Прогнози на Преображение за следващия сезон

04.08.2017 г.
Автор: Венцеслав Георгиев

Когато мисля за Преображение, идват в съзнанието ми думите на един Анонимен Алкохолик: „Ако някой ме попита – възможно ли е човек да се промени, веднага ще му отговоря – абсолютно НЕ. И ако пак ме попита, бих му отговорил същото – абсолютно ДА.” На пръв поглед абсурдно и алогично твърдение. Ключът за разбирането му се крие в последвалото обяснение на въпросния алкохолик за собствените му опити да се промени.

В навечерието на един от най-радостните празници за християните, се сещам за някои от великите чудеса, които се случват в света всяка година след идването на Христос. Наред с благодатния огън на Великден в Йерусалим и обръщането на посоката на течението на река Йордан на Йордановден, на Преображение всяка година става чудо на планината Тавор. Чудото, което се е случило с апостолите в този ден.

Ето, апостолите претърпели промяна в този ден - станали радостни. Дали обаче тази промяна тогава е била същностна за тях? Все едно да имаш кола без климатик и парно и да си я карал досега в екстремни условия, на студ или жега. И изведнъж попадаш на идеалния климат, в който се чувстваш комфортно. Представям си, че нещо такова се е случило на Тавор. Затова и апостолите отначало се уплашили: досега не били имали такова преживяване. След това обаче не искали да си тръгват…

По-късно, в благословената горница на деня Петдесетница, апостолите вече можели да се чувстват комфортно при всякакви условия. Не че нямало от какво да се страхуват.

Такъв тип промяна /преображение/ е донякъде и в нашата власт. С желание, достатъчно воля и усилие, човек може да промени средата си на живот. С помощта на някои психологически техники, може да подреди редица неща, донякъде. За други обаче, трябва да се обърне към Производителя. Там той няма достъп. Само Онзи, Който е създал душата, може коренно да я променя или поправя. Горе-долу такова беше и обяснението на алкохолика. Когато колата ти е необратимо повредена, имаш нужда от намесата на Производителя. Дори и Той не може да отстрани напълно някои дефекти, но може да направи така, че да караш колата си без проблем, стига да спазваш някои ограничения при ползването. Например, никога повече да не слагаш добавки в горивото. Например, алкохол, ако искаш да нямаш проблеми.

Сравнението е доста грубо - колите са доста несъвършени, тях ги правят хората. А душата е направена от Бог и тайните на нейното функциониране са само донякъде познати.

Като историята за житното зърно. Слагаш семенце в земята и то претърпява коренна промяна! От земята не изникват зърна, а съвсем друго нещо – трева, от която после излиза клас  и така нататък.

Нали сравняваме човешката душа със зърното, което бива погребано в земята и там, умирайки, от него израства същностно друго нещо. Така човек, посят в земята след смъртта си, очаква възкресението от мъртвите в следващия сезон на това творение.

Не е в наша власт да накараме едно семе да покълне и поникне. Или от посято жито да порасне царевица. Но в известна степен е в наша власт да влияем на процесите по покълване и отглеждане. Наша е отговорността да осигурим подходящи условия на съхранение, грижа за обезпаразитяване, подготовка на почвата, торене… Разбира се,  зърното може да поникне и даде плод в други /неподходящи/ условия, но шансовете за това са много малки. Особено за самотното зърно, попаднало между тръни.

За мен е важно в какви условия поставям своята душа. Доколкото зависи от мен. Бурите и наводненията не са в моя власт. Мога само да се моля да не ни сполетяват на Този, който ги движи. Както онези туземци, които не се страхували от честите опустошителни тайфуни, докато при тях бил един католически свещеник, когото те с основание почитали като свят човек.

От мен зависи в каква посока ще подкарам колата си, за какво ще я използвам, ще я поддържам ли редовно, ще споделя ли радостта от съществуването й с някой друг, ще карам ли внимателно. Ако пък говорим за житото  - дали ще го посея в подходящите условия преди да умра, така че да се надявам на добра реколта в следващия сезон, или ще го посея в мучурището от временни страсти и удоволствия?

Дано не пожъна безплодна трева в бъдещия живот, която ще бъде хвърлена в огъня като негодна за нищо.
/Публикувано на 05.08.2016 г./

Още по темата
Още от Коментар

Конференция, посветена на светителя архиепископ Серафим (Соболев) се проведе във Варна

10.09.2017 г. | Варненска и Великопреславска света митрополия | Коментар

Митрополит Йоан: Това, че Бог прославя своите светии днес дава не само за нас, но и на всички вярващи хора упованието, че Божият Дух не е оставил Църквата Си и ще бъде с нея до свършека на този век.

Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание

11.05.2017 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

Ще се осмеля да приведа един пример от живота на св. Кирил, според житието му от св. Климент Охридски. Веднъж царският управник попитал Кирил: „Философе, бих искал да зная що е философия?” А той му отговорил: „Познаване на Божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане...

Как живеем живота си

09.02.2017 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

Из материалите на "Съпричастност. Въпроси и отговори" Тази седмица имах възможност да посетя старческия дом „Гергана”. Там живеят около 150 души, всеки в различен стадий на своята старост. Някои са стигнали до предела на живота. Повече от хората там са на 80, 90 и повече години, но прави впечатление, че много от...

Какво се случва в центъра