Силата на тяхната духовност и нищожността на моята

Понякога човек  има нужда посети свети места. Душата му търси в такива моменти усамотение и тишина. Молитвата избликва неволно от дълбочината на сърцето му . Тогава, отвъд нервния и забързан делник, се покланяме на подвига и примера на християнска  доблест , на вярата на знайните и незнайни християни, мъченици, монаси, монахини, свещенослужители и миряни.

Такова гнездо на духовност и истинска християнска саможертвеност  е Девическият манастир „Света Троица”, разположен недалеч от центъра на град Априлци, в квартал  „Ново село”.
 На третия ден на април, преди три години, в храм „Св. Александър Невски” се извърши канонизация на мъченически загиналите монахини и свещеници от новоселския манастир „Св.Троица”. Тук се намира иконата, изобразяваща „Св. Новоселски мъченици”. На 9 май 2011 година Българската православна църква чества за първи път Събор на Св. Новоселски мъченици.

Когато влязох в църквата на манастира „Св.Троица” се прекръстих и плахо пристъпих , за да се поклоня пред раклата с мощите на канонизираните светци-мъченици. Тази тяхна светост и величие на подвига, който са извършили ме накараха да коленича и сведа глава . Спряха мислите ми, след това зашепнах молитви. Усещах силата на тяхната духовност и нищожността на моята. Имах силен усет за значимостта и измерението на тяхното дело, на истинското служене и вярност към свободата на народа, към прекрасния идеал за независимост на родното и българското. Новоселските свети мъченици остават до последния миг от живота си верни на делото, както са верни и на Христос.

Често съм мислила за причините да имаме незаинтересовани за народа управници и за мизерния жизнен стандарт. Може би истинската причина е, че малко ценим  родните си светци. Рядко ще се намери в наш град или село църква или параклис на името на български светец. А техният подвиг и дела заслужават това. Нали те са нашите молитвени застъпници пред Бога.