Как стигнах до извода, че Православието е лечение

04.08.2014 г.
Автор: Йеротей ВЛАХОС

Трябва да призная, че бях много разочарован от морализма, който преобладава между много християни. Когато казвам морализъм, ни най-малко имам предвид благочестието, което ни респектира, тъй като дори и тялото трябва да бъде осветено и очистено; става въпрос за схващането, според което сме длъжни да разглеждаме всички въпроси външно и материално. Фарисеите имали морални принципи и идеи, но въпреки това не били способни да приемат Христос. По същия начин съжалявам, когато си представя, че днес в Църквата преобладава разнообразие от идеи. Много богослови развиват определено учение за Христос или за св. отци, като без личен опит правят свой анализ. Следователно се създават такива идеи, които в действителност “погубват” човека и дори самия живот. Понякога и аз срещам подобни ситуации. Когато бях студент, посещавах Света Гора и срещах свети хора, които практикуваха православната традиция. Ясно видях разликата между живота според православната традиция и живота, който срещнах в други религиозни кръгове. По това време, с помощта на мои професори от Университета, започнах да изучавам светоотечески текстове. По-нататък някои от колегите ми и аз се занимавахме с ръкописите от манастирите в Света Гора за дълго време. Тази комбинация – изучаването на светоотеческите писания в атмосферата и живота на достигналите обожение светогорски отци - ми откри нови пътища за комуникация с живота на Църквата. Започнах да мисля по различен начин. Особено ми помогна в това отношение изучаването на св. Григорий Палама. Вярвам, че св. Григорий Палама е един от онези св. отци, които могат да упражнят голямо влияние и да помогнат на християните днес.

Богословието му, което е богословие на Църквата, е показателно. След това опознах други свети хора на Света Гора, но също и извън Света Гора - светогорци в своите сърца и живот - и по този начин достигнах до извода, че Православието не може да бъде философия или безплодно нравствено учение, а е терапевтичен метод. То лекува човека. Православното богословие е свързано повече с медицината, отколкото с философията. Ще посоча характеристиките на това мое схващане.

Изучавах св. Максим Изповедник. Занимавах се с темата за любовта. Исках да изясня какво точно е истинската любов, след като толкова много неща са казани за нея. 400-те глави на св. Максим Изповедник за любовта подбудиха моето любопитство. Но четейки главите на св. Максим Изповедник, аз осъзнах, че те се отнасят главно до излекуването на човека. Св. Максим Изповедник споменава какво е човешкият дух, как той се разболява и по какъв начин се излекува. Той също говори и за страстите и тяхното изцеление; за движенията на човешката душа, които могат да бъдат в съгласие с природата, противоположни на природата или свръх природата. Той свързва любовта с безстрастието. Също осъзнах, че любовта е “рожба на безстрастието”; тя е “огънят на безстрастието”, както казва Св. Йоан Лествичник. За да достигнем Божията любов, е нужно преди това да се излекуваме. Защото, от една страна, има любов, която търси своето, т. е. самолюбието, а от друга страна - има любов, която “не търси своето”. Целият подвиг на Църквата се състои в това да води човека от егоистична и утилитарна любов към саможертвена любов. А това предполага излекуването на човека.

По-късно се занимавах специално с “Добротолюбието”. Както е известно, “Добротолюбието”, което е компилация от писанията на духовните отци, е дело на Църквата, получило окончателния си вид чрез св. Никодим Светогорец и Макарий Нотарас, някогашен епископ на Коринт. Неговото подзаглавие е “чрез което, благодарение на нравствената философия на праксиса и теорията, духът (умът) е очистен, просветлен и усъвършенстван”. Видях, че там всички текстове са свързани с терапията (лекуването). Те описват начините, по които духът се разболява, а след това се излекува. Като студент четях и продължих да изучавам св. Григорий Палама, този велик светогорски исихаст, когото Преданието е нарекло Богослов и поставило между четиримата най-велики богослови на Църквата, заедно със св. ап. Йоан Богослов, св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов.

В спора, който той е водил с Варлаам, проследих развитието на пътя, по който трябва да богословстваме, за да бъдем спасени. Той говори за исихия (тишина) и исихасткия метод. Освен това подчертава, че това е единственият терапевтичен метод, който води до съзерцаване на нетварната светлина, а вследствие до богопознание и спасението на човека. Неговите проповеди, повечето от тях изнесени пред вярващите в Солун, са впечатляващи. В тях се говори за покоя (съботата) на Бога и човека, за терапията (лекуването) на страстите, умната молитва, съзерцаването на нетварната светлина и т. н.

Изучавах също и св. Григорий Богослов. Неговите писания ми помогнаха да разбера, че богослови на Църквата трябва да бъдат наречени “онези, които са достигнали теорйя (съзерцаване на Бога)”, които преди това са очистили своите сърца от страстите или поне се стремят да ги очистят. Говорейки за Второто пришествие, той пише, че Сам Бог ще бъде ”светлина за чистите по ум” и “в съответствие с тяхната чистота” – именно това, което наричаме царство небесно. И Сам Бог ще бъде “тъмнина за онези, които са ослепили умствената си способност в съответствие със собственото им невежество”. Тази тъмнина е наречена отчуждение от Бога. От това ми стана ясно, че свещеникът не “издава билет” на човека за рая, а го лекува, така че Бог става светлина за него - и това е царството небесно, а не тъмнината, която е адът и отчуждението от Бога.

Искам да ви призная, че достигнах до тези неща не само чрез изучаване на светоотеческите книги. Срещнах духовни отци, изпълнени с благодат, променени чрез Божията благодат, а именно чрез тях могат да се разберат писанията на св. отци, а също така и от личния пастирски опит. Като духовен отец ежедневно виждам, че освен изповед е нужно и излекуване. Много хора се изповядат, но не са излекувани. Необходим е специален метод, чрез който човек може да се излекува от своите страсти.

             

Превод от английски - Константин Константинов

www.dveri.bg

 

Още от Нашата вяра

Съборна и апостолска…

24.06.2019 г. | протойерей Игор Прекуп | Нашата вяра

В деня на Събора на светите апостоли предлагаме размислите на протойерей Игор Прекуп за постd, за Църквата, за нас… Кои сме ние за Църквата? А един за друг?...

Христовото възкресение – обновяване на света

28.04.2019 г. | протойерей Георги Флоровски | Нашата вяра

В тайнственото „тридневие на смъртта” нетленното тяло на Господа се преобразува в тяло на славата, облича се в сила и светлина. Зърното прораства... И Господ възстава от мъртвите, като Младоженец излиза от гроба... Това се извършва чрез силата Божия...

За предателството на Иуда

24.04.2019 г. | Свети Йоан Златоуст | Нашата вяра

Защо Христос не изменил Иуда? Защо не го направил благоразумен и добър? ...никой не може да бъде добър по принуда, а по свободна воля и решение... когато блудницата се разкаяла и спечелила за себе си благоволението на Владиката, ученикът предал Учителя...

Какво се случва в центъра