Духовно просветен център

Никейският символ, Св. Атанасий, „консесусът” и чистотата на вярата

18.01.2020 г.
източник: greekcitytimes.com
Автор: Георги Тодоров

Необозрима е литературата, посветена на изследването на Първия Вселенски събор, както и на продължилата през следващите десетилетия борба срещу арианстващите противници на Никейския Символ. Това е истинска съкровищница от поуки, валидни и за нас до ден днешен. При това не само в областта на „академичното богословие”, но и по отношение на нашето съвременно църковно мислене и поведение. 

Главната цел на Събора е било решаването на арианския спор и тази цел е била осъществена напълно чрез съборно приетия Символ на вярата, а ключов инструмент за изясняването на въпроса е терминът „единосъщен”, който определя равночестието на Отца и Сина и отхвърля арианските твърдения за вторичност и тварност на Бог Слово.

Но арианството не умира. То продължава съпротивата си още няколко десетилетия. Радва се на подкрепата на няколко императори и в един миг, в началото на 360 г., изглежда, че удържало пълна победа. На негова страна бил императорът-самодържец Констанций ІІ, който не само е вярващ християнин, но много активно и „с най-добри намерения” се меси в църковните дела. Целта му е на пръв поглед съвсем добра и благородна – да обедини на основата на консенсус двете спорещи страни в Църквата.

Тази цел би била прекрасна, ако Църквата беше чисто човешко дело, въпрос на „обществен договор”, който винаги може да се предоговори и преформулира чрез взаимни компромиси. Но Църквата не е основана на „обществен договор”. Тя е родена на Петдесетница със снизхождането на Светия Дух върху апостолите и без Светия Дух всички наши „добри намерения”  и „разумни начинания” за Църквата се превръщат в лукаво оръжие на врага за наша погибел.

Констанций ІІ е бил по своему вярващ „християнин”. Но по отношение на Църквата той в много отношения е бил противоположност на своя велик баща. Бил отрано кръстен, вярващ и практикуващ християнин. Ала амбицията му да прилага „светския разум” и своята човешка воля при решаването на църковните въпроси е постигнала отрицателен резултат.

Средството за това по човешки замислено и проведено „обединение”  на Църквата е чисто човешко – копромисът, при това в неговата най-приемлива форма: консенсус. Св. Атанасий не е бил принуждаван да подпише някакво неистинно твърдение, а само да приеме онази (преобладаваща част) от Никейския символ, която е била приемлива и за императора, и за полуарианите, като само се въздържа от използването на спорната дума „единосъщен”.

В своето съчинение „Послание за Съборите в Аримина в Италия и в Селевкия в Исаврия” св. Атанасий Велики едновременно с пълна сериозност, но и с неподражаемо чувство за хумор цитира някои от множеството полуариански символи на вярата, които били изработени на поредица от събори с цел да се създаде някаква „формула на компромиса”. Свикването на тези събори ставало по инициатива на императора и по съвети на появилите се по онова време (когато Църквата вече не е гонена, а покровителствана от императора) епископи-кариеристи. Целта им била ясна: да се избягват отявлените ариански твърдения, но и да не се отрича изрично арианството чрез изповядването на термина „единосъщен”. Логиката е проста и „силна”. Това е логиката на консенсуса и толерантността: „нека не се делим, нека не гледаме „малкото”, което ни разделя, а да гледаме „голямото”, което ни обединява”.

Ето един от многото примери за такава „консенсусна формула”. Това е Символът на вярата, приет на събора в Селевкия Исаврийска (359 г.): „…Така изповядваме и вярваме в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Вярваме и в Господа нашия, Иисуса Христа, Неговия Син, роден от Него безстрастно преди всички векове, Бог Слово, Бог от Бога, Единородния, Светлина, Живот, Истина, Премъдрост, Сила, чрез Когото всичко е станало, както на небето, тъй и на земята, видимо и невидимо. Вярваме, че Този Син Божий в края на вековете, се яви, за да премахне греха (Евр. 9:26), прие плът от Светата Дева, стана човек, пострада за нашите грехове, възкръсна, бе взет на небесата, седи отдясно на Отца и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви. Вярваме и в Духа Светаго, Когото нашият Спасител и Господ назова Утешител, като обеща при Своето отшествие да изпрати, и изпрати на учениците и с Него освещава в Църквата вярващите и кръщаемите, в името на Отца и Сина и Светия Дух…” 

Какви красиви и верни думи. Всичко, което е казано в този Символ на вярата, е съставено от истини. Всеки православен християнин изповядва всяка една от тези истини. Защо тогава свети Атанасий не е бил съгласен да подпише този Символ? Защо е изтърпял да бъде низвергнат и отстранен от своята катедра, да бъде оклеветен, подложен на безброй гонения?

Огромен бил натискът, който император Констанций II с цялата сила на своята самодържавна власт е оказал върху епископите на Църквата, за да приемат „консенсусен” Символ. И те го приемат. Подписват всички важни епископи. Освен един - св. Атанасий Велики.

Често се казва, че един човек плюс Бог – това е мнозинство. Всъщност, не е съвсем така. Сам Бог е „мнозинството”. Дори нито един човек да не остане с Бога, а всички ние вкупом („съборно”) да отстъпим от Него, ние ще сме в малцинството и в неистината. За подобно „съборно”  богоотстъпничество свидетелства Псалмопевецът: „Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един” (Пс. 13:3). Слава Богу, тогава не всички са отстъпили. Св. Атанасий, (подкрепен от египетското монашество, от народа на Александрия и пр.) почти единствен от епископите категорично отказва да приеме която и да е от многобройните консенсусни формули. (Имало е и други отделни епископи с проявено несъгласие, например св. Иларий Пиктавийски, ала те не са били толкова значими).

Но защо отказва?

Не е ли искал мир в Църквата? Не е ли изпитвал любов към ближните си? Не е ли бил толерантен? Не е ли искал да изпълни Христовата молитва да бъдат всички едно? (вж. Йоан 17:21)

Когато честваме отците на Първия Вселенски събор и борците за Никейския Символ на вярата, цялото християнско богословие е единодушно, че „самотният” св. Атанасий е бил прав, а огромното мнозинство на архиереите в Църквата – включително епископите на Рим, Константинопол, Антиохия, Йерусалим и т.н. са били на страната на неистината. Единодушни сме, че полуарианските („консенсусни”) Символи са били изтъкани от истини с единствената цел да подменят Истината. Да подменят Никейския Символ на вярата, чийто главен смисъл е да утвърди единосъщието на Отца и Сина. Сигурни сме, че св. Атанасий е обичал ближните си не по-малко от другите (и от нас), а вероятно и повече; че е милеел за единството на Църквата не по-малко от другите (и от нас), а вероятно и повече; че дълбоко е желаел да се изпълнят Христовите думи в пълнотата на техния смисъл: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче Си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти Си Ме пратил” (Иоан 17:21).

Тъкмо затова – заради любовта, заради мира и единството на Църквата – св. Атанасий стоял твърд като скала и не се съгласил на консенсус с лукавия дух. Пагубно е единодушието, когато не е единодушие в Бога („да бъдат в Нас едно”) и в Истината. Иначе то ще бъде единодушие не в Светия Дух, а в лукавия дух на неистината. Ще бъде не единодушие спасително, а пагубно.

Св. Атанасий Велики, както и всички светци, е наш съвременник. Още от ранните си години, когато е сред дейните участници на Първия Вселенски събор, и до ден днешен, чрез примера на земното си житие (което е предобраз и основа на небесното), той е един от най-великите учители на Църквата. Неговите уроци ни помагат да се ориентираме и в съвременността, да не влизаме в консенсус с лукавите духове, да не се осланяме на човешкото мнозинство не само в света, но и в Църквата, да не допускаме компромиси по отношение на Бога и Православието.

източник: iskoni.com/ glasove.com

Още по темата
Още от Православни светии

Слово в деня на пренасяне мощите на преподобни Йоан Рилски

01.07.2020 г. | митрополит Омски и Таврически Владимир (Иким) | Православни празници

Човекът на земята може да се сравни с малкото на орела, още неизлюпило се от яйчената черупка, чието истинско призвание е полет...

Строгата Любов и обидчивите християни

24.06.2020 г. | протойерей Андрей Ткачов | Православни празници

Йоан Кръстител, Илия, Йеремия. И тримата били със силен дух, строги в думите, гонени от хората. Това, което напълно отсъствало у тях, било духът на лъстивото ласкателство и човекоугодничеството. За тях по-скоро важи казаното: „Аз ги поразявах чрез пророците и биех ги с думи на устата Си .” (Ос.6:5)

Сърцето като орган на висшето познание

11.06.2020 г. | св. Лука Архиепископ Кримски и Симферополски | Православни празници

За сърцето се говори едва ли не на всяка страница на Библията. От пръв поглед читателят не може да не забележи, че на сърцето се придава значение не само на централен орган на чувствата, но и на най-важен орган на познанието...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори