Покаянието – сила за възраждане

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя след Богоявление – 12 януари 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, в днешната неделя – след Богоявление – се чете Евангелието, което току що чухме (Мат. 4:12-17). След като Христос беше кръстен в Йордан, при което морето се изплаши, а реката се върна назад, човешкият живот придоби възможност да тече не към своята смъртност, а обратно, към рая, дома на нашия небесен Отец – защото именно за да ни върне там, дойде и Христос – и след като беше кръстен от Йоан и 40 дни беше изкушаван от сатаната в пустинята, и победи и надви изкушението, Той се засели в Капернаум и започна Своята проповед, проповедта на Своето Евангелие. Категоричната фраза: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” се отнасяше и за тогавашните хора, но това е послание и за всички нас, хората на 21 век. Призив към покаяние. Защото се приближи царството небесно. (...)
(Чуйте продължението на проповедта в Аудио)

Думи на отец Василий в края на Литургията:
Началото на новата година е благословено начало. Имаме повод да направим равносметка и да рестартираме живота си, да се опитаме да променим това, което отдавна искаме за себе си. А тази промяна е възможна в покаянието, като започнем да променяме своя ум и своите житейски нагласи – в името на кое живея и готов ли съм да умра в името на това, за което живея? С други думи казано, би било добре да затвърдим вектора на своя живот, тоест основния път, който сме избрали – от мен към Бога. Ненапразно Христос казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно”, а на друго място: „Най-напред търсете царството Божие и Неговата правда”. И хубаво е да разберем , всъщност – Бог, Неговата правда и Неговото царство – това ли е основната цел на моя живот? И ако това е така, нека да си начертаем пътя към Него, защото и Той сам казва: Аз съм истината, Аз съм животът, но Аз съм и пътят към истината и живота.

Хубаво е да затвърдим този път, да го приемем, да го осмислим, да стъпим на него и да се стараем да вървим по него. По пътя ще имаме много съблазни, изкушения, ще губим дори вяра, ще се разсейваме до безобразие, но ако сме разбрали и повярвали, че този път е към живота, че ако не го вървим, ще умрем, то тогава ще погледнем по друг начин на този път. Няма да е културен феномен, с който ние се отличаваме от другите, като идентичност, няма да е нашето хоби, просто така, забава, между другото, за да не ни е скучно, а ще бъде пътят на живота, пътят към живота, и да го вървим, е достойно и необходимо, жизнено необходимо. И когато падаме, винаги да намираме сили да се изправим и да тръгнем отново.

Но това ще е възможно само тогава, ако ние сме осмислили дълбоко и сме избрали този път като основен принцип, в името на който живеем и в името на който дори сме готови да умрем, но не и да го изгубим. Това е страхът Божий, който ни кара да внимаваме винаги как живеем, за да не изгубим пътя. Нека Бог ви благослови и нека по този начин да размисляме в началото на тази година. Да укрепим своята вяра, да сме истински по пътя.

Все още живеем във време, в което можем свободно да изповядваме Господа, да ходим в неделя на Литургия, имаме храмове, имаме свещеници, имаме словото Божие… Ние не винаги си даваме сметка колко много имаме, за да можем свободно да изповядваме вярата си – колко е оскъдно там, извън Църквата, и колко е богато тук, при Бога. Затова си направете сметка и бъдете мъдри в своите разсъждения за себе си и своя живот. Амин!