Саморазрушаващите чувства

04.05.2018 г.
източник: Shutterstock
Автор: Архангел.бг

Защо не бива да игнорираме или отричаме чувствата си? Как да ги разпознаваме и да работим с тях? Кои чувства са саморазрушаващи и как да се справяме с тях? Тези и други въпроси бяха поставени на шестата лекция от програмата „Съпричастност. Въпроси и отговори. Пастирска грижа”, посветена отново на чувствата и тяхното значение в живота на човека, която се проведе на 16 април в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна. В YouTube канала Архангел.бг Варна вече е достъпен видеозапис.

Милена Петрова: Повечето хора по навик разпределят чувствата на негативни и позитивни или на добри и лоши. Но трудно може да кажем, дали едно чувство е добро, или лошо… Ако радостта е свързана със срещата ни с наш приятел, тя е добро чувство, но ако е във връзка с нечия загуба, тя е лошо чувство… А когато определяме чувствата като негативни, хората се опитват да бягат от тях, да ги неглижират, да ги потискат или отричат, само че самите чувства не изчезват от това. Понякога отричането започва от детството – „Момчетата не плачат”, „Няма да се страхуваш, ти си мъж”… Затова по-точният начин на делене на чувствата е: приятни и неприятни. Съответно и двата вида чувства могат да се разделят на такива, които са адекватни според ситуацията, т.е. рационални, и друга част, които са нерационални. Тези, които са адекватни за ситуацията, те обикновено ни дават много важна информация за това, какво се случва, те могат да помогнат за нашето израстване и развитие, докато нерационалните чувства ни спъват и ни водят надолу. Затова е важно човек да не потиска и да не пренебрегва чувствата си (или някои от тях), за да не изгуби информацията, която носят. Затова е добре да не ги делим на негативни и позитивни, а да се учим да ги познаваме, да улавяме техните телесни признаци и да ги регистрираме на по-ранен етап, когато може да се включи мисловният процес и да се преработи мисълта, която провокира чувството, да се вземат някакви мерки преди самото чувство да се е натрупало и да ни е обзело. (…)

Емилия Бойчева: Бог ни е дал огромна палитра от емоции, от чувства, с които да можем по някакъв начин да регулираме мисленето си. Когато започвахме да говорим за мисленето, бяхме казали, че има няколко групи базови потребности, които правят човека човек и го отличават от останалите живи същества на планетата, и всъщност го правят богоподобен. Те са свързани с автономността и личната свобода, с празнуването и скърбенето, с нашата цялост и завършеност като личности, с нашата взаимосвързаност с другите (близост, доверие, признание…), с духовното свързване (вдъхновение, красота, мир…) и играта (забавлението, смеха, радостта…). Всички тези базови потребности са изключително важни за нас като човеци, за да можем да съществуваме като такива. Мисленето също ни прави човеци. Но как мислим? Дали осмисляме реално нещата, които се случват?... Тук идват на помощ емоциите и чувствата ни. Когато изпитваме положителни емоции, това означава, че нашите базови потребности са удовлетворени. Когато изпитваме отрицателни емоции, това е индикация, че има някакъв проблем с удовлетворяването на нашите нужди и потребности. Емоциите са производство на нашето мислене. А нашето мислене винаги е даване на оценка на нещата, които ни се случват. И дали тази оценка е реалистична, или не, отново обратна връзка ни дават нашите емоции. Те са фината настройка на мисълта ни при осмислянето на нещата. (…)

Още по темата
Още от Коментар

Архангелова задушница

02.11.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Има три дни в живота на Църквата, отредени за специална почит към починалите. Наричаме ги Задушници - от "молитви за душите". Те се случват в събота, една седмица преди началото на три от постните периоди през годината...

Празник на хляба в ДЦ „Ривиера”

12.10.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Разказахме за традицията, която някога е била част от културата на всеки християнски дом – приготвянето на хляб за богослуженията в храма. Традиция, която се е предавала от поколение на поколение заедно с вярата...

Да учим децата със своя пример

01.10.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

За да се открие на детето реалността на този чуден свят на блага вест за вечния живот, то трябва да го види около себе си – доколко реално е всичко това в нашия живот, да види нашия пример, как ние го живеем...

Какво се случва в центъра