Съработници на Бога

25.07.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Възлюбени в Господа насилници и грабители на царството Божие,

В днешната неделя четем това чудно Евангелие (Мат. 9:27-33). Слепците, които пресрещат Христос пред къщата, не просто са чули, че някога някъде Той е извършил чудо, а знаят, че то се е случило тук и сега – с дъщерята на началника на синагогата и с кръвоточивата жена – те са свидетели на всичко това. И затова викат след Него „Помилуй ни”. Те имат надежда, че Христос ще ги изцери. Дори не надежда – те знаят, убедени са, че Христос може да ги изцери! Може да промени живота им! И това чудо се случва според тяхната вяра.

Изведнъж разбираме, че тези двама слепци са всъщност съработници на Бога – ония, чрез които Бог явява в този свят Своята сила, мощ и изцеление. Чудото не се случва без тяхната помощ, без онова, което трябва да заявят – че вярват в Него и сърцата им са отворени за Него, че избират да бъдат оръжие в Неговите ръце, а не на княза на този свят. Ето, че това, което ние наричаме чудо, което не можем да си обясним с разума, се случва, но когато хората вярват и станат част от Неговата воля (…)

Това сме ние, хората – слепи, обхванати от бесове и не можем да говорим. И определено мълчим. Мълчим пред Бога, имитирайки молитва, имитирайки живот с Него. Защото, за да ни пуснат бесовете, и ние трябва да ги пуснем. Вместо да превръщаме слабостите си в положителни черти и да се оправдваме (…)
Запис на проповедта – тук.

Проповед на протойерей Михаил Манев в Седмата неделя след Петдесетница (Мат. 9:27-33), храм „Св. Николай Чудотворец“, Варна, 23.07.2017.

Още от Проповеди

Как да простим?

20.02.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Процесът на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище.

За съда на любовта и пътя на промяната

11.02.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Да се разделим с това, което ни отделя от Бога

05.02.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Блудният син съгрешил не с разпътния си живот, а защото изменил на назначението, за което бил сътворен изначално - да расте в царството на своя небесен Отец. Далечната страна може да бъде и тук, и сега, тя е онова състояние, в което всеки един изпада - там, където Го няма Бог...

Какво се случва в центъра