Духовно просветен център

Пета неделя на Великия пост - 2020

05.04.2020 г.
Апостоли, фрагмент. Мозайка от манастира Осиос Лукас (св. преп. Лука) в Дистомо, Гърция, XI в. (източник: uchitelj.livejournal.com)
Автор: отец Алексей Атанасов, отец Василий Шаган

Време е да пораснем

Проповед на отец Алексей Атанасов в Петата неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска, храм „Св. Архангел Михаил”, Варна, 5 април 2020 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, който слуша внимателно Евангелието, е чул как апостолите, макар и да са с Господ Иисус Христос, в момента, когато Той предсказва това, което има да се случи, всички тези страшни събития, които има да се случват с Него, те се държат все едно не са ги чули.

Ако се замислим дълбоко и погледнем в нас, може би ще разпознаем това, което правят Яков и Йоан. Те питат, искат, така желаят да застанат отдясно и отляво на Господ, когато Той бъде в славата Си. Изобщо не чуват тези страшни бъдещи събития, за които Той ги подготвя… И поглеждайки към себе си, го разпознаваме, особено на тези, които имат деца, това им е много познато. Някак си в човека има едно желание да властва – винаги да става на неговото, винаги светът да се върти около него; всичко, което каже, е абсолютна правота, самата истина, иска да властва над другите, всички да приемат неговите виждания, той да заповядва – и това го има още от деца в нас.

Бог обича работливите

Но в историята на човечеството това, тази жажда за власт, довежда до много трагедии, до много болка. Когато зрели хора се борят за властта, са готови да направят всичко… Но ето тук идват думите на Господ Иисус Христос, които ни предупреждават, че в царството Божие нещата не стоят така, както тук на земята. Не князете, не велможите, които се стремят толкова жадно за власт, са първи, а този, който най-много служи на другите. Всъщност оказва се, че в царството Божие ще бъдат тези, които работят повече, които не искат да командват, а се трудят и помагат на другите. Дори и в професионално отношение – не колегите в колектива все да са ти виновни, а ти самият да търсиш, да си най-дейният и да помагаш на другите, които се затрудняват, вместо да влизаш с тях в интриги и други неприятни ситуации.

Бог иска от нас да сме дейни, да помагаме на тези, които са около нас. Не да властваме и командваме, давайки мнение, не да го налагаме, а да работим за доброто на всички. Такива хора Бог поставя нависоко в царството Си. Бог обича работливите за ближния. Амин.
 

Силата да потърсим Бога

Проповед на отец Василий Шаган след св. Литургия в Петата неделя на Великия пост, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна, 5 април 2020 г.

Честит празник, братя и сестри, Божието благословение и Неговата милост да бъдат над всички вас!

Дните, в които живеем, са едно допущение, изкушение, в което не бива да отпадаме, защото, както казва св. ап. Павел, Бог не ни е дал дух на боязън, а дух на сила, дух на любов и дух на целомъдрие. И тази сила, братя и сестри не е в някакво упорстване срещу нещо, което не си струва усилията, а сила да признаем своята немощ и да повярваме, че силата е в Бога, а не в нас. В нас е силата да потърсим Бога и да повярваме, че той е Всесилният. Затова да не се боим, а да се постараем да намерим в себе си духа на любовта и духа на целомъдрието.

Не изпадайте в напразен ропот и не разпилявайте духа си в него. Приемете това, което ни се случва, не с примирение, а със смирение и нека това утеснение ни накара да намерим онова, което бихме искали да променим в себе си, и да се покаем. Както змията се промушва през теснина, да смени старата си кожа, така и ние – в утеснението да съблечем ветхите си дрехи. Затова не изпадайте в отчаяние, защото времето е благодатно – в изпитанието Бог може да ни даде благодат, ако правилно се включим в това изпитание. Нека да покажем своята отговорност, да направим малкото, което зависи от нас, за да може Бог да направи това, което е според Неговата воля. К дори да имаме страх, което е естествено в трудни ситуации, нека и тази енергия на страха си да насочим към Бога в упование към Него за помощ.

Да живеем с мисълта за царството Божие

Домовете ни днес са мястото на нашето изпитание. Там ще се срещнем в тишината един на един със себе си и с Бога. А ако не живеете уединено, сега е времето да изпитате себе си в любовта към ближните. Молете се Бог да ви научи на търпение, на смирение, на твърда вяра, на милост и да ви запази от всяко зло. Нека основните ни вярвания и основните ни надежди да бъдат за това как да живеем, за да наследим царството Божие и да седнем отляво и отдясно на нашия небесен Отец, както се чете в днешното Евангелие. С други думи казано, търсете най-напред царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се придаде. Или както казва блаженият Августин, поставете Бог на първо място, за да може всичко останало да застане на своето място.

Каква е разликата между малодушието и смирението?

В малодушието човек губи своята решителност и желанието да прави каквото и да било, да се бори със своите немощи и страсти и да върви по пътя към спасението. В малодушие човек изпада не само от маловерие, то може да се случи по различен начин, дори от леност. То е печално състояние, за което св. Йоан Златоуст казва, че в него човек нищо не иска да прави, но трябва да се насили да го превъзмогне и да се устреми да върши добрите дела. То няма нищо общо със смирението – състояние, в което човек е придобил мирен дух и го запазва независимо от обстоятелствата наоколо, и в беди и в радости. Смирението е духовно състояние и е невъзможно без посещението на Светия Дух, защото истинският мир идва от Бога. Христос ни е казал: Научете се от Мене, понеже аз съм смирен и кротък по сърце. Кротостта също няма нищо общо с малодушието, нито с кроткото агънце, което изниква у нас като образ. Кротък е човек, твърдо стъпил на краката си, наясно с пътя за своето спасение и с живота, в който вярва и към който се е устремил, който осмисля цялото му битие, и той живее, вървейки по този път. Тълкувайки Блаженствата, св. Йоан Златоуст казва: Христос затова е кротък, защото Той всичко има. Така и ние, които вярваме в Христос, Който всичко има, в единението с Него добиваме всичко и ние – в Него. Затова и се учим на Неговата кротост.

Нашето единство

Имаме още две седмици, в които ще живеем в пост. Тези които не са успели досега, могат сега да се включат в поста. Няма значение, че са закъснели – по всяко време може да започнем своя подвиг, особено ако сме осъзнали живота си и цялото си битие по малко по-различен начин. Нека подходим към създалата се ситуация без страх, а с внимание – целомъдрено, а не безразсъдно. И ако не можем да се ориентираме в информацията, добре е да се доверим и да проявим послушание към нашия архиерей, който е свидетел за Бога и за Неговата правда пред нас и ни препоръчва как да постъпваме.

Не се притеснявайте – нашето единство не може да бъде току-така нарушено, ако ние сами не се отдалечим един от друг. В днешно време това единство може да се запазва в нашия единен дух, в нашата единна вяра и в нашата Евхаристия, която се извършва тук винаги. Може да запишете имената и на своите близки, за да се помолим и за тях. При възникнали въпроси или нужди се обаждайте в храма и на свещениците, които са ваши духовни наставници в нашата енория.

Напомням и предлагам на тези от вас, които искат и не са успели да се причастят през Великия пост, да го направя и през седмицата, за да се избегне струпване на хора в храма в неделния ден. През тази седмица ще се служат три Преждеосвещени литургии – в понеделник, сряда и петък. В неделя на Цветница – Вход Господен в Йерусалим, ще бъде създаден специален ред, съгласно разпоредбите на нашия архиерей, за да се избегне нарушаването на епидемиологичните изисквания при идването на много хора за върбови клонки.
Да сте живи и здрави, Бог да ви благослови и да бъде Неговата милост с всички вас. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Познавайки Бога, постигаме вечността

31.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В седмата неделя след Пасха Църквата почита светите Отци от Първия вселенски събор, в Никея през 325 г. Тогава била утвърдена истината за нашия Господ Иисус Христос, за да имаме истинско отношение към Спасителя и да го приемем като свои изкупител....

Нашата храна е волята Божия

18.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Ние много често се опитваме да снишим Бога до нашите разбирания... Да изпълняваш волята на Бога, не е просто духовна храна, а храна, която осмисля цялото ти битие – не само земното, а във вечна перспектива...

Божият дух и жаждата за правдата

17.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Срещата при Якововия кладенец е ключов момент в Светото Евангелие... Среща на старозаветното мислене за Бога с Истината, т.е. със самия Христос, Който дойде и разкри цялата пълнота на Бога...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори