За предателството на Иуда

24.04.2019 г.
Предателството на Юда. Дучо ди Буонинсеня, XIII век
Автор: Свети Йоан Златоуст

Днес, възлюбени, нашият Господ Иисус Христос е бил предаден (...)
Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам (Мат. 26:14, 15)? Тези думи, на пръв поглед, са ясни и в тях не се подразбира нищо, но ако някой внимателно изследва всяка от тях, ще намери много теми за размисъл и голяма дълбочина на мислите. И първо - времето; ненапразно Евангелистът го посочва, и не е казал просто: отиде, но е добавил: тогава отиде. Кажи ми, кога тогава? И защо посочва времето? На какво иска да ме научи? Не случайно е казано това: тогава - говорещият чрез Духа не говори напразно и без цел. Какво значи това: тогава? Преди това време, преди същия този час дошла блудницата, която носеше съд с драгоценно миро, и изляла този елей на главата на Господа (Мат. 26:7). Тя показала голяма услужливост, показа ла голяма вяра, голямо послушание и благоговение; изменила предишния си живот, станала по-добра и целомъдрена. Но когато блудницата се разкаяла, когато спечелила за себе си благоволението на Владиката, тогава ученикът предал Учителя. Именно затова е казано: тогава, за да не обвиняваш Учителя в немощ, когато видиш, че ученикът предава Учителя. Силата на Учителя била такава, че привличала душите на блудниците да Му бъдат покорни.

А защо, ще кажеш, обръщащият блудниците не могъл да привлече към Себе Си ученика? Той можел да привлече ученика, но не искал да го направи добър по необходимост и да го привлече към Себе Си насила. Тогава отиде. Немаловажен предмет за размисъл се съдържа и в тази дума: отиде; без да е повикан от първосвещениците, без да е принуден от необходимостта или силата, но сам по себе си и от себе си той проявил коварство и предприел такова намерение, нямайки никого за съучастник в това нечестие. Тогава един от дванайсетте отиде. Какво значи: един от дванайсетте? И с тези думи: един от дванайсетте се изразява голямо осъждане против него. Иисус имал и други ученици, седемдесет на брой; но те заемали второ място, не се ползвали с такава чест, нямали такова дръзнование, не участвали в толкова тайни, както дванайсетте ученици. Те били особено отличени и съставяли хор около Царя; това било приближено общество на Учителя; и оттук отпаднал Иуда. И така, за да знаеш, че не обикновен ученик Го предал, но един от най-близките, затова и Евангелистът казва: един от дванайсетте. И свети Матей не се срамувал да напише това. Защо не се срамувал? За да знаеш, че евангелистите винаги и във всичко говорят истината, и не скриват нищо, дори и това, което изглежда унизително, защото и това, което на пръв поглед е унизително, показва човеколюбието на Владиката: Той удостоил с такива блага предателя, разбойника, крадеца и до последния час го търпял, вразумявал го и всякак проявявал грижа за него. А ако той не е внимавал, вината не е в Господа; свидетелка за това е блудницата: тя била внимателна към себе си - и се спасила. И така, не се отчайвай, гледайки блудницата; и не бъди самонадеян, гледайки Иуда. И едното, и другото е гибелно, и самонадеяността, и отчаянието; самонадеяността на стоящия го кара да пада, а отчаянието на падналия не му позволява да стане. Затова и Павел увещавал така: който мисли, че стои, нека гледа да не падне (1 Кор. 10:12). Ти имаш пример и за едното, и за другото - как ученикът, който мислел, че стои, паднал, и как падналата блудница станала. Нашият ум е склонен към падение, нашата воля лесно се поддава; затова е нужно да се опазваме и ограждаме от всички страни. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде. Виждаш ли от какъв лик отпаднал той? Виждаш ли какво учение пренебрегнал? Виждаш ли какво зло е безгрижието и нерадението? На име Иуда Искариот. Защо ми посочваш неговия град? О, по-добре да не го знаех! На име Иуда Искариот. Защо назоваваш неговия град? Имало и друг ученик Иуда, наречен Зилот (ревнител). За да не произлезе някаква грешка от еднаквостта на името, Евангелистът отличил единия от другия; единия нарекъл според неговото добро качество: Иуда Зилот, а другия не назовал според неговото лошо качество - не е казал: Иуда-предателят. Макар че би следвало, както единия е назовал според неговото добро качество, така и другия да назове според лошото му качество и да каже: Иуда- предателят; но за да запази езика си чист от осъждане, той щади и самия предател. Отиде, казва, един от дванайсетте, на име Иуда Искариот при първосвещениците, и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? О, нечестиви думи! Как са се изтръгнали от устата, как се обърнал езикът? Как не се вцепенило цялото тяло? Как не се помрачил умът?

Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? На това ли, кажи ми, те е научил Христос? Не ли затова е казал: Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си (Мат. 10:9), предварително удържайки твоята склонност към сребролюбие? Не в това ли убеждавал постоянно, и същевременно казвал: ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата (Мат. 5:39)? Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? О, безумие! Защо? - кажи ми. В какво малко или голямо имаш да (Го) обвиниш, че предаваш Учителя? Затова ли, че Той ти е дал власт над демоните? Затова, че ти е дал сила да изцеляваш болести, да очистваш прокажени? Затова, че ти е дал сила да възкресяваш мъртви, че те е поставил господар над властта на смъртта? За тези ли благодеяния Му въздаваш с такава отплата? Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? О, безумие, или по-точно, сребролюбие! То е породило цялото това зло; увлечен от него, той предал Учителя. Такъв е този зъл корен; той по-страшно от бяс довежда до неистовство душите, които обладава, предизвиква в тях забрава за всичко - и за себе си, и за ближните, и за природните закони, лишава ги от разум и ги прави безумни. Погледни колко неща заличил той от душата на Иуда: близостта (с Иисуса Христа), любовта, общуването на трапезата, чудесата, учението, увещанието, наставлението; всичко това тогава сребролюбието хвърлило в забрава. Затова Павел справедливо казва: корен на всички злини е сребролюбието (1 Тим. 6:10). Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? Голямо е безумието на тези думи. Нима, кажи ми, ти можеш да предадеш Този, Който държи всичко, властва над бесовете, заповядва на морето и е Владика на цялата природа? И за да укроти неговото безумие и да покаже, че ако Сам Той не искаше, не би бил предаден, послушай какво прави (Господ). По време на самото предателство, когато излезли срещу Него с оръжия, светила и фенери, Той им казва: кого търсите (Йоан. 18:3, 4)? Те не познали Този, Когото имали намерение да хванат. Толкова далеч бил Иуда от възможността да Го предаде, че дори не видял присъствието на Този, Когото имал намерение да предаде, въпреки че имало светилници и толкова светлина. Това посочил и Евангелистът, като казал: те имали светила и фенери, и не Го видели.

Всеки ден Господ му напомнял и с дела, и с думи, като внушавал, че предателят няма да се скрие (от Него); не го изобличавал явно пред всички, за да не го направи още по-безсрамен, и не мълчал, та той, мислейки, че е скрит, да пристъпи към предателство без страх, но често казвал: един от вас ще Ме предаде (Йоан. 13:21), - впрочем не откривал кой е. Той много говорел и за геената, и за царството, като показвал Своята сила и в едното, и в другото - и в наказанието на грешниците, и в награждаването на добродетелните. Но Иуда всичко това отхвърлил, а Бог не го принуждавал насила. Тъй като Бог ни е създал господари в избора и на лошите, и на добрите дела, и желае ние да бъдем добри по своя воля, то Той не принуждава и не заставя, ако ние не искаме, защото да бъдеш добър по принуда не значи да си добър. Затова, тъй като и (Иуда) бил господар на своите помисли и в негова власт било да не им се подчинява и да не се скланя към сребролюбие, той, очевидно, сам заслепил ума си и се отказал от собственото си спасение: какво, казва, ще ми дадете, та да ви Го предам? Като изобличава слепотата на неговия ум и неговото безумие, Евангелистът казва, че по време на тяхното пристигане Иуда стоял близо до тях и казал: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? И не само оттук може да се види Христовата сила, но и от това, че след произнасянето на една проста дума от Него те отстъпили и паднали на земята. Но тъй като и след това не оставили безсрамието, накрая Той предава Себе Си, като че казва: Аз направих всичко от Своя страна, показах, че вие предприемате невъзможно дело; Аз исках да обуздая вашата злоба; но тъй като вие не пожелахте това, а останахте в своето безумие, то, ето, Аз предавам Себе Си. Това е казано от мен, за да не започне някой да осъжда Христа, като казва: защо Той не изменил Иуда? Защо не го направил благоразумен и добър? Как трябвало да го направи добър? По принуда или доброволно? Ако по принуда, то по такъв начин той не би могъл да стане по-добър, защото никой не може да бъде добър по принуда; а ако - по свободна воля и решение, Той (Христос) употребил всички начини, които можели да изправят волята и намерението. А ако той не искал да приеме лекарството, вината не е на лекаря, а на отхвърлилия лечението. Погледни колко направил Христос, за да го склони на Своя страна и да го спаси: научил го на всяко благочестие и с дела, и с думи, поставил го над бесовете, направил го способен да върши мнoго чудеса, заплашвал го с геената, вразумявал го с обещание за царството, постоянно изобличавал тайните му помисли, но изобличавайки ги, не ги излагал на показ пред всички, умил нозете му наравно с другите (ученици), направил го участник в Своята вечеря и трапеза, не пропуснал нищо - нито малко, нито голямо; но той доброволно останал неизправен. А за да се убедиш, че той, имайки възможност да се измени, не искал, и всичко произлязло от неговото нехайство, послушай. След като предал Христа, той хвърлил тридесетте сребърника и казал: съгреших, че предадох невинна кръв (Мат. 27:4). Какво е това? Когато си Го виждал да върши чудеса, не си казвал: съгреших, че предадох невинна кръв, а: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А когато злото преуспяло, предателството било изпълнено и грехът - извършен, тогава ли си осъзнал този грях? На какво се научаваме оттук? На това, че когато се предаваме на нехайство, тогава и увещанието не ни принася полза; а когато сме внимателни, и сами можем да станем. Така и той: когато Учителят го увещавал - не слушал; а когато никой не го увещавал, собствената му съвест се пробудила, и той без никакъв учител се изменил, осъдил това, което бил дръзнал да извърши, и хвърлил тридесетте сребърника. Какво ще ми дадете, та да ви Го прeдам? А те, казва Евангелистът, му предложиха трийсет сребърника (Мат. 26:15); предложили му цена за кръв, нямаща цена. Защо ти, Иудо, приемаш тридесетте сребърника? Христос е дошъл да пролее даром тази кръв за вселената; а ти сключваш безсрамни договори и условия за нея. И наистина, има ли нещо по-безсрамно от такъв договор?

Тогава (слав.) пристъпиха учениците (Мат. 26:17). Кога тогава? Когато всичко това станало, когато предателството било извършено, когато Иуда погубил себе си, тогава пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Виждаш ли ученика? Виждаш ли (другите) ученици? Единият предава Владиката, а другите се грижат за пасхата; единият сключва условия, а другите предлагат услуга. И той, и те се ползвали от еднакви чудеса, еднакви наставления, еднаква власт; и откъде такава промяна? От волята; тя винаги бива причина за всички блага и злини. Де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Това било онази вечер; Владиката нямал дом, и затова те Му казват: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Ние нямаме определено пристанище, нямаме нито шатри, нито къща. Нека узнаят това живеещите във великолепни къщи, с широки тераси и просторни огради, че Христос нямал къде глава да подслони. Ето, (учениците) питат: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Коя пасха? Не тази - нашата, а все още иудейската; именно нея приготвили учениците, а тази, нашата - приготвил Сам Той, и не само я приготвил, но и Сам станал пасха. Де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Това била иудейската пасха, онази, която получила начало в Египет. А защо Христос я вкусвал? За да изпълни всичко, което изисквал законът. Той и когато се кръстил, казал: тъй нам подобава да изпълним всяка правда (Мат. 3:15); Аз дойдох да изкупя човека от клетвата на закона; защото Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, и да прекрати самия закон (Гал. 4:4, 5). За да не каже някой, че Той прекратил закона, защото не можел да го изпълни, като тежък и труден за изпълнение, - Той първо го изпълнил целия, а после го и отменил. Затова Той извършил и пасха, тъй като пасхата била предписана от закона (...)

Когато те (учениците) ядели и пиели, Той, се казва (в Евангелието), взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на грехове (Мат. 26:26-27). Посветените в тайните разбират казаното. И като взел чашата, казал: това е Моята кръв, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (ст. 28). И Иуда присъствал, когато Христос казал това. Това е тялото, което ти, Иуда, продаде за тридесет сребърника; това е кръвта, за която ти неотдавна сключи безсрамен договор с неблагодарните фарисеи. О, човеколюбие Христово! О, безумие, о, неистовство на Иуда! Той Го продал за тридесет динария, а Христос и след това не се отказал и самата Своя продадена кръв да отдаде за продалия я за опрощаване на грехове, ако той пожелае. Нали и Иуда присъствал и участвал в свещената трапеза. Както Христос умил и неговите нозе заедно с нозете на другите ученици, така той участвал и в свещената трапеза, за да няма никакъв предлог за оправдание, ако остане в своето нечестиво намерение.

Впрочем вече е време да пристъпим към тази страшна трапеза. Да пристъпим всички с необходимата скромност и внимание; и никой да не бъде Иуда, никой да не бъде зъл, никой да не крие в себе си отрова, имайки едно на устата, а друго в ума. Христос предстои и сега; Който е установил онази трапеза, Същият сега устройва и тази. Не човек претворява предложеното в Тяло и Кръв Христова, а Сам разпнатият за нас Христос. Представяйки Неговия образ, свещеникът стои и произнася тези думи; а действа Божията благодат и сила. Това е Моето тяло, е казал Той. Тези думи претворяват предложеното, и както изречението: плодете се и множете, и пълнете земята (Бит. 1:28), макар и произнесено веднъж, в действителност през цялото време дава сила на нашата природа за раждане на деца; така и това изречение, произнесено веднъж, оттогава досега и до Неговото пришествие прави жертвата съвършена на всяка трапеза в църквите. И така, нека никой не пристъпва коварен, нито изпълнен със злоба, нито имащ отрова в мислите си, за да не се причастява за осъждане. И ето, след приемането на предложеното, в Иуда влязъл дяволът, като презрял не Тялото Господне, а Иуда заради неговото безсрамие, за да знаеш, че тези, които недостойно се причастяват с Божествените тайни, особено напада дяволът и постоянно влиза в тях, както тогава в Иуда. Така почестите принасят полза на достойните, а недостойно ползващите се от тях подхвърлят на по-голямо наказание. Казвам това не за да ви уплаша, а за да ви предпазя. Нека никой не бъде Иуда; никой, пристъпвайки, да няма в себе си отровата на злобата. Тази жертва е духовна храна; и както телесната храна, попадайки в стомах, имащ лоши сокове, още повече усилва немощта, не поради своето свойство, а поради болестта на стомаха, обикновено така става и с духовните тайнства. И те, когато се преподават на душа, изпълнена със злоба, повече й навреждат и я погубват не поради своето свойство, а поради болестта на приелата ги душа. И така, нека никой няма в себе си зли помисли,но да очистим ума; ние пристъпваме към чиста жертва - да направим душата си свята; а да извършим това можем и за един ден. Как и по какъв начин? Ако имаш нещо против врага, остави гнева, изцели раната, прекрати враждата, за да получиш полза от тази трапеза, защото ти пристъпваш към страшна и свята жертва. Засрами се от това, което стои в основата на самото предложение. Предстои закланият Христос. Защо и за какво е заклан Той? За да умиротвори небесното и земното, за да те направи приятел на ангелите, да те примири с Бога на всички, и от враг и противник да те направи приятел. Той е отдал душата Си за ненавиждащите Го; а ти оставаш във вражда с подобния на тебе раб? Как ще можеш да пристъпиш към трапезата на мира? Той не се е отказал дори да умре за теб; а ти нямаш сили да оставиш гнева против подобния на теб раб? С каква прошка би могъл да се удостоиш? Той ме е обидил, ще кажеш, и ми е отнел твърде много. И какво? Щетата е само в парите - той още не те е наранил така, както Иуда - Христос; но Христос самата Своя Кръв, която е пролята, е отдал за спасението на пролелите я. Какво можеш да кажеш, равно на това? Ако ти не си простил на врага, си причинил вреда не на него, а на себе си; на него ти често си вредил в настоящия живот, а себе си си направил недостоен за прошка и безответен в бъдещия ден. Бог от нищо не се отвръща така, както от злопаметен човек, от надменно сърце и раздразнителна душа. Послушай какво казва Той: ако принасяш дара си на жертвеника, и там преди това, стоейки пред жертвеника, си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:23, 24). Какво говориш: да оставя (дара)? Да, за мира, казва, с твоя брат е принесена жертвата. Затова, ако тази жертва е принесена за мира с него, а ти не сключваш мир, то напразно участваш в нея; това благо става безполезно за теб. Първо направи това, за което е принесена тази жертва, и тогава прекрасно ще се възползваш от нея. Затова е слязъл Син Божий, за да примири нашето естество с Владиката; не само е дошъл за това, но (бил загрижен и за това), и нас, които го извършваме, да направи причастници на Неговото име. Блажени, казва Той, миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии (Мат. 5:9). Каквото направил Единородният Син Божий, същото направи и ти според човешките сили, като станеш виновник за мира и за самия себе си, и за другите. Затова теб, миротвореца, Той нарича син Божи; затова във връзка с времето на жертвата Той не е споменал за нито една друга заповед, освен за примирението с брата, изразявайки, че това е по-важно от всичко. Исках да продължа речта си още, но и казаното е достатъчно за внимателните, ако те го помнят. Нека, възлюбени, постоянно да помним тези думи, и светите целувки, и страшните приветствия, които даваме един на друг. Това съединява нашите души и прави така, че всички ние ставаме едно тяло, както и всички се причастяваме с едно тяло. Да се съединим в едно тяло не като съчетаваме телата си едно с друго, а като свързваме душите си със съюза на любовта; така ние ще можем с дръзновение да вкусваме от предложената трапеза. И макар и да имаме голямо множество праведни дела, но ако бъдем злопаметни, всичко ще бъде суетно и напразно, и от тях няма да получим никакъв плод на спасение. И така, като съзнаваме това, да прекратим всеки гняв и, очистили съвестта си, с пълно смирение и кротост да пристъпим към трапезата на Христа, с Когото на Отца и Светия Дух, всяка слава, чест, власт, сега и винаги, (и във вечни векове). Амин.

Из: Беседа първа за предателството на Иуда, Творения, том 3, „Св. Георги Зограф”, 2008
Вж. Беседа втора - ТУК

Още по темата
Още от Нашата вяра

Съборна и апостолска…

24.06.2019 г. | протойерей Игор Прекуп | Нашата вяра

В деня на Събора на светите апостоли предлагаме размислите на протойерей Игор Прекуп за постd, за Църквата, за нас… Кои сме ние за Църквата? А един за друг?...

Христовото възкресение – обновяване на света

28.04.2019 г. | протойерей Георги Флоровски | Нашата вяра

В тайнственото „тридневие на смъртта” нетленното тяло на Господа се преобразува в тяло на славата, облича се в сила и светлина. Зърното прораства... И Господ възстава от мъртвите, като Младоженец излиза от гроба... Това се извършва чрез силата Божия...

За душата. Слово в Третата неделя на Великия пост

30.03.2019 г. | светител Илия Минятий | Нашата вяра

Светът и душата - ето два предмета, които човеците не могат да познаят, понеже човешкото съждение е лъжовно. Целият техен ум е сякаш съсредоточен в зрението - човеците ценят това, което виждат, а което не виждат, него и не ценят. Виждат те света и го ценят повече, отколкото би следвало...

Какво се случва в центъра