
Малки разкази за отец Георги от Жегларци

Веднъж отидохме при отец Георги в Жегларци, тогава вече беше починала баба Мара, неговата жена. Спряхме колата пред къщата му и влязохме в двора. Нямаше го. Един съсед ни видя и каза, че дядо Георги бил на нивата. Щял да отиде да го извика. След малко отецът дойде, в работни дрехи, забързан. Извинихме се, че му прекъсваме работата, че сме дошли по никое време, а той, зарадван, ни подкани да влезем в къщата. После, като насядахме около него, каза: „Вие не сте дошли сами, Христос ви е довел тук.”
Когато за първи път се намерих в къщата на семейството, идвахме от предългата литургия в църквата. Баба Мара ни настани и започна да слага масата за обяд. Бързо шеташе. Всичко у тях беше простичко наредено и се подразбираше, че всеки е добре дошъл. Помня десертите на баба Мара, кремчета с варено жито и сушени сини сливи. Последното им шесто дете, момиче със синдром на Даун, беше край нас, усмихваше се, но ми се струваше, че все някак се пречка. А отецът казваше: „ Господ беше милостив и ни я остави да си имаме дете при нас, тя ни е като монахиня.”
Когато дядо Георги разказваше през какво е минал, целият сияеше. Имаше радост в погледа му, в дъха му, в очите му, идваше и в нас. Баба Мара, между шетането промърморваше: „Абе, какво им разправяш и ги объркваш – мен питаш ли ме, останах сама с пет деца, а той свещеник ще става…” Много харесвах Баба Мария, която тогава мислех за Марта. Понякога направо му се скарваше. Ние се подсмихвахме. Някои от нас още не бяха семейни и се учудваха на съпружеските неща. Но тя, както си мърмореше, така стоеше здраво зад мъжа си. Попивах парадоксите на семейния живот и вдъхвах от голямото им търпение.
После чухме, че баба Мария починала. Отидохме да видим отеца известно време след това. Той се беше приютил в една задна стаичка. Питахме го дали му е мъчно, дали сънува починалата си жена. Каза, че не му е мъчно и не я сънува, защото много често тя идвала при него, влизала ей оттам. Била добре и на хубаво място. Когато искал, можел да си я види.
Паметно беше гостуването на отец Георги във Варна преди година по време на избора за варненски митрополит. Имаше среща с него в малкия храм „Св. Архангел Михаил” в центъра на града. Наша приятелка, която за първи път го виждаше, седна току пред него на един стол и в края на дългия му разказ я видях да плаче. Каза, не съм виждала такъв човек.
Вече на осемдесет и няколко, дядо Георги от ранно утро беше на крак. Изкарваше службата в храма, преобличаше се и идваше при гостите в къщата. Веднъж бяхме с него на литургия и после ни заведе в една съседска къща, където отслужи маслосвет. Там ни поканиха на обяд и отецът дълго разказва как изгонил бесовете от една друга къща.
Наскоро научихме, че наш приятел говорил с отец Георги и той му казал, че ще умре тази сряда. Беше след два дни. Когато дойде срядата, никой нищо не смееше да пита. Може би месец след това, той умря с един ден закъснение, беше четвъртък.
Несломим труженик беше отец Георги. Постоянно се трудеше и усмихваше. Ако не беше в църквата, беше на полето. Кой може да повярва, че сега някъде си отдъхва.
Слово за Игнат
Преди няколко дни Игнат си отиде от този свят. Тихо и бързо. Той беше като всеки от вас. Всяка неделя беше тук, в храма, като вас. Но приживе Бог му даде да бъде на прага на смъртта. Но в тази тежка житейска ситуация Той остави ума и душата му здрави, за да проповядва в Негово име...
Спомен за Мария
Съдбата ѝ не беше лека. Сама се бореше за оцеляването си, за жилището си, за хляба си. Често отминавана и пренебрегвана заради странностите си. А кой ли от нас не е странен и грешен? Тя беше една от нас.
Илинден
Както и другите старозаветни пророци, той бил призван от Бога да възвестява Неговите откровения на хората, да ги наставлява към спазването на Божествения закон, да бди за чистотата на вярата и да подготвя онази духовна зрялост, която би направила възможно идването на Христос.
Какво се случва в центъра

Празник за всички
Макар Благовещение да се чества през покайния период на светата Четиридесетница, това винаги се случва с нужната почит и тържественост. Така беше и тази година в енорията на храм „Св. Николай Чудотворец” и храм „Св. Архангел Михаил” във Варна...

Предпразнична работилничка за деца и татковци в школа „Кандилце”
На 12 март от 11.15 ч. в учебната зала на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” отваря врати работилничката на школа „Кандилце”. Поканени са всички желаещи – деца и татковци. Повод е наближаващият празник – Благовещение. Заповядайте!
Нашата вяра
Ценности
Какво му остава на „силния” човек, освен да помоли Бога?
Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Събития
Постът ни въвежда в общението с Бога
Национален конкурс „Петдесетница – съшествието на Светия и Животворящ Дух” - 2023
Интервю
Когато има нещо чисто в сърцето, тогава там задължително ще дойде Бог
Какво да направя, за да не ме накаже Бог
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски