В молитвеното отношение към св. Богородица има топлота и взаимност

15.08.2016 г.
Автор: Явор Георгиев

На 15-ти август Църквата чества празника Успение на Пресвета Богородица, обявен и за празник на град Варна. Варненци свързват Успение Богородично предимно с катедралния храм, но в нашия град има още един храм посветен на този празник, известен повече като Малката Богородица. Отец Ясен, вие служете в него повече от 5 години, знаем, че това е най старият храм във Варна, че в него се намира чудотворна икона на Св. Богородица – бихте ли ни разказали накратко за историята му?

Благодаря за честта да говоря за Пресвета Богородица, най великата светица – първият обожен човек, както я наричат. Наистина, в нашия град храмът „Малката Богородица” или старинният храм „Успение Богородично” е обвеян с много предания, останали от миналото. Много е трудно обаче да се каже точно кога е основан той. Има предание, че тук има кости на светци-мъченици още преди признаването на християнството през 321 г.         от имп. Константин Велики. Тогава храмът е бил два пъти по малък. Има и по късно предание, което се появява след битката за Варна през 1444 г. между християнските сили и мюсюлманите, че тук са положени костите на Владислав Ягело (Варненчик). Но както историята на храма е обвързана с много предания, така е и с чудотворната икона на св. Богородица. Това, което ми е разказвал отец Антон Парушев, е че тя е била намерена през 17 век в една местност около Варна в клоните на дърветата. Намира я едно момче, пренасят я с каруца и магарето спира точно тук на това място. Тогава градът е бил много по-малък, но все пак това място е било в рамките на града. За съжаление, цялата история за построяването на църквата и намирането на чудотворната икона се базира на предания, досега не са намерени исторически документи и свидетелства. Това, което се знае, със сигурност, е че храмът е бил 2 до 3 пъти по-малък, в съвсем друга форма и се е намирал на мястото, където е сегашният иконостас. Благодарение на усилията на о. Антон и о.Теодор църквата сега е придобила един много по-разгърнат вид, съхранявайки с една свята приемственост старинния си вид.

Отец Ясен, как хората научават за чудотворната икона, как я почитат и за какво най-много се молят на св. Богородица?

Тази икона, както и самият храм, са едни от символите на града. За това говори фактът, че в афишите, рекламиращи празника на Варна, почти винаги има фотоси на тази икона. Чудотворната икона св. Богородица Панагия е знакова за града, тя го пази. В превод от гръцки името й означава „всесвята” или „пресвята”. Всяка икона на Божията Майка има конкретна насоченост, може да е Одигитрия (Пътеводителка), или Оранта (Призоваваща), или Скоропослушница, а тази, Панагия, е свързвана преди всичко с изцерение на детеродна неспособност. Отец Захари е разказвал на отец Антон, че тук са идвали дори инославни – една туркиня идвала и дълго със сълзи се е молела да има дете. Богородица чула нейната молба и я дарила с дете. Така, въпреки че била далеч от християнството, заради вярата си тази мюсюлманка получила отговор на молитвите си. 

Знаем, че не всички вярващи имат правилно отношение към християнските светини, мощи, икони, предмети и др.,  като то доста често е премесено със суеверия. Споделете вашите наблюдения по този въпрос и дали забелязвате това при почитането на чудотворната икона на св. Богородица?

Правилното почитане до голяма степен зависи от духовниците в храма, които трябва да обясняват как да се почита една чудотворна икона на светец/ица. Ние вярваме в изцеряващата Божия благодат, а светците са наши закрилници, те са наши приятели, предстоятели пред Бога. Казано е, голяма сила има усърдната молитва на праведника. А те са наистина праведници в мистичния, съкровения смисъл на думата, те се застъпват, измолват и предстоят пред Господа. Не случайно св. Богородица е наречена в един от акатистите Незаспиваща молитвеница, непрекъснато трептяща и плачеща за спасението на човешкия род. Тя не е Бог, но се застъпва и се моли за нас. От нас свещениците и хората, който работят тук в храма, зависи да се изчиства суеверното почитане на чудотворната икона. С малко повече духовна култура хората разбират как правилно да оказват почит на св. Богородица. Но това е проблем не само в България, има проблем с почитането на иконите навсякъде – и в православните страни, и в католическия свят. Култът към св. Богородица трябва много добре да се обясни (на Запад има развита такава наука в богословието – Мариология), за да се избегнат суеверията. Трябва ясно да се изясни, че тя не е спасител, а с молитвите си е наша застъпница пред Спасителя, пред Животворящата Неръкотворна и Необяснима Света Троица. Това е дълг на всеки християнин, за да не изпадат неговите събратя, и дори инославните, в ерес от суеверие или окултизъм. Преди години имаше един по-скоро практически проблем, че голяма част от християните, покланяйки се на Божията Майка, слагаха бележки на Чудотворната икона. Ние обяснихме, че това не е правилно и че св. Богородица много добре вижда и знае от какво има нужда всяка една душа. Ето как едно суеверие може да измести центъра на духовния живот във фетишизъм, в почитане на кумири, неща, в които за съжаление православните хора имат съблазънта да изпадат.

Във вашия енорийски живот имате ли някакви молитвени събрания, с които да засвидетелствате почитта към чудотворната икона?

Във нашата енория (храмовете „Св. Атанасий” и „Успение на Пресвета Богородица”) всяка седмица има молитвени обръщения към св. Богородица. Първото е молебен към Божията Майка, който се чете заедно с молитвите към св. Василий Велики всеки вторник, а всяка среда се чете канона към Богородица Всецарица (Пантанаса), тази икона получихме като подарък наскоро от Света Гора. Молитвата пред чудотворната икона на св. Богородица Панагия е всеки петък от 17.00 ч., като се чете акатистът „Радвай се Невесто неневестна”. Така се обръщаме молитвено към Божията Майка, тя да бъде наша Панагия и Одигитрия, Скоропослушница и като наша майка да ни води по тесните пътеки към Царството Божие. Това са молитви не само за християните в тази енория, а за всички вярващи в този град.

Какво е за Вас Св. Богородица и къде е мястото и във Вашия живот?

Св. Богородица има много съкровено място в моя личен живот. Тя няколко пъти се намесва много сериозно в него, както в избора на моя съпруга, така и в раждането на децата ми, дори се е намесвала и преди, когато бях невярващ. Майката Божия ме закриляше дори когато нямах този огън на вярата, тя ми даваше знаци и се намеси решаващо когато имах сериозни житейски проблеми. В момент на големи скърби и нужди идвах и се молех точно пред тази икона (Чудотворната). Станах дякон по молитвите на Богородица, а по-късно митрополит Кирил ме изпрати да служа точно тук, в тази енория, с която бях дълбоко свързан духовно. Богородица видя съкровеното желание на сърцето ми и така стана това малко чудо и повече от 5 години се радвам на това благодатно служение. Много е интересно, когато човек се върне назад и види, че вярата не е просто една мистична конструкция, а практически светиите и живият Бог се намесват в неговия живот, как те буквално го ръководят. Ние знаем много цитати, обичаме да казваме фразата как Бог управлява живота на хората, обаче Той тупти във всеки един живот, и всеки един християнин би трябвало да може да разкаже  поне две три подобни малки чудеса в своя живот.

И накрая да Ви попитам дали празникът Успение Богородично е по-специален за Вас, имайки предвид, че това е храмовият празник на църквата в която служите?

Много се радвам, че това е празникът на гр. Варна. Той носи една особена топлота – всички знаят, че в молитвеното отношение към св. Богородица има голяма топлота и взаимност, една благодат, в която се усеща нейното майчинско отношение към нас. Празникът Успение Богородично е останал в православния календар с наименованието Голяма Богородица (Малка Богородица – е на 8 септември, Рождество Богородично). Чудесно е, че в най-големия празник, посветен на Божията Майка, целият град празнува и точно в този храм идват много хора, обстановката е душна, но е задушевна и благодатна, горещо е не само заради горещото време, а заради нашите искрени и топли молитви към св. Богородица. 

Отец Ясен Шинев е роден през 1971 г. във Варна. Завършва право във Великотърновския университе „Св. св. Кирил и Методий”, а след това Богословие в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. От 2007 г. е дякон в храм „Св. Николай Чудотворец”, а от 2010 г. свещеник в старинния храм „Успение Богородично”. Женен, с две деца. Автор е на множество статии в „Амвон” (издание на храм „Св. Атанасий”) и Църковен вестник.

Още от Интервю

И днес има будители

31.10.2017 г. | Деян Енев | Интервю

Деян Енев: Познанството ми с такива хора ми връща донякъде вярата в доброто бъдеще на България. Тези хора не са един и двама. Те носят своя кръст съвсем незабележимо – но усилията им постоянно превръщат мрака там, където се намират, в светлина.

Св. Йоан Рилски в духа и държавата

18.10.2017 г. | Архангел.бг | Интервю

На 19 октомври честваме свети Йоан Рилски, когото наричаме покровител на България. Честванията на тази дата обаче не са подобаващи като за патрон на нацията. Може ли този ден да се превърне в събитие и какво би означавало това за нас?

Игра на криеница с Господа

10.07.2017 г. | протойерей Андрей Лоргус | Интервю

Човек трупа опит, когато прави съзнателен, свободен избор, носи за него отговорност и приема последствията от него – ако е сбъркал, кае се, ако е успял – благодари. От това се натрупва опит и човек съзрява духовно ...

Какво се случва в центъра