Велики четвъртък. Да си спомним за Тайната вечеря.

27.04.2016 г.
сн. pravmir.ru
Автор: Архангел. бг

В деня на Безквасниците, когато според старозаветния закон трябвало да се заколи и да се яде пасхално агне, дошъл часът Спасителят да премине от този свят към Отца (Йоан 13:1). Иисус Христос, дошлият да изпълни закона, изпратил Своите ученици Петър и Йоан в Йерусалим да приготвят пасхата, законоустановената, която Той искал да замени с нова пасха – със Своето тяло и Своята кръв. С настъпването на вечерта, Господ дошъл с дванадесетте Си ученици в голямата застлана, приготвена горница  в дома на един човек в Йерусалим (вж. Марк 14:12-17). Обяснявайки, че Царството Божие не е от този свят и че истинските му членове не се отличават със земно величи и слава, а с любов, смирение и чистота на духа, Господ станал от вечерята и умил нозете на Своите ученици. Като ги умил и отново седнал, Господ казал на учениците: знаете ли какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. (Йоан 13: 12-15).
След като умил нозете им, Иисус Христос извършил пасхата първо по закона на Мойсей, а след това установил нова пасха – великото тайнство на светата Евхаристия. Установяването на тайнството свето Причастие е второто събитие, което Православната Църква отбелязва на Велики четвъртък. Извършено за първи път преди страданията и смъртта на Христа, по завета на Спасителя: това правете за Мой спомен (Лука 22:19) , то продължава да се върши на многобройните престоли на светата съборна Църква и до наши дни.
На вечерята Господ предрекъл на учениците, че един от тях ще Го предаде, и като потопил парче хляб, го подал на Иуда Искариот. Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ. (Йоан 13:30).
След това Христос прекратил спора на апостолите за първенството, като им казал, че то не е в господството и в притежанието, а в смирението и служенето, и се отправили към Гетсиманската градина на Елеонската планина.  (Лука 22: 24-28; Матей 26: 30-35). Тук започнали Неговите страдания: първо душевните, а после и телесните… Но с молитвата Си Спасителят отново ни е дал пример как да понасяме изкушенията и скърбите. Молитвата ни дава най-висше и свято утешение и укрепва силите ни в страданията… Около полунощ в градината дошъл предателят с много въоръжени войници, изпратени от първосвещениците и стареите. Господ Сам се приближил към тях, смирено допуснал предателят да Го целуне, да бъде заловен и подложен на страдания и смърт (Матей 26: 36-56; Марк 14: 32-46; Лука 12: 38-53). Така Господ Се принесъл в жертва за греховете на света, доброволно и смирено Се предал в ръцете на грешниците!
По традиция всички вярващи в този ден се причастяват със светите Христови Тайни.

Прот. Г. С. Деболски, „ Богослужение на Православната църква по дни”, т.2
източник: pravoslavie.ru


Матей, гл. 26, 17-46

17. А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
18. Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
19. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.   
26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
28. защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
30. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
31. Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".
32. А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
33. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
35. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.    
36. След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
37. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
38. Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

 

Предателството на Иуда. Беседа втора.

За святата и тайна вечеря на Спасителя и за предателството на Иуда, за пасхата и установяването на Божествените тайнства, и за непаметозлобието, произнесена на Свети и Велики Четвъртък.

Исках, възлюбени, да продължа беседата за патриарх (Авраам) и тук да предложа духовен пир, но неблагодарността на предателя увлича езика ни към беседа за предателя, и обстоя­телствата на (настоящия) ден ни подтикват да кажем за негово­то безразсъдно престъпление. Днес нашият Господ Иисус Христос е предаден в ръцете на иудеите от Своя собствен уче­ник. Но ти, възлюбени, като слушаш това, не бъди печален и не се огорчавай, като слушаш, че е предаден Владиката, по-точно казано, и скърби, и плачи, но не за предадения Иисус, а за пре­дателя Иуда. В действителност предаденият Иисус спасил все­лената, а предателят Иуда погубил душата си; предаденият Иисус седи отдясно на Отца на небесата, а предателят Иуда сега е в ада, и очаква неумолимо и вечно наказание. Ето за това скърби, ето за това плачи, защото и Сам нашият Господ Иисус Христос, виждайки Иуда, се смутил (духом) и заплакал. Като го видял, казва Евангелието, смути се духом и рече: един от вас ще Ме предаде (Йоан. 13:21). Защо се е смутил Той? (Очевидно) при мисълта за това, че след толкова наставления и съвети Иуда не забелязал в каква бездна тласка самия себе си. Като видял безумието на ученика и го съжалил, Господ се смутил и запла­кал. За това говорят всички Евангелисти, за да ни уверят по-убедително в истината на домостроителството. Господ се сму­тил, като видял крайната неблагодарност на ученика, учейки ни (чрез това) повече да плачем за тези, които вършат зло, отколкото за онези, които търпят зло. Тези, които търпят обиди и неправди, по-скоро са достойни да се смятат за блажени. Зато­ва и Христос е казал: Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:10). Виждаш ли каква придобивка е показал Той за онези, които търпят неправда? Погледни и на друго място (какво) неумолимо наказание (пред­стои) на вършещите зло. Послушай блажения Павел, който каз­ва: Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Иисуса Христа църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпях­те от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите, кои­то убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и ни пречат, казва, да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът Божи докрай (1 Сол. 2:14-16). Виждаш ли, че повече от всичко е достойно да плачем и скърбим за вършещите зло? Затова и милосърдният Господ се смутил и плакал, виждайки дръзката постъпка на ученика, проявявайки състрадание към ученика и показвайки величието на Своето милосърдие, така че до самото предател­ство не преставал да се грижи за изправянето на ученика. И така, по-добре плачи горчиво и скърби за него, защото и Гос­под е скърбял за него. Смути се духом, е казано, Иисус, и рече: един от вас ще Ме предаде. О, колко велико е милосърдието, колко велика е благостта на Владиката! Предаденият скърби за предателя. Като вижда, че той упорито остава в нечестието, се смути духом и рече: един от вас ще Ме предаде. Погледни какво дълготърпение! Какво човеколюбие! Как щади неблагодарния! Той дори не иска Иуда да извърши своята постъпка без никакъв срам, а довежда до смущение и страх всички ученици, за да му даде някакъв повод да се разкае за своето безумие. Но тъй като душата (на предателя) остава безчувствена, не можей­ки да възприеме семето на благочестието, не слуша нито съвет, нито увещание, но се помрачава от страст и се устремява към погибел, той и не получил никаква полза от толкова голямото дълготърпение. Един от вас, казва, ще Ме предаде. Защо се смущавал и скърбял Той? За да покаже Своето човеколюбив, и съ­щевременно да ни научи, че преди всичко трябва да плачем за онези, които причиняват зло на ближния си, защото те навли­чат върху себе си (Божия) гняв. Не за този, който търпи зло, а за онзи, който причинява зло - за него винаги следва да скър­бим, защото търпенето на неправди ни доставя небесното цар­ство, а причиняването на зло на друг се явява за нас причина за геена и наказание. Блажени, казва, изгонените заради правда. Виждаш ли как страданието принася като награда и въздаяние царството небесно? Послушай как, напротив, злодейството нав­лича след себе си наказание и отмъщение. Павел, като казал за иудеите, че те убили Господа и изгонили пророците, добавил: техният край ще бъде според делата им (2 Кор. 11:15). Виждаш ли как гонените получават небесното царство, а дял на гонителите ще бъде Божият гняв?

Не без причина разсъждавам за това с вас, възлюбени, а с намерение да се научим да не се гневим на нашите врагове, напротив, по-скоро да ги жалим, да плачем и скърбим за тях, защото (истински) търпящите зло са именно онези, които враж­дуват против нас без причина. Ако ние настроим душата си така, че не само да не се гневим, а дори да започнем да скърбим за тях, тогава ще можем, по думите на Господа, и да се молим за тях, а чрез това ще привлечем и голямо благоволение от небе­то. Затова аз вече четвърти ден беседвам с вас за молитвата за враговете, та от непрестанното повторение на увещанието сло­вото на наставление да се запечати и вкорени по-дълбоко в ду­шите ви. Затова без прекъсване се обръщам към вас с реч, за да премахна тумора на гнева, да потуша възпалението, та идващи­ят на молитва да бъде чист от гняв. И Христос не само заради враговете си ни убеждава да правим това (да се молим за враго­вете), а и заради самите нас, когато ние им прощаваме съгрешенията. Ти получаваш повече, отколкото даваш, оставяйки гнева си против врага. Как, ще кажеш, получавам повече? Вни­мавай добре: ако ти прощаваш греховете на врага, на теб се прощават прегрешенията по отношение на Владиката. Едните са тежки и трудно могат да ти бъдат простени, а другите (ти) доставят милост и велико утешение (от Господа). Послушай Илий, който казва на синовете си: ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши про­тив Господа, кой ще бъде ходатай за него? (1 Цар. 2:25). Толко­ва голяма е раната, че дори и с молитва не е лесно да се изцели. Но ако такъв грях не се очиства дори с молитва, той веднага се прощава чрез опрощаване греховете на враговете. Именно за­това първите - греховете по отношение на Господа - Бог е на­рекъл десет хиляди таланта, а греховете на враговете - сто динария (Мат. 18:23 и следв.). Ако ти простиш тези сто динария, ще ти бъдат простени десетте хиляди таланта.

2. Но за молитвата е казано достатъчно. Ако желаете, да се заемем с това, за което е казано малко по-горе, да се върнем към словото за предателството и да видим как е бил предаден нашият Господ. А за да видим цялото безумие на предателя и да познаем неблагодарността на ученика и неизказаното мило­сърдие на Господа, нека послушаме Евангелиста, как той ни разказва за дръзката постъпка (на Иуда). Тогава, казва, един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? (Мат. 26:14, 15). На пръв поглед разказът е ясен и не съдържа нищо особено. Но ако някой разгледа всяка от тези думи, (би се ока­зало, че) тук много неща заслужават разглеждане и съдържат много дълбоки мисли. И преди всичко времето. Наистина, не без причина го означава Евангелистът. Той не е казал просто: отиде, а е добавил: тогава отиде. Кога тогава? И защо посоч­ва времето? Не случайно ни посочва времето Евангелистът, говорещ от Дух Светий, защото говорещият от Духа нищо не изрича случайно и без причина. И така, какво значи това: тога­ва? Малко преди това, преди същия този час, се приближила млада жена с алабастрен съд с миро и възливала този елей на главата на Господа. Жената показала голяма вяра, проявила голяма грижливост, послушание и благочестие - тя се отказала от предишния си живот и станала по-добра и благоразумна. И ето, в това време, когато блудницата се покаяла, когато позна­ла Господа, тогава ученикът предал Учителя. Кога тогава? Когато блудницата, като се приближила и изляла алабастрения съд с миро на нозете на Иисуса (Лук. 7:36-50), изтрила ги с ко­сите си и показала голяма любов, изглаждайки в себе си грехо­вете за цял живот с такова изповядване, и когато той я видял да проявява такова усърдие в служенето на Учителя, точно тогава побързал към беззаконното предателство. И в това време, ко­гато тя от самите дълбини на нечестието възлязла на самото небе, той след множество чудеса и знамения, след толкова наставления, след неизказаното снизхождение на Господа, пад­нал до самите дълбини на ада. Ето какво зло се явява нехайст­вото и разтлената воля! Затова и Павел казва: който мисли, че стои, нека гледа да не падне (1 Кор. 10:12), и пророкът възклик­нал: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат (Иер. 8:4)? (Тези две изречения са казани), та този, който стои, да не бъде твърде самонадеян, а постоянно да пре­бивава в борба, и онзи, който е паднал, да не се отчайва. Толко­ва велико е могъществото на Учителя, че то карало да му се подчиняват дори блудници и митари.

Какво, ще кажеш, Този, Който склонил блудницата, ня­мал ли сила да привлече ученика? Несъмнено, Той бил силен да склони към Себе Си и ученика, но не искал да го направи добър по принуда и да го привлече към Себе Си насила. Затова и Евангелистът, разказвайки ни за постъпката на този неблаго- дарен ученик, казва: тогава отиде, т.е. не защото бил повикан от други, и не с насилие от нечия страна, не подтикнат от няко­го, а се склонил към това благодарение на собственото си вът­решно движение, показвайки, че се е устремил към тази дръзка и беззаконна постъпка по собствена воля и решение, подтик­нал себе си към предателство на Владиката не воден към това от някаква външна причина, а от произлизаща отвътре злоба. Тогава един от дванайсетте отиде. И този израз: един от два­найсетте служи за немалко обвинение (против Иуда). Тъй като имало още седемдесет други ученици, то (Евангелистът) е ка­зал: един от дванайсетте, т.е. от най-избраните, от тези, които всеки ден пребивавали с Него, наслаждавали се на най-близко общуване с Него. И така, за да знаеш, че Иуда бил в числото на избраните ученици, Евангелистът казва: един от дванайсетте, като не премълчава за това, за да се убедиш, че това, както из­глежда, посрамващо обстоятелство, именно - че Той удостоил предателя и крадеца с такива велики блага и не преставал да го увещава дори до последната вечер - показва грижата на Господа за нас. Виждаш ли как блудницата се е спасила, защото уми­ла (нозете на Иисуса), а ученикът погинал поради нехайство? Затова, гледайки блудницата, не се отчайвай, но и гледайки уче­ника, не бъди самонадеяно дързък. И едното, и другото е пагуб­но. Нашият ум е много склонен към падение, нашата воля е изменчива. Необходимо е да се оградим отвсякъде. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде. Виждаш ли от какъв лик отпаднал той? Виждаш ли от какво учение се ли­шил? Виждаш ли какво голямо зло е нехайството? Иуда - казва - Искариот, защото имало и друг Иуда, негов съименник, наре­чен Иаковов. Виждаш ли мъдростта на Евангелиста, че той ни го назовава не по престъплението, а по мястото, а другия (Иуда Иаковов) прави известен не по мястото, а по името на бащата. Макар за първото да би било по-логично да каже: Иуда преда­телят, но за да ни научи да пазим езика си чист от обвинения, той се въздържа от думата „предател“. И така, да се научим да не говорим укорително за никого от враговете си. Ако този бла­жен (апостол), разказвайки за беззаконното престъпление (на Иуда), не пожелал да упрекне предателя, а премълчал за това и го назовава според мястото, откъдето произлизал, ще бъдем ли достойни за прошка, ако започнем да порицаваме ближните? А ние често говорим укорително не само за враговете, но и за ли­цата, разположени към нас. Убеждавам ви да не правите това.

И Павел увещава към същото, като казва: Никаква гнила дума да не излиза из устата ви (Еф. 4:29). Затова и блаженият Матей, бидейки чист от всякакъв подобен вид страсти, казва: То­гава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го пре­дам? (Мат. 26:14,15). О, злодейски глас! О, безумно престъпле­ние! Треперя, възлюбени, когато помисля за това. Как се е изт­ръгнала думата от устата? Как се е обърнал езикът? Как душа­та не е излязла от тялото? Как не са онемели устата? Как не се е помрачил умът?

3. Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? Кажи ми, Иуда, на това ли те е учел Учителят толкова време? Нима си забра­вил многократните съвети? Не ли затова Той ти е казвал: Не­дейте има ни злато, ни сребро (Мат. 10:9), потискайки от само­то начало твоята извънмерна, безумна любов към парите? Не те ли е увещавал с думите: ако някой ти удари плесница по дясна­та страна, обърни му и другата (Мат. 5:39)? Защо, кажи ми, ти предаваш Учителя? За това ли, че Той ти е дал власт над демо­ните, тъй че да можеш да изцеляваш болести, да очистваш прокажени и да вършиш много други подобни чудеса? И така, за такива благодеяния ли Му се отплащаш по този начин? О, безу­мие, и по-точно - сребролюбие! Цялото това зло е причинило сребролюбието, корен на злините е сребролюбието, което пом­рачава душите ни, потъпква и самите закони на природата, ли­шава ни от разум и не ни дава да помним нито дружбата, нито родството, нито нещо друго, но веднъж заслепило очите на ума ни, така и ни кара да блуждаем в мрака. За да знаеш това по-ясно, погледни колко (добро) е прогонила (тази страст) от ду­шата на Иуда. Беседата (с Христа), живота (с Него), общуване­то, чудното учение, всичко това предало на забрава прокрадналото се (в Иуда) сребролюбие. Добре казва Павел, че корен на всички злини е сребролюбието (1 Тим. 6:10). Какво ще ми даде- те, та да ви Го предам? И ти, Иуда, предаваш Този, Който дър­жи всичко с дума? Предаваш Непостижимия, Твореца на небето и земята? Създателя на нашето естество? Сътворилия всич­ко само с дума и заповед? За да покаже, че Той е предаден по Своя воля, послушай какво прави. В момента на самото преда­телство, когато към Него се приближили въоръжени с мечове и колове, със светила и фенери, Той им казва: кого търсите? (Йоан. 18:4). Те дори не знаели кого трябва да хванат. Ето кол­ко безсилен бил Иуда да Го предаде: Той дори не можел да види Този, Когото имал намерение да предаде, когато Той бил тук, и то при светилници и толкова много светлина. Като намеква именно за това, Евангелистът е казал, че те имали светила и фенери, и въпреки това не могли да Го намерят, което се вижда от думите: С тях стоеше и Иуда (ст. 5), този, който казал: да ви Го предам. Господ заслепил ума им, желаейки да покаже Свое­то могъщество, и за да осъзнаят, че предприемат невъзможно дело. След това, като чули гласа Му, те отстъпили назад и пад­нали на земята. Виждаш ли как не могли да произнесат нито звук и с падането показали своето безсилие? Забележи мило­сърдието на Господа. Когато Господ и с това не трогнал сърце­то нито на безсрамния предател, нито на неблагодарните иудеи, тогава Той предава Себе Си, като че казва: когато им пока­зах, че предприемат невъзможното, исках да удържа тяхното безумие; но те не искат и упорито продължават да остават в нечестие. Ето, Аз Се предавам.

Говоря ви това, за да не порицава някой Христа, като каз­ва: защо Той не променил Иуда? Защо не го направил по-до­бър? Но как трябвало да направи Иуда благоразумен и послу­шен? По принуда или по негово (собствено) решение? Ако е по принуда, то и в такъв случай той не би могъл да стане по-добър, защото никой не става по-добър по принуда. А ако е по негово решение и воля, Господ си е послужил с всичко, което можело да го изправи. А ако Иуда не искал да приеме лекарствата, ви­ната не е на лекаря, а на този, който отхвърлил услугите на ле­каря. Искаш ли да знаеш с колко средства си е послужил Господ, за да спечели Иуда отново? Той му дарил много чудеса, предсказал му за предателството, не оставил нищо от това, ко­ето следвало да покаже по отношение на ученика. И за да зна­еш, че Иуда, въпреки че можел да се покае, не пожелал да напра­ви това, и че всичко станало поради неговото нехайство (обър­ни внимание на следното): след като той предал Господа и по­казал докрай своето безумие, хвърлил трийсетте сребърника, като казал: съгреших, че предадох невинна кръв (Мат. 27:4). А преди това казал: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? Ко- гато грехът бил извършен, тогава познал греха! Оттук да се по­учим, че когато сме нехайни, нито убеждаването, нито увеща­нието ще ни донесат полза, а когато сме ревностни, можем да станем и сами. Помисли наистина: когато Господ го увещавал и предпазвал от замисленото злодеяние, той не послушал и не приел увещанието, а когато нямало никакъв съветник, собстве­ната му съвест въстанала (против него), той се покаял без ни­какъв учител и хвърлил тридесетте сребърника. Те му предло­жиха, е казано, трийсет сребърника (Мат. 26:15). Те определи­ли цена за кръвта на Нямащия цена. Защо вземаш, Иудо, триде­сетте сребърника? Христос е дошъл да пролее за вселената даром Своята кръв, за която ти сега се договаряш. Има ли нещо по-срамно от тази търговия? Кой е видял, кой е чул някога (за подобна)?

4. Но за да узнаем каква била разликата между предателя и учениците, нека послушаме (Евангелиста). Евангелистът под­робно ни разказва за всичко това. Когато, казва, станало това, когато наближило предателството, когато Иуда погубил себе си, когато сключил беззаконния договор и търсеше сгоден слу­чай, казва, да Го предаде (Мат. 26:16), тогава пристъпили уче­ниците към Него и казали: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (ст. 17). Виждаш ли учениците, виждаш ли и ученика? Той се е грижел как да предаде (Господа), а те - как да Му послу­жат. Той се договарял и замислял да получи пари за кръвта на Владиката, а те се готвят за служение (на Господа). И той, и те били участници в едни и същи чудеса, в едни и същи учения. А откъде идва разликата? От насоката на волята; тя е виновница и за зло, и за добро. Било вечер, когато учениците казали: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Оттук узнаваме, че Христос нямал определено жилище. Нека чуят онези, които строят разкошни къщи и обширни чертози, че Син Човечески няма къде глава да подслони. Именно затова учениците Му каз­ват: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Коя пасха? Иудейската, получила начало в Египет, защото за пръв път иудеите я извършили там. А защо Христос я извършва? Както Той изпълнил всички други изисквания на закона, така постъпва и тук. Той и на Йоан казва: тъй нам подобава да изпълним всяка правда (Мат. 3:15). Следователно учениците искали да пригот­вят не нашата пасха, а иудейската. Те приготвили тази пасха, а нашата приготвил Христос, или, по-точно, Сам Той станал пас­ха чрез честните страдания. Защо Той отива на страдания? За да ни изкупи от клетвата на закона. Затова и Павел възкликва: Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона (Гал. 4:4, 5). И така, за да не каже някой, че Той отменил закона, защото не могъл да го изпълни, като тягостен, обременителен и трудно изпълним, Той го унищожил (едва) тогава, когато го изпълнил целия. Именно затова извършил и пасха, тъй като празникът пасха бил един от предписаните от закона. (А за какво е този празник) - послушай: иудеите били неблагодарни към Благоде­теля и скоро забравяли Неговите благодеяния. И ето ти доказа­телство: те излезли от Египет, преминали Червено море, виде­ли как то се разделило и отново се съединило, и немного време след това казват на Аарон: направи ни богове, които да вървят пред нас (Изх. 32:1 - слав.). Какво говориш, неблагодарни иудеино? Ти си видял такива чудеса, и си забравил Бога, Който те храни, и съвсем не помниш Благодетеля? И така, тъй като те забравяли за Неговите благодеяния, Бог с установяването на празниците утвърдил спомена за даровете, та те, искат или не, да ги държат постоянно в паметта си. Така те (празнували пасха). Защо? Затова, когато (казва Писанието) синът ти те попита: какво е това? (Изх. 12:26), ти да кажеш, че с кръвта на този агнец (бащите) помазвали спонците на вратите и избягвали смъртта, която (ангел) губител напратил на всички живеещи в Египет, и благодарение на тази кръв той не можел да влезе (в къщите им) и да нанесе поражение. Следователно, при тях жертвите не са доброволни, а тук Христос се заколва по Своя воля. Защо? Защото онази жертва била образ на духовната жертва. И за да се убе­диш, погледни колко голямо сродство има (между едната и дру­гата). (Там) има агнец, (и тук) Агнец, но единият е безсловесен, а другият - словесен. (Там) има овца, (и тук) овца, но (там) е сян­ка, (а тук) истина: явило се Слънцето на правдата, и сянката из­чезнала, тъй като при слънцето сянката се скрива. Затова и на тайнствената трапеза (предстои) Агнец, за да се освещаваме с Неговата кръв. С изгрева на слънцето не може да се види светилникът, защото миналото служи за образ на бъдещето.

....

6. Но вече е време да пристъпим към тази страшна и вели­чествена трапеза. И така, да пристъпим всички с чиста съвест. Нека тук няма Иуда, отнасящ се с лукавство към своя ближен, (да не пристъпва) никой от нечестивите, имащ в сърцето си скри­та отрова. И сега Христос присъства и устройва трапеза. Не човекът е този, който претворява предложеното в Тяло и Кръв Христови. Свещеникът само стои, изпълнявайки чина, и при­нася молитва, а всичко извършва Божията благодат и сила. Това, казва, е Моето тяло. Това изречение претворява предложено­то. И както изречението, което гласи: плодете се и множете се, пълнете земята (Бит. 1:28), било слово - и станало дело, давай­ки на човешката природа сила за раждане на деца, така и това изречение, гласящо (това е Моето тяло), постоянно умножава силата на благодатта на онези, които достойно приемат (све­щената трапеза). И така, да няма (тук) нито лукав, нито нечестив, нито грабител, нито хулител, нито братоненавистник, нито сребролюбец, нито пияница, нито користолюбец, нито мъжеложник, нито завистник, да няма (тук) предаден на блуд, нито кра­дец, нито зломисленик, за да не се подхвърли на съд. Тогава Иуда бил недостоен участник в тайната вечеря и след като из­лязъл, предал Господа. (Това се случило), за да знаеш, че които участват недостойно в тайнствата, тях винаги силно напада дя­волът, и те ще се подхвърлят на по-голямо наказание. Казвам това не с цел да ви уплаша, а за да ви направя по-внимателни към себе си. Както телесната храна, попаднала в стомах, имащ лоши сокове, усилва болестта, така и духовната храна, когато се приема недостойно, навлича по-голямо осъждане. И така, убеждавам ви, никой (да не пристъпва), имайки нечисти помисли в душата, но да очистим сърцето си. Ние сме храм на Бога, ако пребъдваме чисти. Да направим душата си чиста. Нали можем да направим това за един ден. Как и по какъв начин? Ако имаш нещо против врага, отхвърли гнева, прекрати враждата, за да получиш от трапезата опрощение на греховете. Ти пристъпваш към страшна и свята жертва. В качеството на заколван предстои Христос. Но помисли защо е бил заклан Той. О, от какви тайни си се лишил ти, Иуда! Христос пострадал доброволно, за да разруши преградата, що беше посред (Еф. 2:14) и да съедини земното с небесното, за да направи теб, врага и неприятеля, съпричастник на ангелите. Христос предал душата Си за теб, а ти храниш вражда към твоя съраб? И как ще можеш да пристъ­пиш към трапезата на мира? Твоят Владика не се е отказал да претърпи всичко заради теб, а ти дори не искаш да оставиш своя гняв? Защо? - кажи ми. Любовта е корен, източник и май­ка на всички блага. Той, ще кажеш, много ме е обидил, причи­нил ми е твърде много злини и едва не ме е подхвърлил на смър­тна опасност? Но какво от това? Той още не те е разпнал на кръста, както иудеите разпнали Господа. Ако ти не простиш на своя ближен обидите, и твоят небесен Отец няма да ти прости греховете. И с каква съвест ще кажеш: Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име и следващите думи (Мат. 6:9)? По същия начин и кръвта, която пролели иудеите, Христос дал за спасението на пролелите я. Можеш ли да извършиш нещо, равно на това? Ако не простиш на врага, ще обидиш не него, а самия себе си. Ти често си му вредял в настоящия живот, а за себе си си приготвил вечно наказание в бъдещия ден (на съда), защото Бог никого не ненавижда и от никого не се отвръща така, както от човек злопаметен, от сърце гневливо и душа, пламтяща (от ненавист). Послушай какво казва Господ: ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвени­ка и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:23, 24). Какво говориш? Да оставя там дара, т.е. жертвата? Да, казва, защото заради мира с твоя брат е устано­вена и самата жертва. И така, ако жертвата (се принася) заради мира с ближните, а ти не спазваш мира, то, макар и да участ­ваш в жертвата, това участие е безполезно за теб, ако нямаш желание да опазиш мира. И така, направи първо това (т.е. пог­рижи се за мира), заради който е принесена и жертвата, и тогава се ползвай от добрите плодове на жертвата. Затова и Син Божий дойде в света, за да примири нашето естество с Отца, както казва Павел: сега примири със Себе Си всичко, чрез кръста, като на него уби враждата (Кол. 1:22; Еф. 2:16). Затова Той не само Сам дошъл, за да сътвори света, но облажава и нас, ако вършим същото, и ни прави съпричастни на Неговото име (като казва): Блажени миротворците, защото те ще се наре­кат синове Божии (Мат. 5:9). И така, каквото направил Христос, Синът Божий, това прави и ти според своите сили, като се гри­жиш за мира със себе си, и със своите ближни. Ето защо (Гос­под) нарича син Божий миротвореца, ето защо при принасянето на жертвата Той не е споменал за никакво друго праведно деяние, освен за примиряването с брата, с което показва, че любовта е по-голяма от всички добродетели. Бих искал, възлю­бени, да продължа речта си още, но и казаното е достатъчно за онези, които с внимание и разбиране приемат семето на благо­честието и желаят да внимават в това, което се говори. Нека винаги помним, убеждавам (ви), тези думи и това страшно при­ветствие, което даваме един на друг. Това приветствие съеди­нява душите ни и прави така, че всички те стават едно тяло и членове на Христа, защото всички ние сме участници в едно тяло. Нека наистина бъдем едно тяло, не като смесваме телата, а като съединяваме душите със съюза на любовта. Постъпвай­ки така, ние ще можем с дръзновение да се наслаждаваме на предложената трапеза и накрая да станем съсъди на мира, да­ден от Христа. Ако и да имаме безброй съвършенства, а оста­нем злопаметни, всичко ще правим напразно и без полза, и няма да получим никакъв плод по отношение на спасението. Спаси­телят, преди самото възлизане при Отца, вместо временна сла­ва и голямо богатство, оставя следното наследство на ученици­те: Мир ви оставям; Моя мир ви давам (Йоан. 14:27). В дейст­вителност какво богатство или какво изобилие на имущество би било по-скъпо от този Христов мир, превъзхождащ всеки ум и слово? Ето защо и пророк Захария, знаейки, че това е най- тежкият порок, говорел като от Божието лице: народе мой, го­ворете истина един другиму. Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, и няма да умрете, доме Израилев, казва Господ (Зах. 8:16, 17); като че с това казва: ако бъдете лъжци, злопаметни, клетвопрестъпници, ако забравите Моите заповеди, ще умрете. И така, знаейки всичко това, възлюбени, да оставим всеки гняв, да започнем да пребиваваме в мир едни с други и, изтръгнали от корен злото и очистили съвестта си, с кротост, смирение и велико благоговение да пристъпим към приемане на тези страш­ни и ужасни тайнства, да пристъпим, без да се блъскаме, без да се тъпчем с нозе, без шум и вик, с велик страх и трепет, със съкрушение и сълзи, та и милосърдният Господ, като види от небесата нашето мирно състояние, нелицемерна любов и брат­ско общуване в любовта, да удостои всички нас и с настоящите, и с обещаните блага, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца и Светия Дух слава, власт и чест, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Св. Йоан Златоуст, "Творения", том 3, "Св. Вмчк Георги Зограф", 2008

Още от Събития

Летен младежки форум - 2019

11.07.2019 г. | Архангел.бг | Събития

Започна набирането на участници в четвъртото издание на Летния младежки форум, организиран с благословението на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан. Тази година форумът ще се проведе от 3 до 9 август под надслова „Част от цялото”...

Детски пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи” - 2019

10.07.2019 г. | Архангел.бг | Събития

В Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” от 18 до 24 юли ще се проведе детският пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи”. В него могат да участват деца на възраст 7-18 г. с изявен интерес към изобразителното изкуство и към тематиката на Пленера...

Шест години от кончината на митрополит Кирил

06.07.2019 г. | Архангел.бг | Събития

На 6 юли 2019 г. от 9.00 ч. Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан ще отслужи заупокойна св. Литургия и панихида в Митрополитския катедрален храм “Успение Богородично” . От 11.30 ч. на гроба на приснопаметния митрополит Кирил ще бъде отслужена заупокойна молитва (трисагий).

Какво се случва в центъра