Как да стигна до гарата?

17.06.2015 г.
Автор: Милена Петрова

Милена Петрова е терапевт по зависимости, член  на международна НЛП общност, заместник председател на УС на Асоциация за превенция и работа със зависимости "Само днес”, ръководител на сектор България за работа с близки на зависими към Международна терапевтична организация за лечение на зависимости “Свобода - център”, сътрудник на сдружение "Отвори очи".

 

Неотдавна в нета имаше една интересна статия със заглавие “Как психолози от различните школи отговарят на въпроса “Как да стигна до гарата?”. А замисляли ли сте се как различните хора реагират на необходимостта да стигнат до гарата в непознат град?

Отричащият – Иска да стигне до някъде, не е доволен от мястото, на което е в момента. Пита местните жители и те му казват, че трябва да отиде до гарата и да вземе влак. Той тотално отрича, че това е нещото, което трябва да направи. Той дори не е убеден, че гарата съществува. Подозира,  че всички, които казват, че са ходили на гарата живеят в измислен свят.

Контролиращият – Смята, че за да стигне до това, което му е нужно, трябва някой друг да отиде до гарата. С нокти и зъби се опитва да накара този друг да отиде до гарата. Страда за това, че той не иска да отиде там. Самообвинява се. Опитва най-различни начини – с добро, с лошо…

Манипулаторът – Контролиращият от години му пили на главата, че трябва да отиде до гарата. Но той нищо не прави. Контролиращият взема децата и отива при майка си. Манипулаторът купува огромен букет червени рози, отива при Контролиращия и казва: “Обещавам, ще отида до гарата”. И Контролиращият се връща отново в семейното гнездо. След като историята се разиграва 278 пъти по време на 20 годишния им брак и куфарите вече са се научили сами да прибират дрехите в себе си, Контролиращият подава молба за развод. Тогава Манипулаторът прави първите си две крачки към гарата.

Мечтателят – Пита за гарата, разговаря за гарата, обстойно изследва картата, изчита минимум 3-4 книги за гарата, за това колко е хубаво да бъдеш на гарата, какви са трудностите по пътя и т.н и т.н. Става експерт на тема гари. Знае всички пътища, по които може да се стигне до гарата. В мислите си той е на гарата, държи огромен куфар и бавно крачи по перона. Вятърът нежно гали косите му, а последните лъчи на слънцето прощално огряват стъпките му…  (Нали чувате музиката?)

Реално, обаче, е  в кафенето на бензиностанцията в края на града.

Комуникаторът –  Той пита за гарата един човек, пита друг, говори с тях за влаковете, за състоянието на влаковете, за пътя към гарата и за много други неща… След 5 часа разговори той все още е в кафето на бензиностанцията в края на града.

Дървеният философ – Научава случайно за гарата. След това започва да говори на непросветените така, все едно стотици пъти е бил там. Разказва за червените пейки, жълтите будки, големия часовник в чакалнята. Толкова е убедителен, че дори този, който наистина е бил на гарата и знае, че пейките са сини, започва да се пита дали пък не бяха червени…

Супермен –  Той няма нужда от вас. Не пита къде е гарата. Той знае къде е гарата. Той знае всичко. Той може всичко. Тръгва нанякъде, в крайна сметка все някой ден ще стигне до някоя гара, което ще затвърди убеждението му, че знае и може всичко и няма нужда от другите.

Песимистът – Пита за гарата получава подробни указания “Вървиш направо, след 300 метра в ляво, после има кръгово движение. От кръговото поемаш втората отбивка. След 20 метра завиваш надясно. Ще видиш една голяма червената сграда – това е гарата.” Тогава си казва: “Ооо, това е прекалено сложно. Аз няма да се справя. По-добре да си стоя тук.”

Страдалецът – Знае, че трябва да отиде до гарата, знае пътя, вижда, че други хора вървят по него, но си мисли “Да, но повечето от тях отиват с коли. А и тези, които ходят пеш имат по-удобни обувки от моите. А и чантите им не са толкова тежки като моята…”

Вечно недоволният – Пита за гарата. Не му харесва първия отговор, не пита втория човек, защото гледа лошо. Третият му дава обяснение, но то му звучи адски тъпо. Накрая тегли една м**** на всички и решава че ще се качи на автобус и не му трябват никакви тъпи влакове. (Продължение: Същото се случва и с автобусите, и с такситата, и с колелетата… Край: След дълги години продължава да стои в кафенето на бензиностанцията в края на града. Спира го онзи вътрешен страх, че ако случайно стигне там, където иска, то тогава няма да има срещу какво да негодува.)

Бързакът – Тръгва да бяга в някаква посока без значение накъде. Важното е да се действа!

Човекът на бездействието – Пита къде е гарата. Говори обстойно за това и слуша с интерес отговорите. Някъде вътре в себе си очаква, че другият ще го телепортира до гарата.

Този, който стига до гарата – Пита за гарата, може да направи справка с картата, ако е необходимо. Може да се довери само на картата. След което прави първа стъпка, после втора стъпка, после трета стъпка, следва четвърта стъпка, пета стъпка, шеста стъпка, седма, осма, девета, 10, 11, 12 стъпка… И така след много стъпки стига до гарата.

Още от Ценности

Промени и преображения. Какво мислят младите?

06.08.2019 г. | Архангел.бг | Ценности

Става дума за промените в нас, за нашите лични преображения. Много или малко е една година, за да се случи промяна? Как се променяме? Кой ни служи за пример? А ако промяната не ни харесва? Да чуем какво мислят младите...

Почитта към светите братя Кирил и Методий

23.05.2019 г. | проф. д-р Климентина Иванова | Ценности

Просветителското, възрожденското, будителското честване започва от 1853 г., за да продължи и до наши дни. Възрожденската атмосфера се връща към нас и столетията се сгъстяват, за да ни възвисят в пречистения идеализиран образ на нашата народностна самоидентичност...

Църковният славянски език

11.05.2019 г. | Борислав Аврамов | Ценности

В човешката история няма друг книжовен език, който да е създаден специално за християнска проповед и молитва. Той е създаден от Църквата и за Църквата, с молитва и за молитва и проповед на Евангелието. От раждането си той е християнски език...

Какво се случва в центъра