Пастирски съвети за Великия пост

05.03.2018 г.
Key_natuerliche-therapie.deeisenmangel
Автор: иконом Василий Шаган, свещеник Илия Попов

Във Втората неделя на Великия пост искам да пожелая на всички да не се отпускат. Обикновено се забелязва една рутинност, като започне постът, малко се поотпускаме, забравяйки за основните неща, заради които Църквата ни благославя да постим, а именно – да променим ума си и да го настроим на друга вълна, в която да следваме основната цел, своето спасение в Иисуса Христа. По този път, ако започнем да променяме ума си, ще видим и своите грехове, ще видим, че не ни достигат най-основните неща, въпреки че цял живот сме се трудили. В такъв случай светите Отци ни съветват да не се отчайваме. Защото изглежда не е възможно да промениш ума си, пък и сърцето още повече – да го настроиш на милосърдие, състрадание, търпение и любов. Трябва да разберем, че промяната е възможна само чрез благодатта Божия, която идва чрез Светия Дух. Но благодатта Божия е самият Бог, както казва св. Григорий Палама. Затова ние, в желанието си да придобием тези добродетели, в които да се чувстваме, от една страна, истински, от друга страна – радостни, трябва да разберем, че със свои усилия трудно ще постигнем нещо. Само Бог е този, Който може да ни промени. Но за да ни промени Той, ние трябва да покажем, че сме готови и с цялата си воля желаем да се променим. Да призоваваме Господа: „Ела, Господи, и промени това, което аз не мога да променя в себе си! Научи ме на Твоето милосърдие, научи ме на Твоята жертва, която ние видяхме, когато Ти беше на земята, и научи ме на Твоята любов!” И тогава ще започне творческото дело на Господа в самите нас, тогава ще започне промяната.
По молитвите на всички светии и на Архистратиг Михаил нека Бог да ни окуражава да сме бдителни и внимателни през цялата Четиридесетница, за да се доближим поне малко до Христос и да се случи тази промяна, и накрая, когато празнуваме Възкресението, да сме радостни от изминатия път.
(Иконом Василий Шаган, храм „Св. Архангел Михаил”, Варна. 04.03.2018)

Смисълът на поста не е да намерим постни храни, подобни на тези, които обичаме. Смисълът е да се ограничим в това, което си позволяваме в ежедневието си. Разбира се, като подходим с разум. Ако не можем да се ограничим в храната, поради болест или бременните например, то може да възпълним поста с нещо друго – да намалим времето, в което отделяме вниманието си за нашите телефони, таблети, компютри. Това също е пост. Постът е време да въведем в живота си ред, своеобразна дисциплина – време на ставане, на молитва , на хранене, на труд, на духовни занимания, на лягане. Да не прекаляваме в нищо и да не се отпускаме. Защото това разтлява, прави човека безполезен и безплоден. И това поприще, в което се намираме, Великият пост, вместо да ни донесе полза, да се очистим наистина и поне с мъничко да се доближим до Бога, да осъзнаем нашата духовна бедност и нашата отдалеченост от Него, ние правим неща, които ни губят времето и не ни принасят никаква полза. Затова нека се откажем от нещата, които си позволяваме в непостните периоди, да бъдем по-усърдни в молитвите си – може да не са дълги молитвени правила с канони и акатисти, но да има ритъм, да има ред. Това правя сега, това – после, това – след него. Така човек се мобилизира, той започва да се движи в един различен ритъм и тогава и Божията благодат започва да съдейства на неговото спасение.
(Свещеник Илия Попов, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна. 04.03.2018

Още от Проповеди

За живота след смъртта и единението с Бога

17.08.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Днес честваме Успението на Божията Майка, тази, която е родила Спасителя на света. Празнуваме нейната безсмъртна смърт, единението й с нейния Божествен син. Това единение, в което вече не може да става дум за смърт, макар то да се случва именно в деня на нейната земна кончина...

Притчата за немилосърдния длъжник. Неделя 11-та след Петдесетница

13.08.2018 г. | Митрополит Антоний Сурожски | Проповеди

Да се отнасяме към всеки човек, както бихме се отнасяли към свята икона, повредена от времето, от небрежността и злобата. Да се отнасяме един към друг с благоговение, с ласка: тогава, при нашето обръщане към Бога, и Той ще постъпи така с нас...

Да се доверим на Бога

30.07.2018 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Маловерието е през цялото време в нас. И ако се наблюдаваме и изследваме себе си – къде в нашия живот проявяваме маловерие, защо често не ни стига търпение, винаги ще стигаме до едно и също...

Какво се случва в центъра