„Одежда на лишените от смелост”

17.03.2023 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган след Малкото повечерие с канона и 3-та статия на акатиста към Пресвета Богородица – 17 март 2023 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Братя и сестри, тази вечер прочетохме 3-та статия от Богородичния акатист и искам да обърна вашето внимание на един стих от него, в който се казваше: „Радвай се, одеждо на лишените от смелост. Това е много интересно, защото наистина Църквата ни призовава, от една страна, да имаме дръзновение към Бога, а от друга страна, днес се говори за някаква смелост, която сигурно нямаме, щом като Богородица е нашата одежда – „на лишените от смелост. И тук трябва да разберем, че това се отнася за нас, които осъзнаваме своята немощ пред величието на Бога, и много често носим това чувство за вина, което не ни дава смелост да погледнем нагоре, към Бога, и да повярваме, че и за нас грешните е възможно спасението, нищо че между Бога и нас е страшно голяма разлика.

Богородица затова е „одежда на лишените от смелост, защото тя, бидейки човек, показа, че в нея – както се казва в канона – Бог за пръв път е написал словото. Значи може в сърцето на човека да бъде написано словото Божие. А това предполага, че може да бъде приета цялата пълнота на Бога в нашето сърце, и словото като истина (която като познае, всеки може да стане свободен). Освен това – пак в канона – Богородица е и стълба, по която при нас слезе Бог.

Виждате ли колко пълни със съдържание са тези слова – не само от гледна точка на техния пиетизъм, колко са красиви поетически, а от гледна точка на това, че помагат, ние да усвоим делото на Божието въплъщение като възможност за нашето извисяване на небето. Бог затова стана човек, за да може ние да стенем като бог. Следователно това е в потвърждение, че трябва да вярваме, че въпреки своята греховност, въпреки това, че тя ни кара да се чувстваме като смазани и никому ненужни, ето че Пресвета Богородица показа, че всеки човек може да постигне тази чистота и тази вяра, че във всяко сърце Бог може да напише Своето слово.

Затова толкова хора почитат Пресветата Дева, защото чрез нея разбираме, че е възможно и за нас избавление. И затова Църквата в края на всяка седмица на Великия пост ни я дава като пример, защото ние имаме нужда от подкрепа по пътя към Бога. Не била постоянно да се смачкваме под тежестта на чувството за вина, а заедно с него да имаме и надежда. Защото Бог, както казва св. апостол Павел в посланието си до Римляни, гледа на нашето сърце и ще ни съди според нашите намерения. Не по делата само, но най-вече по нашите намерения, които вижда в нашето сърце. Ако в нашите намерения има неистов копнеж към Бога и Неговата правда, ако ние сме стъпили на пътя, да вървим към Него и да познаем Неговата благост, то Той, виждайки нашето намерение, ще ни въздаде.

Затова не се отчайвайте, братя и сестри. Винаги сверявайте сърцето си относно намеренията – към какво клони вашето сърце. Винаги внимавайте дали вашият ум наистина се явява прозорец към Бога, а не се е помрачил от житейските дела и се е обърнал само към плътските наслади. И тогава, ако прозорецът е към небето, през него ще влезе светлината, защото Бог е светлината на света, която просвещава всеки човек.

Живи и здрави да сте! Божието благоволение да бъде с вас. По молитвите на Пресвета Богородица, всички да се укрепват във вярата. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Какво значи да познаеш Бога?

28.05.2023 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Познанието не е състояние на ума или разума. Да познаваш, не означава да разбираш. Да познаваш, означава да Го преживяваш. Това, че казваме молитви, че ходим в неделя на служба, не означава, че преживяваме Бога... Да Го преживяваме, означава да Го усетим...

Кой е, та да повярвам в Него? (Йоан 9:36)

21.05.2023 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В своето сляпо отношение и вяра към Бога и ние не знаем кой е Синът Божий, та да повярваме в Него, и ние по-често Го виждаме като съдник, раздаващ възмездие. Но ако се обърнем към Него, като към Спасител, ще намерим онова убежище и пристанище, от което всички се нуждаем...

Истинският кладенец на радост и живот вечен

16.05.2023 г. | протойерей Тодор Тодоров | Проповеди

Има и други кладенци, от които черпим понякога – кладенци на удоволствия, кладенци на гордост, на тщеславие – ала не бива да пренебрегваме истинския, който ще ни доведе до живот вечен. Защото смисълът на човешкия живот е в спасението на нашата безсмъртна душа...

Какво се случва в центъра