
От Вавилонската кула до Homo Cyberneticus

В книжарница „Благослов” е налична книгата на д-р Свилен Спасов „От Вавилонската кула до Homo Cyberneticus” - Издателство „Омофор”, 2020 г. Изследването проследява историческите предпоставки за развитието на съвременните технологии и възникването на идеите на модерната евгеника, разглежда социокултурните и антропологично-етическите аспекти на генното инженерство.
Д-р Свилен Спасов е магистър по биология със специалност „растително генно инженерство”, придобита в Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, и магистър по богословие от Православния богословски факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. През март 2019 г. придобива докторска степен по богословие, защитавайки успешно дисертация на тема „Генното инженерство: социокултурни и антропологично-етически аспекти”, с научен ръководител доц.д-р Свилен Тутеков. Като православен автор с интердисциплинарен подход, той пише в областта на биоетиката, изграждайки нови концептуални мостове между биологичното и етичното знание. (Вж. още и откъс от Предговора - ТУК )
Откъс от заключителните думи на автора:
Настоящата книга очерта многообразие от проблеми в областта на взаимодействие между етиката, богословието и биологичните науки. Няколко десетилетия вече биоетчните проблеми изискват цялостен подход при тяхното разглеждане, който излиза извън рамките на една или друга научна дисциплина и налага необходимостта от изграждане на концептуални мостове помежду им. Това стимулира развитието на интердисциплинарност и кохерентност между отделни научни дисциплини в областта на биоетичните проблеми.
Разплитането на сложните взаимоотношения и връзки в историята ни дава възможност да открием водещите тенденции в развитието на технологията, от която е част генното инженерство. Изясняването на социално-политическите взаимовръзки осигурява проследяване на водещите фактори за формирането на идеологиите в постиндустриалните общества. Едновременно с утвърждаването на либерализма, а по-късно и на неолиберализма като доминиращи политически идеи в съвременното общество, еволюционизмът им осигури научна обосновка, приспособявайки еволюционните принципи (като борба за съществуване и конкуренция) към общественото развитие. Разглеждането на генното инженерство в социокултурен аспект показва тези взаимни влияния и разкрива многопластовия процес на идеологизация на науката, в който генното инженерство е главен инструмент.
Тази идеологизация на науката ще доведе човешката цивилизация до технологична диверсификация и реализиране на нови утопии, какъвто е например трансхуманизмът.(...) Според трансхуманистите технологията е мост (от лат. „trans-” - пресичане, преход) за преминаването на човечеството към ново ниво на еволюцията, мост, който ще ни отведе до „другая бряг”, където ще ни чака Homo cyberneticus. Ето защо всеки етичен анализ на генното инженерство би трябвало да има предвид посочените закономерности. Без тяхното анализиране не може да има обективно и цялостно разглеждане на генното инженерство като биоетичен проблем. (...)
В този социокултурен и политически контекст Православната църква, която е Църква на опита и евхаристийния живот на общение между вярващите и Бога, може и дава логосни решения на биоетичните въпроси, защото православната християнска биоетика предлага критерии, които се различават от другите видове биоетика. Литургичният живот, аскезата и съборността дават възможност за осмисляне и намиране на решения на биоетичните въпроси. (...)
Тези концептуални мостове са трудно различими поради вменената ни безкритична „вяра в прогреса”. Затова е трудно да се разби от пръв поглед как един биоетичен казус - генното инженерство - е част от цивилизационната парадигма за отделяне на човека от Бога. Представената визия в тази книга за развитието на постиндустриалните общества през следващите 50-100 години само подсказва каква може да бъде съдбата на съвременния свят в близкото бъдеще.
„Прераждането на душата. Православен отговор” - Илия Маринов
Монографията на Илия Маринов е провокирана от една съвременна тенденция на разпространение на източното учение за прераждането. Увлекателно написана и богословски издържана, книгата разглежда това учение в съпоставителен план с християнската вяра във възкресението на мъртвите...
„Истинските избори” - Фредерика Матюз-Грийн
Подзаглавията ясно насочват към тематиката на текста – Да се вслушаме в жените и Алтернативи на аборта. Макар да е написана в началото на деветдесетте, тя звучи изненадващо актуално за България днес...
„Надгробен плач” – песнопения на Опело Христово
В книжарница „Благослов” може да закупите „Надгробен плач – песнопения на Опело Христово” (Варна, 2016). Изданието съдържа трите похвални погребални песни, които се пеят на Велики Петък, посветени на страданията и смъртта Христови...
Какво се случва в центъра

Среща с децата от ЦСОП-Варна
Възрастните се радваха на постижението на своите деца, които макар и да имат нужда от специална образователна подкрепа, показаха, че с окуражаване и опит, могат да успеят в много други дейности...

Алтернатива - юни, 2022
Такъв Бог не може да ни е изоставил. Той стои и чака да Го потърсим наистина – да Го приемем като единствения възможен изход, и с доверие да сложим ръка в Неговата Бащинска ръка, за да ни изведе. А ние какво чакаме?...

Летни уроци в Първото българско училище на Варна - 2022
На 30 май започнаха летните дейности в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна. Първите ни посетиха първокласници и второкласници от ОУ „Константин Арабаджиев”...
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Света Богородица е образец за майка и жена
Милосърдие
Енорийска задружност в помощ на бежанците от Украйна
Деца, преживели война. Съвети на психолога
Събития
Православните храмове на Варна – малки документални форми
Празник на аязмото и параклиса „Св. св. Константин и Елена”
Кръгла маса „Образователна интеграция чрез обучението по Религия-Православие”
Интервю
Нови книги
„Нашата надежда е Христос” - митрополит Атанасий Лимасолски
„Истинските избори” - Фредерика Матюз-Грийн
„Прераждането на душата. Православен отговор” - Илия Маринов
Православни светии
Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски
Св. Константин Велики в историята на Църквата