Размисли за Петдесетница: за разселването на християните и бъдещото събиране на реколтата

27.05.2018 г.
Слизане на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница  temples.ru
Автор: свещеник Филип Парфенов

Какво празнували евреите в деня на тяхната Петдесетница по времето на Стария Завет?

Както е казано на Израил в Мойсеевия Закон: "Да пазиш празника на безквасните хлябове (това били пасхалните дни), и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, които си посял в нивата (това било Петдесетница, 7 седмици или 50 дни след Пасха), и празника на беритбата в края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата" (празникът Сукот, Изх. 23:14-16).

Това може да ни припомни целия наш християнски живот. Отначало съм бил кръстен и кръщенето е моят личен изход, новото ми раждане, раждане свише; после съм получил печата на Светия Дух, подобно на това, как Христовите апостоли в деня на Петдесетница дали първите плодове от това, което Христос посял в душите и сърцата им, след като огнените езици по чуден начин слезли върху тях. И при изхода от нашия живот Самият Христос ще ни попита за плодовете на нашия духовен труд.

Но Петдесетница в Стария Завет не е само благодарност за първите плодове на жътвата, а също и даряване на Закона. 50 дни след изхода на евреите от Египет, тоест 50 дни след първата Пасха, Мойсей получил Скрижалите със Закона на планината Синай. Десетте Божи заповеди били начертани на две каменни плочи. Но сърцата на тези древни евреи били също толкова каменни, колкото и плочите, които после били счупени.

Ето защо много по-късно един от великите пророци - Иезекиил, ще провъзгласи от името на Бога на Израил: " Ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог." (Ез. 11:19-20). И така Светият Дух в Стария Завет се проявява чрез Закона и пророците. Но отсега нататък между Бога и Неговия нов народ, новия Израил се сключва Новият Завет.

И този нов народ не е нищо друго, освен Вселенската Църква, която получава дара на Светия Дух вече не чрез Закона, но директно и без посредници, със слизането на огъня в деня на Петдесетница. "Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!" (Лк.12:49) - тези Иисусови думи се отнасят и за това събитие.

Същевременно си спомняме друго събитие от свещената история - построяването на Вавилонската кула. Всички жители на Земята говорили на един език и поискали да се прославят, като построят кула, достигаща небето. Но като започнали да строят, престанали да се разбират. Строежът по този начин се спрял и хората се пръснали по цялата земя.

Може да се каже, че това се случва всеки път, когато хората се обединяват, не за да творят Божиите дела, значими за вечността, а за да вършат неща, с които да се прославят. Ето какво се казва в една от стихирите на Всенощното бдение на празника:

Народите, някога заблудени поради дързостта на строителите, сега са изпълнени с мъдростта на славното познаване на Бога; Господ някога осъдил нечестивците за греховете им, сега Христос чрез Духа просвещава рибари; някога за наказание било допуснато разногласие, сега между тях се обновява съгласие за спасение на нашите души.

(Стихира гл. 8 в събота в навечерие на Петдесетница)

Ако хората се обединяват в името на истинския Бог, Който е извор на мъдрост и истина, те започват да се разбират, дори когато говорят на изначално различни езици, и дори съвсем без думи, тъй като всъщност са обединени от общия за тях език на Духа. Тъй като между Трите лица на Светата Троица не съществуват никакви земни слова! Има единствено съвършено и пълно единство в любовта - "единогласно да славим Светия Дух".

Когато хората са увлечени от това да си спечелят име" (Бит. 11:4), като онези строители на Вавилонската кула, то даже говорейки на един език, започват да се отдалечават един от друг и да разговарят на различни по същество езици. При това изобщо не е важно какви цели са си поставили - дори ако това е чистотата на вярата например. Тези, които виждат единствено своята правота и истина, и не желаят да разберат и почувстват правотата и истината на другия, се обричат на същото разделение, за което с тъга и горчилка пише апостол Павел относно първата християнска община в Коринт: "А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов". Нима Христос се е разделил? Нима Павел биде разпнат за вас? Или в име Павлово се кръстихте? (1 Кор. 1:12-13).

Напоследък наблюдаваме такава аналогия във връзка с празника Петдесетница, когато противопоставяме двете споменати по-горе библейски събития. Земната Църква, създадена по такъв чудесен начин чрез кръщението "с Дух Светии и с огън" (Мф.3:11), впоследствие на свой ред претърпяла същото "вавилонско" разселване, когато хората, говорещи на един евангелски език, с течение на вековете по същия начин престанали да се разбират, пък и сърцата на мнозина отново се вкаменили. Отново, по същия Божи промисъл, било допуснато тяхното разселване и разделяне на различни "изповедания". Те, разбира се, от духовна гледна точка не са равностойни.

Обаче винаги ще се намерят искренно вярващи хора от друго изповедание, които могат да коригират нещо в нас, православните, ако наистина имаме желание да видим собствените си прегрешения и заблуждения, още повече, че православният свят отдавна не е единен, а разногласията относно разбирането на Преданието и каноните у нас са не по-малко, отколкото тези сред протестантите относно тълкуването на Писанието. Нима не ни призовават тъкмо към това думите на Христос в Неговата "първосвещеническа" молитва:

"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби" (Ин 17:21-23).

И в християнския свят отдавна вече има копнеж по такова единство - не единство от низините, подобно на това, което изпитвали строителите на кулата в кратковременния си порив "всички като един", а единство свише, благодатно и съборно, в братска любов, където хармонията на цялото не отнема от уникалността на отделните части, както в едно тяло всеки отделен член има специално предназначение (вж 1 Кор.12).

В този смисъл истинската Църква не ни е дадена в готов вид, а се проявява в този свят подобно на Божието Царство, което е едновременно и "вътре", и "сред нас" (Лк. 17:21), и в същото време е нещо търсено и очаквано: "Да дойде Твоето Царство". Както и Христос, Който е с нас "през всичките дни до свършека на света", но и Когото все още очакваме: "Да, дойди, Господи, Иисусе!" (Откр. 22:20). Както и Светият Дух, чието пришествие вече се е състояло, но ние все още Го молим: "Ела и се всели в нас", и нека това да е завършекът на нашата жажда по Бога и любовта ни към Него, та Самият Свети Дух да ни се притече на помощ в нашата слабост и да ходатайства за нас "в неизказани въздишки" (Рим. 8:26).

Тайната на Църквата още не е разкрита, доколкото самата тя още не се е разкрила "до пълната възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4:13).

Най-добрите християни на всички времена непрекъснато усещали този сериозен проблем на разпокъсаността на християните, заради което Христовото дело, поръчано на Църквата на тази земя, не се извършва така, както мнозина биха искали. Така както например е било през първите векове от християнската история, без всякакви СМИ и още повече - интернет! Тогавашната проповед на апостолите и учениците им била успешна благодарение на труда им, а нашата днес, ако е успешна, то често е въпреки нашите старания.

Конкретно за нас това е повод за непрекъснато вътрешно разкаяние! И струва ми се съвсем неслучайно в църковната година точно след Петдесетница започва нов период на покаяние, когато скоро след празника започват постите. И точно в деня на Петдесетница за първи път се четат покайни и коленопреклонни молитви.

"Ето, със страх стоя пред Тебе, като в морето на Твоята милост съм хвърлил отчаяната си душа. Направлявай живота ми Ти, Който с едно едничко слово, чрез неизразимата сила на премъдростта Си, направляваш всички твари. Тих пристан на подмятаните от бурята!  Покажи ми пътя, по който да тръгна. Духа на Твоята премъдрост подай на моите помисли, духа на разума дарувай на моето неразумие, с дух на страх пред Тебе осени моите дела, дух прав обнови във вътрешността ми и с владичествен дух утвърди подхлъзването и нестабилността на мислите ми, та наставляван всеки ден от Твоя благ дух към полезни неща да се удостоя да изпълнявам Твоите заповеди и винаги да помня Твоето славно пришествие, изпитателно за извършените от нас дела" - с тези думи се молим в деня на Светата Троица след празнична литургия по време на Велика Вечерня на Светия Дух.*

"Ти си състрадателният и милостивият, Който безгрешно си станал участник на нашата плът, като добросърдечно се скланяш към ония, които прекланят колена пред Тебе, бидейки очистване за нашите грехове. И тъй, Господи, дай на людете Си Твоите щедрости; послушай ни от Твоето свято небе; освети ни със силата на Твоята спасителна десница; покрий ни с покрова на Твоите криле и не пренебрегвай делата на Твоите ръце. Пред Тебе едничкия грешим, но и на Тебе едничкия служим."

Празничният период от годината свърши, започнаха делниците на ежедневния труд. Да даде Бог всекиму да донесе нещичко във времето за събиране на плодовете в края на годината!

* Особеността на Църковното богослужение в деня на Света Троица се състои в това, че литургията на този ден завършва с вечерня и по време на последованието ѝ Църквата коленопреклонно чете три специални молитви, съставени за този ден от свети Василий Велики.

Първата молитва е отправена към Бог Отец: да прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат и ги утвърди в светите Свои закони; да ни събере в небесната Църква.

Втората молитва е към Бог Син: да ни подаде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота.

И третата молитва отново моли Сина Божий да упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови. (Из бележки към "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски) 

Превод от руски: Ирина Вачкова
Източник: pravmir.ru

 

Още по темата

Какво се случва в центъра