Всеки ден е ден за избор

Проповед на отец Илия Попов в Третата неделя след Петдесетница, 11 юли 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Искам да ви кажа няколко думи като финал на тази неделна Света Литургия.

Днес е ден за избор.Избор на какво? И защо? Избор за кандидати на народни представители? На партии? На някакви политики, които се опитват да ни наложат, а ние, ангажирани с нашата гражданска, уж, отговорност, да се опитваме да участваме в тях? Всъщност, братя и сестри, трябва да кажем, че всеки ден от нашия живот е ден за избор. И пак питаме – на какво и защо?

Когато ние завършваме деня, обикновено заставаме пред Бога и искаме от Него прошка. Прошка за всичко онова, с което ние сме сгрешили, с нашите чувства, мисли, думи, дела – всичко онова, което ни отделя от Бога и ни прави чужди на Неговата благодат и на нашето спасение. И когато се събудим, ние благодарим на Бога – че Той отново се смилява и отново ни вдига, отново ни дава шанс, ние да положим ново начало в нашия живот. Да се опитаме да Го възлюбим от цялото си сърце, от всичката си душа, с всичкия си разум, и ближните, разбира се, като себе си. Да изберем да бъдем истински свободни чрез Христовите заповеди, защото те ни указват пътя към вечния живот. Да изберем да се поправим. Да изберем да очистим сърцата си, за да могат те да станат покрив за нашия Господ, където Той глава да подслони. (вж. Лука 9:58) За да може да бъдем чисти и достойни, да застанем тук и да приемем Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос, които ни правят наследници на Неговото небесно царство.

Нека, братя и сестри, да мислим по този въпрос, да се опитваме всеки ден ние да полагаме наистина новото начало. Греховете в нашия живот всъщност ни показват нашите слабости – онова, което трябва да приемем като цел в нашия духовен живот, на което да обърнем особено внимание. Битката с лъжата, с гордостта, с превъзнасянето, с осъждането, със завистта, с лъжата, с кражбата и с всичко останало... Да започнем да ги изчистваме от нас, за да не се явяваме тук на изповед и все едно и също да изповядваме – което само по себе си съвсем ясно ни указва, че нашите усилия са недостатъчни.

И понеже никой от нас, братя и сестри, няма гаранция за това, колко ще бъде неговият път, неговият живот в този свят, свят, в който ние се готвим именно за вечността, да се върнем в онова блажено и благодатно състояние, за което сме били сътворени, затова не бива да се окайваме и да униваме. Не бива да изпадаме в нерадение за молитвата, за четенето на словото Божие, а да се борим от цялото си сърце, с всичкия си разум, с всичките си чувства и да живеем за радост на нашия Бог, за Негова слава, за наша полза, за полза на цялата Църква и за наше спасение. Амин!