Промени и преображения. Какво мислят младите?

06.08.2019 г.
Автор: Архангел.бг

Става дума за промените в нас, за нашите лични преображения. Много или малко е една година, за да се случи промяна? Как се променяме? Какво ни помага или пречи по пътя на промяната? Кой ни служи за пример? А ако промяната не ни харесва? На много от тези и други въпроси намерихме отговор в есетата на младежите, участници в четвъртото издание на Летния младежки форум, организиран от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” с благословението на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан от 3 до 9 август под надслова „Част от цялото”. Тази година те писаха на тема: „Какво се промени в мен през последната една година?” Да чуем какво мислят младите…

1 година....това са 365 дни... Смея да твърдя, че всеки един от тези дни ме накара да проумея нови истини, да се замисля над нови неща, за които преди дори не съм си давала сметка. Едно от тях е да си поставям мярка за нещата. Винаги съм била от хората, които не могат да се наситят на забавления, излизания и каквото и да било. През последната година обаче успях да осъзная, че за всичко си има мярка и не бива да се прекалява, за да не се губи сладостта от самото действие. Майка ми винаги ми е казвала: „Ако успееш да се откажеш от нещо, когато ти е най-сладко и най-приятно, то тогава имаш пълен контрол над себе си и действията си”. Преди не осъзнавах, но вече  разбирам смисъла на тези думи… Започнах да осъзнавам истински важните неща и разбрах, че трябва да се живее ден за ден, минута за минута, секунда за секунда. Разбира се, осъзнато и с добри помисли. Важното е, да не отлагаме нещо за утре, щом можем да го свършим днес, и така всеки ден носи със себе си по една малка промяна, стига да имаме очи да я забележим. (А., 15 г.)

Винаги съм смятала, че промяната се случва, когато се преместиш в някоя държава или когато загубиш някой близък до теб. Но се оказа, че това не винаги трябва да е така, тя може да се появи само за една нощ… Не мисля че съжалявам за нещо. Всеки се учи от своите преживявания, независимо какви са те. Реално тази година остави голям отпечатък върху мен. Сега съм много по-стабилна емоционално, не се обиждам толкова лесно, и научих много нови неща. Виждам света по малко по различен начин и съм малко по щастлива. Независимо дали тази промяна е малка или не, тя е достатъчна, за да започне да променя други неща, позитивни или не. (С., 16 г.)

Има една мъдрост, която много харесвам: „Мъдрите се учат от чуждите грешки, умните от своите, а глупавите – нито от своите, нито от чуждите”... Добрите навици се придобиват с упоритост и постоянство, за тях се изискват много усилия. За съжаление лошите се придобиват изключително лесно. Някои хора дори не усещат, че се променят. Техните приятели и близки обаче виждат промените, които настъпват у тях. От личен опит знам колко е трудно да се осъзнаеш навреме, а още по-трудно – да се опиташ да се върнеш или да се промениш, но към по-добро. Затова когато придобием добри навици, трябва усърдно да се стремим да ги запазим. (Е., 16 г.)

През последната година се запознах с много и различни хора, с различни интереси, но и еднакви във вярата. Хора, които са част от нещо, което учи на вяра и любов – Православната църква. Всъщност моята една година е 10 месеца, защото от толкова време вярвам, но за този период се научих да ценя всичко около мен… Разбрах, че не е важно да имам много приятели, за да съм щастлива, важно е да ме разбират, подкрепят и да бъдат до мен, когато имам нужда. Благодарение на двама мои близки приятели усетих и разбрах какво е благодат, какво е чувството да се изповядаш и причастиш… Благодаря всеки ден за станалото, защото без тези събития и тези хора нямаше да съм това, което съм. (Л., 18 г.)

Въпросът е съвсем, съвсем реален, и макар първо да подцених темата, после разбрах, че това (споменът за изминатия път) е нещо много ценно и важно… Най-важното, което се промени в мене, е че спрях да се опитвам да спасявам света... Отказах се от гръмки, горди неща. Слава Богу за това и за всичко, защото тогава животът ми изглеждаше значително по-безнадежден и объркан… В душевен аспект за първи път се доближих толкова близо до така желаното адекватно самочувствие. И разбрах и осъзнах основното препятствие, с което да се боря по пътя към него, а именно – самосъжалението, което води до загуба на Божията благодат и личностен упадък… През тази година за първи път на Богоявление се престраших да скоча във водата за Кръста. Това ми даде много надежда и устрем с Божия помощ да изградя себе си като достоен мъж и християнин. (Д., 20 г.)

През последната година промених мнението си и за много неща. Започнах да говоря повече и да не се притеснявам пред хората.Започнах да се интересувам от личностното развитие и чета книги, свързани с това. За една година научих много, намерих нови приятели и имах незабравими моменти. Смених училището си с ново, защото не се чувствах на мястото си. Спрях да се интересувам от програмирането и компютрите, по които се бях зарибил. Искам да участвам във форума не само да уча, но и за да споря със хора, които имат познания и са с противоположно мнение. (Б., 14 г.)

Какво се е променило в мен за една година? Мога да кажа, че почти всичко. Като почна оттам, че промених възгледите си за света,за околните и самата мен. Усещам че започвам да звуча клиширано , но това са фактите. За една година успях да постигна много неща, които исках от поне три години…. Колкото и да звучи все едно се хваля, мисля, че станах малко по-добра. Най-трудно обаче се оказа да се боря с гордостта си, и все още се боря, засега ми се получава. Миналогодишният форум ме накара да се замисля над много неща от характера ми. В крайна сметка ми остава да благодаря на Бог, че ви познавам, хора, всички вас! (Н., 17 г.)

Според мен, разликата в сегашното ми аз и това, преди една година, е че вярата ми стана по-силна. Старая се всеки ден да бъда благодарна, за това, което имам – за покрива над главата ми, за семейството ми и за малкото, но истински приятели, които имам. Старая се да бъда полезна, на колкото се може повече хора, и да правя повече хора щастливи, да отвръщам с любов на всичко и да не губя позитивното и доброто в себе си – да давам, за да получавам. Разбрах, че семейството ми винаги ще е до мен и никога няма да ми мислят злото или да ми навредят… Животът предоставя на човек пътища, по които сам решава дали да поеме. Понякога изборът води до промяна, било то на ценности или характер. Аз успях до някаква степен да се променя към по-добро, да ценя и да подкрепям хората до себе си. Благодарна съм за това, което имам, и не бих го заменила за нищо. (Ж., 15 г.)

През последната година се промених много… Казват ми, че съм пораснала. И според мен е така… Започнах да гледам на приятелите си по различен начин, да си ги подбирам, да държа на тях… За да се впиша като „нормално” дете в моя клас, трябва да се държа по определен начин: например да псувам. Аз не го правя нито там, нито пред приятелите си. Опитвам се да бъда себе си. Това ме прави щастлива. Вярвам, че това е правилният път – да не се водиш по акъла на останалите. Чувствам се уверена в постъпките си. (С., 12 г.)

Реалната промяна се случва когато на някого му пука, прави малки крачки напред,руши старото и полага основи на новото. Всеки може да се промени, но за това са нужни действия и желание. Само надежда нещо да се случи, не е достатъчна… Осъзнавам, че това, което правя, не винаги дава резултата, който искам да получа. За последната една година станах по-прям, но разбира се това не се харесва на повечето хора. Никога не можем да угодим на всички. (Д., 12 г.)

За мен е промяната е моментът, идващ в живота на човека, който го кара да преосмисли досегашното си съществуване и да му даде една нова насока с цел по-добър и пълноценен живот. В моето кратко съществуване всяка една промяна е била неочаквана, но същевременно точно навреме… В желанието си да споделям много неща, често забравях да изслушвам събеседниците си. Никога не се бях замисляла за това свое лошо качество, докато една добра приятелка не ми се разсърди точно поради тази причина. Макар и да ми беше сърдита, тя пак ми помогна – да се променя към по-добро. Скоро след случката се сдобрихме и дори й благодарих,че ми е казала за проблема ми. (Д., 15 г.)

През последната една година видях и преживях много неща, които ме научиха да ценя, да обичам и най-важното – да не се надявам, а да оставя всичко на Бог, защото неговият промисъл е велик. Господ ни дава според силите. Той решава какво да ни даде и от какво да ни лиши. Човечеството е видяло много разочарование, получено от напразни надежди. Всеки би се разочаровал, ако очаква нещо, а то не се случи. Както всички, и аз бях разочарована от много неща. Тогава започна и моята промяна. През последната една година успях да изпитам много смесени чувства и емоции – гняв, омраза, любов и нежност. От човек, който обича всички и се старае да сложи чуждите интереси пред своите, независимо дали те са добри или не, се превърнах в човек, стараещ се да реши собствените си проблеми и да се абстрахира от чуждите. Погледнах на себе си не като нищо, а като някого. Реших веднъж да обърна внимание на себе си и да реши конфликтите, които са се създали в душата ми. (Л., 17 г.)

За мен последната година беше като пътуване с едно от високоскоростните влакчета в увеселителните паркове. Беше изпълнено с вълнуващи преживявания, каращи сърцето ми да препуска, но също и с моменти, толкова плашещо болезнени, че просто затварях очи и се молих на Бог да ми даде сили да ги преживея… фактът, че скоро завършвам, а не знам какво искам, създаде голямо напрежение в живота ми през последната година. Дълго време се чувствах притисната от очаквания и като че ли не можех да си поема глътка въздух от тяхната тежест. Лутането в различни кариерни посоки, нерешителността и страхът ми от това, да не направя „фатална грешка”, която може да съсипе остатъка от живота ми, все още не са утихнали напълно, но реших да не си поставям високи очаквания. Никога няма гаранция, че няма да сгрешиш, дори да се подготвиш възможно най-много. Мисля, че е по-правилно просто да започна да уча това, което ще ме направи щастлива. Аз вярвам в себе си и способностите си и, ако някой ден реша да опитам нещо друго, съм убедена, че ще го постигна. За много хора такова решение може да звучи странно, но спокойствието, което чувствам, е безценно. (А., 17 г.)

Промяната в човека може да е вследствие на духовно израстване или на нещо, което му се е случило. Ако промяната е лоша, обикновено е временна и, щом осъзнаем грешката си, се връщаме към доброто… През изминалата година претърпях доста промени. Имаше лоши, но имаше и добри. Научих се да имам повече доверие на хората около мен – споделям и им позволявам да ми помогнат, ако имам проблем. Научих се, когато видя, че някой има нужда от помощ, да не го подминавам и да направя каквото мога. Научих се да бъда добра и с хората, които не са добри с мен. Държа се добре, с хора, които са ми се подигравали, но не го правя със задни мисли, просто знам, че така трябва… Надявам се тази промяна да бъде към по-добро, и щом започна да вървя по правилния път, да не се отклонявам от него. (М., 14 г.)

За да разберем, какво наистина се е променило в нас, трябва да съдим по постъпките си, а не по това, как си мислим, че сме се променили. Защото едно е да кажеш: „Промених се”, а съвсем друго е наистина да се промениш… Промяната се случва във всеки един момент, независимо от посоката, нагоре или надолу, напред или назад. Особено когато човек желае да направи нещо добро или недобро за себе си и за околните, и обратното, когато не желае. Това означава, че промяната става, когато пожелаем, когато се мотивираме – това е нашия дар, нашата свободна воля. Естествено всеки трябва да е готов да поеме отговорност за последствията от своите действия и бездействия. (С., 13 г.)

Аз се промених в положителна насока.Станах по-отговорен и по мъдър.Вече съм много по-социален и създадох доста нови приятелства.Според мен, ако има нещо постоянно в този живот, колкото и парадоксално да звучи, то това е промяната.Промените, желани или не, изграждат новото бъдеще. (Й., 14 г.)

През тази година ми се случиха прекалено много неща, които повлияха на психиката ми, на начина, по който мисля и по който се държа с хора около мен. Имах много проблеми и те като че ли не свършваха, а ставаха все повече и повече… Беше тежко. Записвах се на много училищни и извънкласни дейности само и единствено да избягам, да забравя за случващото се. Не стана точно така, но потвърдих една теория. Теорията за това, че след такива проблеми човек става по-силен. Предполагам, че това се случва и с мен. Странното е, че когато аз се променям, и другите се променят. Но все още пазя онези части от себе си, които ми позволяват да мисля различно… Трябва да се променяме. Това е нещо неизбежно. Човешко е. Ако не се променяме, значи стоим на едно място. Само трябва да внимаваме в какво ще се превърнем. В по-добрата част от нас или в по-лошата. (Н., 16 г.)

През последната година започнах да ходя повече на църква и да се доближавам до Бог. Ръкоположиха ме за иподякон и всяко неделно ходене на църква беше едно от най-приятните изживявания през годината. Това ми помогна да стана по-добър в училище, започнах да се старая повече и успях да постигна успех в предметите, които ме затрудняваха. В църквата намерих нови приятели. През тази една година започнах да се интересувам повече от Бога и Той ми помогна да се справям, с всичко, с което се захвана. Е, естествено, не всичко се получаваше от първия път, но с повече старание постигах желаните от мен резултати. (С., 13 г.)

Какво се промени ли? Сама едва ли ще мога напълно да си отговоря. Промяната зависи от много фактори като семейство, среда и приятели… Мисля, че за тази година станах по-щастлива. Всеки се учи от новите преживявания без значение добри или лоши. За тази година реално видях повече радости, отколкото тъга. Добрите неща ми донесоха освен хубави спомени и нови възгледи към света. Виждам света като едно прекрасно място, което трябва да пазим и ценим… и да се замисляме, дали това, което правим, е правилно, или не… Промяната в мен е малка, но е достатъчна, за да промени много неща. (М., 17 г.)

Точно преди една година разбрах за провеждането на този православен летен форум. Първоначално не исках да ходя, защото не познавах никого и се притеснявах, че ще си остана сама до края на лагера. Но в крайна сметка се оказаха едни от най-хубавите дни в живота ми. Спечелих много приятели, някои от които в последствие ми станаха много близки. Това ме промени… От тогава до сега се случиха много неща. С помощта на Бог, семейството и приятелите ми успях да се науча да се отстоявам, да не се влияя от чуждото мнение и да бъда себе си, независимо от това, какво ще кажат хората и какво ще си помислят за мен… Разбира се, имах и проблеми, имах и лоши моменти, но бързо успях да ги превъзмогна. Все пак без нещастието няма как да се насладим пълноценно на щастието. (И., 16 г.)

През тази година завърших основно училище и преминах в гимназията. Новият ми клас ме прие такава, каквато съм. Благодарение на тях се научих да отстоявам мнението си по-смело и да съм по-инициативна. Открих, че когато е нужно да се организираме за някаква съвместна дейност, всички търсят мен, защото успявам да разпределя задачите и да въвличам всички – черта, която преди не бях забелязала в себе си и не смеех да изявя… Промених се много и от християнска гледна точка. Уверих се от личен опит в силата на молитвата. Започнах да се моля повече, когато имам проблем, и това ми е помагало в много ситуации. Започнах да се убеждавам повече, че каквото и да се случва в живота ми – хубаво или лошо, е трябвало да стане така, защото Господ така е решил и такава е била волята Му. (К., 14 г.)

Много се промених за година. Този отговор се основава на мнението на моите приятели, защото те ме познават по-добре, отколкото аз се познавам… Интроверт. Срамувах се да говоря с хората, но сега почти всеки мой съученик ме познава по-добре…Оценявам и ценя хората от моя живот, които бяха с мен в най-тежките ми ситуации, и съкращавам времето, прекарано с хора, които са двулични… Намалих използването на социални мрежи. Започвам да мисля за кариерата и бъдещето си .Сега не бъркам личния живот и социалния. (М., 13 г.)

Преди бях тихо и срамежливо момиче, беше ми трудно да се запознавам с нови хора и да си говоря с тях, защото си мислех, че те няма да ме харесат, че едва ли ще има нещо, за което да можем да си говорим, и т.н. Бях започнала да се затварям в себе си. През последната година обаче в мен се появи желание да променя това, и за целта започнах да излизам по-често навън, стараех се да се запознавам с повече нови хора и да намирам някакви допирни точки помежду ни, както и да съм по-позитивно настроена. В началото ми беше доста трудно, но постепенно свикнах и притесненията ми започнаха да изчезват – открих, че всъщност е доста приятно да можеш да създаваш контакти с хората, да си говорите,да излизате заедно... (М., 16 г.)

През изминалата година аз мисля, че се измених доста. До скоро не бях особено вярваща, прекрачвах прага на църквата само, за да запаля някоя друга свещ по празниците. Сега вярата ми е станала по-силна, запали се в мен като малко огънче. Разбира се, имам да вървя много по пътя на вярата, докато получа дори малка част от промяната, за която се надявам, но дори сега виждам как Бог ме промени към добро. С помощта на вярата мисля, че съм станала по-искрена, което като качество е много важно за мен… Друго което се промени в мен е увереността ми. Намерих уникални хора, които ме накараха да се чувствам приета, и ми показаха, че имам стойност. Разбрах, че имам смисъл. Все още съм доста тиха и се притеснявам да говоря, но чувствам промяна от преди. Душата ми е по-спокойна. (Я., 16 г.)

През последната една година започнах да се променям коренно. Преди винаги си вършех, каквото си поискам, никога не слушах другите, дори моето семейство. Правех всичко на своя глава… Понякога си мислех, че животът е една игра и трябва да си я изиграеш, колкото се може по-хубаво, за да се насладиш на материалните блага и удоволствия. Постоянно мислех какво да ям или да пия, и съвсем забравях Бога. Но дойде денят, който обърна целия ми живот. Благодарение на моят духовен наставник и на Бога успях да се променя и продължавам да се променям… След толкова много време чак сега успях да разбера целта на нашата вяра в Светата Троица. Без да се уповаваме на Бога ние не можем да вършим нищо. (Д., 15 г.)

Променят ни случки и събития за добро или лошо.Дали осъзнаваме какво се случва с нас,кое ни променя, дали е в полза, дали се развиваме в правилна насока? Човек така е устроен, че е призван да се промени за добро, да върви напред и нагоре и чрез това да помогне на себе си и на другите.За да успее човек да се промени трябва да осъзнае какъв е той самият за в момента,кои са му слабите страни, над какво трябва да поработи,коя част от характера си да засили. Самото пожелаване на човек за промяна вече го насочва към развитие. (М., 17 г.)

Промяната, която забелязах у себе си, е че се гневя много по-малко. Всъщност, опитвам се да разбера хората – защо правят така,че човек да почне да им се гневи. Опитвам се да разбера болката и да успокоя нещата, за да не си причиняваме това помежду си… Колкото повече пораствам, толкова повече започвам да разбирам, кое е правилно и кое не, и се опитвам да променя себе си в по-добра насока. В насока, чрез която ще мога да помагам на другите, но и на себе си, за да стана един по-добър човек. Надявам се, че с Божията помощ ще успея да постигна това. (Я., 13 г.)

От миналата години в себе си виждам и малки, и големи промени. Промяна има и в мисленето ми, в гледната точка за нещата. Имам и повече натрупан опит – от грешки и неправилни решения съм си научила уроците… Всеки ден пред нас има изпитания и пътеки, от които трябва да изберем една. С всеки наш избор ние растем и, какъвто и да е той, трябва да сме щастливи от наученото, защото то ще ни помага занапред. (Н., 13 г.)

Радвам се, че имам възможност да изразя мислите си по тази тема, защото ме кара да се замислям и вглеждам в себе си и така още повече да се опозная. През тази година се промених значително. Вече мисля по-позитивно и по-сериозно за нещата, които правя, и за живота си. Преди не ми пукаше за живота ми и какво ще правя занапред, но вече си давам сметка за носенето на отговорност. Старая се да бъда организирана и отговорна към всичко около мен… Вече не позволявам да мачкат самочувствието и достойнството ми, с други думи, вече не се мразя така, както преди – когато се погледна в огледалото, виждам надежда за по-добър човек, който може да направи живота си достоен. (Г., 16 г.)

Случилото се през последната една година ми помогна да не приемам всичко за даденост, направи ме по-силна и по-благодарна. Разбрах, че е най-добре да живееш днес, защото не е сигурно дали ще има утре, да бъдеш отдаден на любовта към най-близките си, защото не знаеш още колко дълго ще бъдете заедно… Разбрах, че човек не трябва да бъде злопаметен, а да живее пълноценно и да бъде благодарен да всяко едно хубаво нещо в живота си. (Д., 16 г.)

До скоро си живеех по детски… Може би страхът от това, да порасна и всичко да е в моите ръце, надделяваше. Аз просто отлагах. Отлагах да мисля за нещо, което би ми донесло тъга… Мислех, че мога да продължа вечно така, за да избегна проблемите, с които останалите се борят… Докато в един ден осъзнах, че трябва да порасна и да живея сега, защото винаги е съществувало само настоящето… Щом започнах да се срещам лице в лице с проблемите, открих много мои неприятни черти, но и много хубави, за които не бях подозирала. Това беше една огромна стъпка в израстването ми, защото точно това е начинът да опозная себе си докрай. (Я., 16 г.)

Нещо, което, предполагам, усеща всяко подрастващо дете, е чувството за самостоятелност. Ставаме все по-здраво стъпили на краката си и поемаме отговорност за неща, за които никога не ни е било грижа. Разбира се, не всички в тази възраст тръгват по пътя на добрата промяна, но лично за себе си се радвам, или поне си мисля, че малко по малко успявам да се изградя като личност. Опитвам се все повече да правя неща, които да ми помогнат след време да изградя живота си. Преценявам кое как и накъде би ме отвело… Една наистина важна промяна е отношението ни към собственото ни бъдеще. За точно тази отговорност никога няма да има „утре”. (С., 16 г.)

През последната една година се научих да проявявам повече разбиране и търпение към хората, може би защото се научих да разбирам по добре и самата себе си. Свикнах, че макар и винаги да се боря за важните за мен неща, не всичко в живота зависи изцяло от мен, и се научих да се примирявам с това. Имах щастието да срещна нови хора, да опозная по-добре такива, които познавам от години, и да създам здрави и истински приятелства. Тези хора с любовта и разбирането си неволно ме научиха да се вниквам в чувствата и мислите на околните, да съм благодарна и да се радвам и на малките неща. Искрено вярвам, че всичко, което ни се случва, било то хубаво или не чак толкова, ни помага да изградим характерите си, стремейки се към по-добро. (Р., 16 г.)

Още по темата
Още от Ценности

Почитта към светите братя Кирил и Методий

23.05.2019 г. | проф. д-р Климентина Иванова | Ценности

Просветителското, възрожденското, будителското честване започва от 1853 г., за да продължи и до наши дни. Възрожденската атмосфера се връща към нас и столетията се сгъстяват, за да ни възвисят в пречистения идеализиран образ на нашата народностна самоидентичност...

Църковният славянски език

11.05.2019 г. | Борислав Аврамов | Ценности

В човешката история няма друг книжовен език, който да е създаден специално за християнска проповед и молитва. Той е създаден от Църквата и за Църквата, с молитва и за молитва и проповед на Евангелието. От раждането си той е християнски език...

Манастирът „Св. Богородица” край Варна – най-ранно свидетелство за проникване на култа към Св. Богородица като изцелителка

03.05.2019 г. | Проф. дин Казимир Попконстантинов, доц. д-р Росина Костова, проф. д-р Валентин Плетньов | Ценности

Пресвета Богородица ­ Живоприемен източник – Църквата въвежда това наименование за прослава на Тази, която прие да роди Живота, Извора на живата вода...

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?