Духовно просветен център

Съдът на съвестта

05.03.2019 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на Страшния съд – 3 март 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Днешното Евангелие винаги се чете в навечерието на Великия пост. То, както чухме, повествува за Страшния съд – последния ден, когато Христос ще дойде и всички народи ще се изправят пред Него. И ще се случи това, за което чухме – едно разделяне, подобно на това, когато пастир разделя овците от козите, едните ги слага от лявата страна, другите от дясната... Но нали разбирате, братя и сестри, че този съд отдавна вече е настъпил. И може би няма нужда да чакаме последния ден на своето битие или това, на света. Когато Христос се е появил в този свят, Той се е появил именно със Своята божествена слава и в пълнотата на Своята божествена любов, като Бог и човек, безподобен. Никога не е имало такъв. И ето, застава Христос в тази свят, показвайки цялата пълнота на Своята божественост и на Своята божествена слава.

Казвам ги тези неща, за да може поне за миг да си представим величието на Бога. Или поне да се опитаме... Живеейки в този свят, си даваме сметка, че е много трудно да си представиш Кой е Бог, и поне малко да преоткриеш за себе си Неговото величие.

В Неговата божествена слава Той застава пред нас не само Бог, но и като човек, приел и въплътил Себе си в нашата човешка немощ, която е и осветил със Своята божествена слава и най вече със Своята божествена любов. И ето, Той, застанал пред нас със Своето въплъщение, със Своето божествено слово, с благата вест и откровение за царството Божие, отдавна е съдията, който стои пред съвестта на всеки един от нас, особено на тези, които вярват в Него.

Вярвам, че всеки един от нас е изпитвал, особено в миговете, когато е заставал пред своя съкровен на душата човек в своето дълбокото сърце, когато е заставал пред своята съвест, която е като глас Божи, като закон свише, като нравствен закон във всеки един от нас, когато е заставал пред Бога, пред Неговото величие, и е осъзнавал в това предстоене своята немощ и е усещал своя дълбок копнеж за тази истина и тази правда, която виждаме както в образа на нашия Спасител, така и в чистотата на съкровения на душата ни човек, който много често е различен от това, което ние представляваме в своето ежедневие....

Ако погледнем само така, сухо и строго, на Страшния съд, може наистина да се ужасим. Не е лъжа, че мнозина от нас очакват този съд, но всичко това не трябва да ни отчайва, а да бъде за наше възраждане. Защото Бог е милостивият съдия, благият Отец, пълнотата на божествената благост, и когато застанем пред Него, не Той ще ни съди, а ще ни съди Неговата любов и нашата съвест. И това може да се случва още тук и сега. В този съд всеки един би поискал да се възроди... да се възроди човешкото в нас (...)

Това Евангелие преди Великия пост трябва да ни подсети, че когато заставаме пред своята съвест и пред Бога, съдът, който усещаме в себе си, трябва да отсъди как да живеем. Бог, когато се изправим пред Него, няма да ни съди дали сме вярвали и дали сме постили, дали сме се кръстили и колко поклона сме правили, а ще съди дали сме имали любов, или не. Защото както казва св. Йоан Богослов, не може да казваш, че обичаш Бога, ако не обичаш ближния до тебе. Във връзка с това, за да не бъда голословен, ще ви разкажа една история.

По време на Виетнамската война снаряд пада в едно училище. Ранени са много деца, но няма добри преводачи, които да превеждат на американските лекари, които се притекли на помощ. В полеви условия се налага на едно момиченце да преливат кръв, за да го спасят. Но тъй като няма откъде да вземат, започват да търсят сред оцелелите деца такива, които са с подходящ резус фактор. Някак успяват да им преведат и да ги попитат кое е съгласно, да прелеят от неговата кръв. Едно момченце вдига ръка. Приготвят всичко, започва преливането, но забелязват, че то започва да подсмърча и накрая се разплаква. Те не разбират какво става, но най-накрая идва добър преводач и с негова помощ всичко се изяснява. Детето било разбрало, че трябва да прелеят всичката му кръв и то да умре. И когато го попитали защо тогава се е съгласило, то отговорило: Тя е моя приятелка.

Разказвам тази история, защото тя е за човешкото в човека. А ако децата могат да се жертват по този начин за своите приятели, мисля, че би било редно и ние да се опитваме, ако не живота си, то поне времето, емоциите, усилията, вниманието си, чувствата си да жертваме за своите ближни. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Пета неделя на Великия пост - 2020

05.04.2020 г. | отец Алексей Атанасов, отец Василий Шаган | Проповеди

Бог иска от нас да сме дейни, да помагаме на тези, които са около нас. Не да властваме и командваме, а да работим за доброто на всички. Такива хора Бог поставя нависоко в царството Си. Бог обича работливите за ближния...

Даде оброк и го изпълни, и остана в пустинята. Пета неделя на Великия пост

04.04.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Петата неделя от Великия пост е на св. Мария Египетска и ние я честваме със смирение. Изправяме се пред Бога, да просим благодат и милост за нашите души... (17.04.2016 г.)

Изпитание на вярата

29.03.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нашата вяра е творческо дело, това е живот за Бога. В молитва и в пост. Молитвата – като упование на Бога и признаване на Неговата спасителна воля за нас, и постът – като постоянна бдителност, да не изпаднем в състояние, в които бихме загинали, бихме изгубили себе си...

Какво се случва в центъра