Силата на тяхната духовност и нищожността на моята

25.10.2014 г.
Автор: Женя Маринова

Понякога човек  има нужда посети свети места. Душата му търси в такива моменти усамотение и тишина. Молитвата избликва неволно от дълбочината на сърцето му . Тогава, отвъд нервния и забързан делник, се покланяме на подвига и примера на християнска  доблест , на вярата на знайните и незнайни християни, мъченици, монаси, монахини, свещенослужители и миряни.

Такова гнездо на духовност и истинска християнска саможертвеност  е Девическият манастир „Света Троица”, разположен недалеч от центъра на град Априлци, в квартал  „Ново село”.
 На третия ден на април, преди три години, в храм „Св. Александър Невски” се извърши канонизация на мъченически загиналите монахини и свещеници от новоселския манастир „Св.Троица”. Тук се намира иконата, изобразяваща „Св. Новоселски мъченици”. На 9 май 2011 година Българската православна църква чества за първи път Събор на Св. Новоселски мъченици.

Когато влязох в църквата на манастира „Св.Троица” се прекръстих и плахо пристъпих , за да се поклоня пред раклата с мощите на канонизираните светци-мъченици. Тази тяхна светост и величие на подвига, който са извършили ме накараха да коленича и сведа глава . Спряха мислите ми, след това зашепнах молитви. Усещах силата на тяхната духовност и нищожността на моята. Имах силен усет за значимостта и измерението на тяхното дело, на истинското служене и вярност към свободата на народа, към прекрасния идеал за независимост на родното и българското. Новоселските свети мъченици остават до последния миг от живота си верни на делото, както са верни и на Христос.

Често съм мислила за причините да имаме незаинтересовани за народа управници и за мизерния жизнен стандарт. Може би истинската причина е, че малко ценим  родните си светци. Рядко ще се намери в наш град или село църква или параклис на името на български светец. А техният подвиг и дела заслужават това. Нали те са нашите молитвени застъпници пред Бога.

 

Още от Моята история

Бог обича смирените

15.02.2018 г. | Ангел Карадаков | Моята история

В тези дни няма как да не се замисли човек дали ще се роди някой друг като дядо Добри. Не знам. Може би. Знам обаче, че той ще продължи да дава пример за доброта и жертвеност, защото в това се състои смирението – да жертваш от себе си за другите. Бог да го прости!

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Моята история

Има хора, върху които се държи нашата Църква. Да, разбира се, оглавява я Сам Господ, но понякога ние срещаме мъже и жени, които са Го възлюбили с цялото си сърце, целия си разум и цялата си душа, и виждаме, че чрез тази любов Той Сам се отразява в тях. Такъв човек беше Неврокопският митрополит Натанаил.

Какво се случва в центъра