Притеснителното в комфорта

20.11.2017 г.
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на отец Илия Попов - Притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21). 19.11.2017 г. храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Живеем в едно сложно време и мнозина казват – Ето, сега всичко е свободно, всичко е достъпно и човек може да направи всичко онова, което е планирал да постигне в живота си. Но дали наистина живеем свободни? Само ако вземем дистанционното на домашния идол – телевизора и го включим, какво ще видим от екрана – черен петък, купувайте; изгоден кредит – теглете; удоволствия с пълни шепи на всеки следващ кадър… Няма начин, човек да не остане с впечатление, че живее, за да консумира, да задоволява само естествените нужди и потребности на своето тяло, и с това се приключва неговото назначение, неговият смисъл, онова, което оправдава неговия живот.

Днешното Евангелие ни представя един подобен случай. Един човек прибрал изобилния плод от нивата си. Прибрал това, което е придобил. Но не е това страшното, че човек притежава каквото и да е. Страшното е какво си казал след това този, който придобил имането: Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Ето това е страшното, братя и сестри. Страшното е, че на мястото на Бога в нашето сърце слагаме тези удобства, този комфорт – яж, пий, весели се. Онова, за което сме тук на тази земя – да се усъвършенстваме в духовното, да очистим Божия образ в нас, да се опитаме да заживеем благодатния живот, който Христос е обещал на всички, които живеят с любов към Бога и към ближните – всичко това остава на заден план…

Още от Проповеди

Как да простим?

20.02.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Процесът на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище.

За съда на любовта и пътя на промяната

11.02.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Да се разделим с това, което ни отделя от Бога

05.02.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Блудният син съгрешил не с разпътния си живот, а защото изменил на назначението, за което бил сътворен изначално - да расте в царството на своя небесен Отец. Далечната страна може да бъде и тук, и сега, тя е онова състояние, в което всеки един изпада - там, където Го няма Бог...

Какво се случва в центъра