Пастирски съвети за Великия пост

05.03.2018 г.
Key_natuerliche-therapie.deeisenmangel
Автор: иконом Василий Шаган, свещеник Илия Попов

Във Втората неделя на Великия пост искам да пожелая на всички да не се отпускат. Обикновено се забелязва една рутинност, като започне постът, малко се поотпускаме, забравяйки за основните неща, заради които Църквата ни благославя да постим, а именно – да променим ума си и да го настроим на друга вълна, в която да следваме основната цел, своето спасение в Иисуса Христа. По този път, ако започнем да променяме ума си, ще видим и своите грехове, ще видим, че не ни достигат най-основните неща, въпреки че цял живот сме се трудили. В такъв случай светите Отци ни съветват да не се отчайваме. Защото изглежда не е възможно да промениш ума си, пък и сърцето още повече – да го настроиш на милосърдие, състрадание, търпение и любов. Трябва да разберем, че промяната е възможна само чрез благодатта Божия, която идва чрез Светия Дух. Но благодатта Божия е самият Бог, както казва св. Григорий Палама. Затова ние, в желанието си да придобием тези добродетели, в които да се чувстваме, от една страна, истински, от друга страна – радостни, трябва да разберем, че със свои усилия трудно ще постигнем нещо. Само Бог е този, Който може да ни промени. Но за да ни промени Той, ние трябва да покажем, че сме готови и с цялата си воля желаем да се променим. Да призоваваме Господа: „Ела, Господи, и промени това, което аз не мога да променя в себе си! Научи ме на Твоето милосърдие, научи ме на Твоята жертва, която ние видяхме, когато Ти беше на земята, и научи ме на Твоята любов!” И тогава ще започне творческото дело на Господа в самите нас, тогава ще започне промяната.
По молитвите на всички светии и на Архистратиг Михаил нека Бог да ни окуражава да сме бдителни и внимателни през цялата Четиридесетница, за да се доближим поне малко до Христос и да се случи тази промяна, и накрая, когато празнуваме Възкресението, да сме радостни от изминатия път.
(Иконом Василий Шаган, храм „Св. Архангел Михаил”, Варна. 04.03.2018)

Смисълът на поста не е да намерим постни храни, подобни на тези, които обичаме. Смисълът е да се ограничим в това, което си позволяваме в ежедневието си. Разбира се, като подходим с разум. Ако не можем да се ограничим в храната, поради болест или бременните например, то може да възпълним поста с нещо друго – да намалим времето, в което отделяме вниманието си за нашите телефони, таблети, компютри. Това също е пост. Постът е време да въведем в живота си ред, своеобразна дисциплина – време на ставане, на молитва , на хранене, на труд, на духовни занимания, на лягане. Да не прекаляваме в нищо и да не се отпускаме. Защото това разтлява, прави човека безполезен и безплоден. И това поприще, в което се намираме, Великият пост, вместо да ни донесе полза, да се очистим наистина и поне с мъничко да се доближим до Бога, да осъзнаем нашата духовна бедност и нашата отдалеченост от Него, ние правим неща, които ни губят времето и не ни принасят никаква полза. Затова нека се откажем от нещата, които си позволяваме в непостните периоди, да бъдем по-усърдни в молитвите си – може да не са дълги молитвени правила с канони и акатисти, но да има ритъм, да има ред. Това правя сега, това – после, това – след него. Така човек се мобилизира, той започва да се движи в един различен ритъм и тогава и Божията благодат започва да съдейства на неговото спасение.
(Свещеник Илия Попов, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна. 04.03.2018

Още от Проповеди

Покаяние значи промяна

14.01.2019 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Проповедта на Христовия Предтеча, а и първите думи на Христовата проповед звучат удивително еднакво. Те не съдържат в себе си нещо сложно като учение, но съдържат един призив към всички нас – Покайте се!...

Да се върнем към Извора на живота

07.01.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

С идването на Христос, с Неговото явяване в света, с Неговото Кръщение и с нашето лично кръщение би трябвало изцяло да променим своя живот и да го насочим към Извора, от Който текат живите, истинските води...

Всеки ден е възможност за духовно израстване. Проповед на Обрезание Господне

01.01.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Колко е хубаво, че имаме тази възможност – всеки ден по малко да слагаме в касичката, която никой не може да ограби, и спестеното в нея не може да бъде разядено от молците. Тази касичка е нашето сърце, в него събираме тази благост, която ни кара да се чувстваме радостни...

Какво се случва в центъра