Вход Господен в Йерусалим

23.04.2016 г.
Автор: прот. Александър Шмеман

Христос влиза в Йерусалим. Но влиза не така, както го е правил по-рано: непознат, неизвестен, непризнат. Не, сега Той, Който никога не е търсил власт и слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Той заповядва на учениците Си да Му доведат младо осле. Той го възсяда и влиза в града, съпроводен от тълпа народ и деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, и тези деца Го приветстват с древния възглас, с който са се обръщали само към царя: "Осанна! Благословен е идващият в име Господне! Осанна във висините!" Какво означават тези тълпи народ, палмовите вейки и отекващото царско приветствие, тази ликуваща радост? И защо всяка година ние си припомняме това събитие със същата радост, сякаш самите ние стоим на улицата в светия град и чакаме, и посрещаме, и ликуваме, и повтаряме все същите думи, това вечно "Осанна"? Това значи, че макар и в един далечен за всички нас град Христос е бил цар, царствал е, бил е признат от народа за цар. Да, Той учел за Божието царство, за Своето бъдещо възцаряване. Но в този ден, шест дни преди Пасха, Той разкрил Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станем граждани на това царство Христово, поданици на един смирен цар, цар без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта.

Ние живеем в свят, в държави, които са се отрекли от Бога, заети само със себе си, треперещи за своята власт, сила, могъщество и победа. И в този свят почти няма място за Божията любов, Божията светлина, Божията радост. И ето, в този единствен ден в годината, когато стоим в препълнените храмове и държим в ръце върбови клонки, когато ехти отново царственото "Осанна" - ние казваме на себе си и на света, и свидетелстваме: не е загинало, не е изчезнало от лицето на земята Христовото царство, така ярко просияло в онзи ден в Йерусалим. Ние казваме на Бога: Ти си единственият ни Господ, Ти си единственият ни Цар и ние знаем, и вярваме и твърдим, че Царството на Твоята любов ще победи с победата над греха, над злото и смъртта и радостта от тази вяра никой не може да ни отнеме.

На Връбница ние знаем, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

Из "Предпразници на Възкресението"
"Воскресные беседы ", "Църковен вестник", брой 8, 2002 година, превод Полина Спиров

Още по темата
Още от Събития

Църковни песнопения ще звучат на Преглед на хоровата песен за Рождество Христово

14.12.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Участие на хора за източно църковно пеене при храм „Св. Николай Чудотворец” в прегледа на хоровата песен, посветен на Рождество Христово. На 15 декември (събота) от 14.00 ч. в Пленарната зала на Община Варна.

Храмов празник на Морски храм „Св. Николай Чудотворец”

04.12.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Наближава празникът на храм „Св. Николай Чудотворец”. Да го отбележим с празнична вечерня и акатист към светителя на 5 декември, а в самия ден да споделим радостта си в Архиерейската света Литургия. (програма)

С Андреевски четения и св. Литургия почитаме апостолското начало на Църквата във Варна

27.11.2018 г. | Архангел.бг | Събития

В памет на основателят на Църквата във Варна – св. апостол Андрей, Варненска и Великопреславска св. Митрополия организира Андреевски четения на 29 ноември 2018 г. от 18.00 часа в Юнашкия салон.

Какво се случва в центъра