Постът ни въвежда в общението с Бога

Започна Великият пост. Защо е важен този период в живото на Църквата и в духовния живот на всеки от нас?

Има нещо, което всеки човек би трябвало да знае – къде са неговите граници. Какво не бива да прави и какво му е позволено. И това би трябвало да дойде не като външна преграда или като външна граница, а по-скоро като вътрешна мяра, като вътрешно съзнание, като вътрешна склонност да се вслушваме и съгласяваме. Дори когато не разбираме смисъла на това, което по-възрастните, по-умните, по-светите от нас хора знаят, и толкова повече, когато Бог го казва.

И така, заповедта за въздържанието е всъщност първата заповед. Въздържанието не е самоцелно или в този смисъл вече не може да бъде мислено за самоцелно. То не е диета, не е просто хранителен режим. А въздържание, което е част от общение между две свободни личности. Въздържание, което аз практикувам и извършвам заради Този, Който е срещу мен. А не заради стомаха си, не заради здравето си, не заради спортната си форма или заради каквото и да било друго.

Въздържанието на Адам в рая е въздържание, което го въвежда в общението с Бога по един, нека да го наречем, бого-приличен начин – да влезе в това общение като такъв, който познава себе си, който познава границите си, който познава изкушението „Аз искам!” и който е в състояние да господарува над такива елементарни свои прищевки. Съвременният човек би нарекъл тази способност, в която Адам е възпитаван, способност за самоконтрол, способност за самооценка. Всъщност, ние знаем как приключва престоят на Адам в рая. И Адам, и Ева са изгонени оттам. Защото се оказват неспособни да се въздържат, или по-скоро, защото намират в невъздържанието начин да станат нещо повече от това, което са.

В този смисъл постът в Църквата не е самоцелна диета, упражнение или каквото и да било друго. Постът винаги има отношение към личността, която стои отсреща. Постът винаги предполага междуличностно отношение. Постът винаги предполага диалог, в който човекът и Богът общуват. Човекът и Богът общуват в Църквата – в нейния ритъм, в нейната атмосфера, в нейната практика, в нейната последователност от празници и делници. Именно заради това постоянното възпитаване във въздържане, в самоконтрол, или нека да го кажем – в пост, е толкова необходим на всеки човек, а още повече на съвременния човек. Защото около нас всичко е рекламирано като много достъпно, всичко е предлагано и се дава като толкова достъпно, дори ако не ни достигат средствата, един кредит е толкова достъпен… Ние като че ли сме свободни да прекрачим всички граници и твърде малко се замисляме за това, че можем по някакъв начин да ограничим себе си. Не самоцелно, не заради нещо друго, а заради една логика на нещата, която е вложена в Адам и която той не успява да разгадае. Заради една логика на нещата, която нашият Господ и Спасител ни дава. Заради една логика на нещата, която Църквата има като свой разум, като свое дихание, като свой дух, като свой логос. Една логика на нещата, която прави християнинът да бъде именно такъв, а не човек, който заради своето его и заради своето „Искам!” ще прекрачи граници, ще посегне на Бога, ще посегне на ближния, ще посегне и на себе си. Не това е целта на Църквата.

И не това е целта, заради която Синът Божи стана човек, а тъкмо обратното – човекът да намери себе си, да намери другия, да намери Бога.

„Иконостас”- Нова телевизия