11.06.2019 г.
Автор: св. Лука Архиепископ Кримски и Симферополски

На 11 юни честваме паметта на св. Лука Архиепископ Кримски и Симферополски, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки (1877-1961). Той завършва гимназия с рисуване, но се отказва от попрището на художник и се посвещава на медицината, за да е полезен с нещо за хората. Завършва с отличие, защитава докторска дисертация като хирург, работи като участъков лекар, в Ташкент преподава в медицинския факултет, оглавява катедрата по оперативна хирургия и анатомия в Държавния Туркестански университет. След революцията в Русия, когато се установява атеистичният режим, той се обръща към вярата. През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей. Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение и името на св. Лука – апостол, евангелист, лекар и художник. Издигнат е в Архиепископски сан в най-тежките времена за Руската Православна Църква, в епохата на жестоки репресии и гонения. Още след първите му изяви като архиерей започват изпитанията. Арестуван е многократно по обвинения в антисъветска дейност и изпращан в лагери и на заточение в Сибир. Въпреки тежките условия и увредено здраве епископ Лука не се предава духом, остава верен на православната вяра. Навсякъде той лекува и оперира понякога с подръчни средства. Когато започва войната, моли да го изпратят на фронта ли в тила като специалист по гнойна хирургия. Искането му е удовлетворено. Завежда хирургично отделение в болница и прави операции денонощно. След края на войната е награден с медал, но въпреки това го връщат в лагера до края на заточението му. През 1946 година епископ Лука е избран за Кримски и Симферополски архиепископ. Представя се в Господа на 11 юни 1961 година. Скоро на гроба на светеца започват да се случват чудесни изцеления, които не престават и днес.

Из книгата на св. Лука „Дух, душа и тяло”: 
Съвременният цивилизован човек чрез работа над себе си се приучва да прикрива мускулните си рефлексии и само промените в сърдечната дейност все още могат да ни разкрият неговите преживявания. Така сърцето си остава за нас орган на чувствата, който фино указва нашето субективно състояние и винаги го изобличава. Като лекар трябва да отбележа, че докато сърдечната дейност, обусловена от мускулна, може да се регулира относително добре, то да се регулира сърдечната дейност, предизвикана от различни вълнения, е изключително трудно. Затова и толкова лесно се поразява сърцето у лица със свободни професии, не свързани с тежък физически труд, но свързани с голямо психическо натоварване.

Инервацията на сърцето е изключително богата и сложна. То цялото е оплетено с мрежа от влакна на симпатичната нервна система, чрез която е тясно свързано с главния и гръбначния мозък. Функциите на симпатичната и вегетативната нервна система са все още слабо изучени и напълно неизвестни, но вече е напълно ясно, че те са изключително важни и многостранни. Тези нервни възли и влакна несъмнено притежават изключително важна роля във физиологията на чувствителността. Така че нашите анатомо-физиологически знания за сърцето не само че не пречат, а дори ни подтикват да считаме сърцето не само за централен орган на кръвообращението, а и за най-важния орган на чувствата.

Но Свещеното Писание ни казва за сърцето значително повече.

За сърцето се говори едва ли не на всяка страница на Библията. От пръв поглед читателят не може да не забележи, че на сърцето се придава значение не само на централен орган на чувствата, но и на най-важен орган на познанието, на мисълта и възприятието на духовните въздействия. И най-вече: според Свещеното Писание сърцето е орган на общението на човека с Бога и следователно, то е орган на висшето познание.

За усещането на Бога или, по-точно, за благодатното въздействие на Божия Дух в сърцето говорят много подвижници на благочестието, много преподобни. Всички те повече или по-малко ясно усещали същото, което усещал и св. пророк Иеремия „но в сърцето ми беше като че ли разпален огън” (Иер. 20:9).

Откъде е този огън? Св. Йоан Лествичник казва: „Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата.”

А ето и думите на св. Макарий Велики: „Сърцето управлява всички органи, и когато благодатта заеме всички отделения на сърцето, господства над всички помисли и членове, защото там е умът и всички душевни помисли... Затова там трябва да гледаме написан ли е от благодатта законът на духа.”

Къде там? В главния орган, където е престолът на благодатта и където са умът и всички душевни помисли, т.е. в сърцето.

Как възникналите в мозъка мисли се предават на сърцето, ние не знаем, но мисълта като чисто психологически акт, за разлика от усещанията, като физиологически акт, не се нуждае от анатомически пътища за придвижване. Не се нуждаят от такива пътища и чувствата, които възникват в сърцето и в значителна степен се формират от едни или други мисли. Но сърцето не само получава обработени мисли и сензорните възприятия от мозъка, но и само  притежава удивителната способност да получава от заобикалящия го свят екзогенни духовни чувства от най-висш порядък.

Тези усещания от сърцето се предават в ума, в мозъка и в голяма степен определят, направляват и изменят всички психически процеси, произхождащи в ума и в духа.

Ако говорим за „помисли на сърцето”, че сърцето служи за средоточие и обиталище на мъдростта, то в него не само се получават чувствени и волеви допълнения на породените в мозъка мисли и не само се възприемат екзогенни духовни въздействия предавани към мозъка, но и се раждат мисли, размисли, които както и сензорните възприятия служат като импулси и материал за мисловна дейност на мозъка.

Следователно сърцето е вторият орган на възприятия, познания и мисли. В него се ражда познание и почива мъдростта. Следователно, ако сърцето е лишено от Божията благодат и не възприема от трансценденталния свят внушения от Духа на истината и доброто, а е насочено към възприемане от духа на злото, лъжата, гордостта, то в него се ражда и обитава безумието.

Превод: Александра Карамихалева
Източник:
pravoslavieto.com/ Църковен вестник, бр. 23, 2002 г.

Още от Православни светии

Св. Константин Велики в историята на Църквата

21.05.2019 г. | протопрезвитер Тадеуш Харденбрук | Православни празници

Свeти равноапостолен Константин Велики е първият християнски император на Рим, основател на Константинопол и родоначалник на Византийската империя. Неговият принос за световната история и за историята на Православната църква е действително забележителен...

Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена

Св. Константин бил най-големият син на Констанций Хлор и жена му Елена. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, обичан от народа и войската. Управлявал с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните в областите, които управлявал...

Свети Георги Победоносец: мъченикът се ражда във Вечността

06.05.2019 г. | протойерей Андрей Ткачов | Православни празници

Мъченичеството е резултат от благодатта. Това е било негово причастяване с мъката Христова. Такова е било негово болезнено раждане за Вечността...

Какво се случва в центъра