Вход Господен в Йерусалим

23.04.2016 г.
Автор: прот. Александър Шмеман

Христос влиза в Йерусалим. Но влиза не така, както го е правил по-рано: непознат, неизвестен, непризнат. Не, сега Той, Който никога не е търсил власт и слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Той заповядва на учениците Си да Му доведат младо осле. Той го възсяда и влиза в града, съпроводен от тълпа народ и деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, и тези деца Го приветстват с древния възглас, с който са се обръщали само към царя: "Осанна! Благословен е идващият в име Господне! Осанна във висините!" Какво означават тези тълпи народ, палмовите вейки и отекващото царско приветствие, тази ликуваща радост? И защо всяка година ние си припомняме това събитие със същата радост, сякаш самите ние стоим на улицата в светия град и чакаме, и посрещаме, и ликуваме, и повтаряме все същите думи, това вечно "Осанна"? Това значи, че макар и в един далечен за всички нас град Христос е бил цар, царствал е, бил е признат от народа за цар. Да, Той учел за Божието царство, за Своето бъдещо възцаряване. Но в този ден, шест дни преди Пасха, Той разкрил Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станем граждани на това царство Христово, поданици на един смирен цар, цар без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта.

Ние живеем в свят, в държави, които са се отрекли от Бога, заети само със себе си, треперещи за своята власт, сила, могъщество и победа. И в този свят почти няма място за Божията любов, Божията светлина, Божията радост. И ето, в този единствен ден в годината, когато стоим в препълнените храмове и държим в ръце върбови клонки, когато ехти отново царственото "Осанна" - ние казваме на себе си и на света, и свидетелстваме: не е загинало, не е изчезнало от лицето на земята Христовото царство, така ярко просияло в онзи ден в Йерусалим. Ние казваме на Бога: Ти си единственият ни Господ, Ти си единственият ни Цар и ние знаем, и вярваме и твърдим, че Царството на Твоята любов ще победи с победата над греха, над злото и смъртта и радостта от тази вяра никой не може да ни отнеме.

На Връбница ние знаем, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

Из "Предпразници на Възкресението"
"Воскресные беседы ", "Църковен вестник", брой 8, 2002 година, превод Полина Спиров

Още по темата
Още от Събития

Да възпеем Майката на света

01.08.2018 г. | Архангел.бг | Събития

О, Майко на Словото и Дево, освободи ме от трудности и беди. Пресвета Богородице, спаси ни! С тези думи започва Молебният канон на Пресвета Богородица, с който Църквата ще възпява Божията Майка през започващия днес пост.

140 години свобода

26.07.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Към официалното програма, организирана в чест на 140-та годишнина от освобождението на Варна, Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” добавя още едно събитие – традиционната изложба от детския пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи!”...

Летен младежки форум - 2018

19.07.2018 г. | Архангел.бг | Събития

С благословението на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан за трета година се организира Летен младежки форум. Конкурсните есетата трябва да се изпратят до 26 юли 2018 г. на електронната поща на Духовно-просветния център...

Какво се случва в центъра