Духовно просветен център

Петте стъпки за спасение

18.09.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя преди Въздвижение – 12 септември 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Днес е неделята, преди да отпразнуваме Въздигането на Светия Кръст на 14 септември – ден, за който може да кажем, че е един ключов момент за нашето възраждане и за нашето спасение. Защото в този ден ние си спомняме кръстните страдания на Христос, осъзнавайки и осмисляйки изкупителната Му жертва за нас и за нашето спасение.

Въпросът за спасението е актуален за всеки един човек, а за мислещите и за тези, които осъзнават своето падение, своята смъртност, своето отдалечаване от Бога и живота, този въпрос е най-актуален. А тези, които наближават края на своя живот, съвсем категорично си задават въпроса за спасението – или примиренчески приемат смъртта като край на битието… Ние, които се спасяваме, трябва по някакъв начин да сме наясно как се случва спасението и Кой е Спасителят.

В Евангелието, което Църквата ни предлага да се чете в този ден, се казва, че Христос е Спасителят, и Той като такъв ще бъде издигнат на кръст, подобно на това, както Моисей в пустинята издигна змията като първообраз на изкупителната жертва, която Синът Божий ще трябва да принесе за нашето спасение. Той всъщност вече я принесе, бивайки издигнат на кръст, на който умря, но в смъртта или по-точно със Своята смърт победи смъртта. И смъртта вече не съществува за тези, които вярват в Него. (вж. Йоан 3:16) Следователно спасението и вечният живот, който ние чувстваме като дълбока духовна жажда, са възможни само ако повярваме в Сина Божий, Когото Бог изпрати като Свой единороден Син, за да спаси човечеството.

И сега искам да обърна вашето внимание на няколко основни аспекта, според св. Максим Изповедник – как се е случило това спасение и какво всъщност ние трябва да направим като основни стъпки към своето спасение, съобразно това, което Христос е направил. Защото, както казва св. Григорий Богослов, спасението е възможно само след като се съединим с Бога, по друг начин не е възможно. Но дали ние си поставяме въпроса за спасението, или безрезервно, примиренчески очакваме края на своя живот, като зачеркване от битието и изчезване? (...)

Св. Максим Изповедник казва, че първата стъпка, която Христос направи за нашето спасение, е че прояви воля и категорична решителност да извърши това спасение. Защото не можеше да гледа Своето творение, което сътвори по Своя образ, да умира и да бъде подвластно на тлението. (...) Христос със своето въплъщаване заедно с това, че ни дава живот вечен, Той ни избавя и от тлението, като съединява Своята божественост с човешкото естество, и в това единство освещава човека, като го връща отново в неговото достойнство.

Втората стъпка на Христос за нашето спасение, е това, че Той през целия Си живот като Богочовек показа абсолютната добродетел – какво означава добродетел, какво означава благост, какво означава любов. Служейки на хората, Той показа всичко това, бидейки загрижен, от една страна, за всеки, когото срещаше, а от друга страна – за спасението на цялото човечество. И разкривайки в Себе Си тази добродетелност, Той всъщност показва какъв може да бъде човекът и към какво трябва да се стреми. И за този стремеж Той ни е дал духовни сили, една от които е желателната – да желаем тези добродетели и да искаме да израстваме в тях.

Третата стъпка, която Христос е направил, нещо, което е толкова важно, но на което обръщаме страшно малко внимание, абсолютно равнодушни сме дори когато стоим в храма, това е, че Христос е дошъл да ни просвети духовно. Чрез Своето слово и чрез Своето учение Той ни разкрива цялата истина на живота, защото – казва св. Максим Изповедник – цялото Му естество не може да понася незнанието. И затова при сътворяването ни Той ни е дал сила, първата духовна сила – силата на разума – за познанието на истината. Затова и винаги казваше: „Аз съм истината”, и това не е случайно, не просто характеристика, която правеше на Себе Си, а откровение – за всеки един от нас, за тези, които търсят истината – за да я намерят. (...)

Четвъртото, на което ни учи Христос, е че във всяко едно дело за постигане на добродетелите и за познанието на истината е необходимо голямо усърдие от наша страна, защото нямаме ли го усърдието, нямаме ли постоянството в познанието на истината, в придобиване на добродетелите, нямаме ли постоянство за израстване в духа на истината, ние дори да ги знаем и да сме подплатени със знанията – нищо не струваме. Защото освен знанието, освен добродетелите, Бог ни е дал още една сила – категорично и решително да се стремим да познаем и постигаме това. (...)

Трябва да признаем, че един от основните проблеми на човека, а на съвременния особено, това е липсата на решителност, на постоянство, на усърдие – разбирайте – на аскеза, тоест подвижничество за постигането на своето спасение. Ние сме лениви, защото всичките тези три сили на душата – разумната, желателната и раздразнителната (която трябва да проявява решителност) – сме ги преобърнали и сме ги превърнали в незнание, самолюбие и леност. И така променени, изкривили своите сили, които Бог ни е заложил, няма как да не започнем да страдаме, както страда един болен човек, усещайки в себе си, своята телесна болест. (…)

Не, това не е упрек, това е констатация на нашето състояние. То може и да ни смаже, ако го осъзнаем, но може даде стимул. Това, че сме познали своята немощ, може да ни накара от нищи да станем богати, от немощни да станем силни. И това е естествено, когато познаеш своята немощ, да поискаш да се промениш, да станеш по-добър, по-чист, по-здрав… Защото на нищите духом Бог дава благодат. (…)

Но тук идва нещо много важно, братя и сестри. Ние, в желанието си да бъдем добри християни, забравяме за петата конкретна стъпка, която Христос направи за нашето спасение – това, че Той за всичко това, за нашето спасение, отиде на кръстна смърт, тоест понесе страдания, за да победи тлението на човека… И ако ние като християни избягваме страданията, които Бог ни праща като изпитания, в които да се научим на смирение, на кротост, на въздържание…, то ние изпускаме най-същественото в делото на нашето спасение. Не може без страдание, както не можеше без кръстната смърт на Христос да се случи спасението. В изпитанията ние най-категорично осъзнаваме кои сме, и очи в очи се сблъскваме със злото. И в този сблъсък можем да го победим. (…)

Цялата проповед чуйте в прикачения видео файл:

Още по темата
Още от Проповеди

Нивата на нашата вяра

20.10.2021 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Нека постоянно се борим срещу плевелите, безводието и камъните в нашия имот, в тази нива, в която се надяваме, словото Божие да попадне на добра почва, за да може още тук, в този живот, да даде добри плодове...

Смъртта като раздяла с Бога

16.10.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Никой не молеше Христос да възкреси едничкия син на Наинската вдовица, но Той се спря и го възкреси от мъртвите. От една страна, показа Своето всемогъщество, но от друга страна, Христос показа, че Той е дошъл да ни освободи от смъртта...

С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори