Съзидателна радост
Проповед на отец Святослав Сьомак от Киев след празничната св. Литургия на Възнесение Господне – 2 юни 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна
Честит празник, скъпи братя и сестри,
Ще добавя няколко думи за празника на руски език, за тези от вас, които не са разбрали всичко от евангелската проповед на отец Василий (вж. ТУК).
Раздялата, както видяхме днес, бива два вида. Тя може да е тъжна – като тази, която преживяваме сега много от нас, и като онази, която преживели апостолите, докато още не знаели, че Христос е възкръснал. Те осъзнавали само, че Него вече Го няма и нямали представа какво ще се случи по-нататък. И ето днес апостолите отново преживяват раздяла със своя Учител, но в края на разказа чуваме думите, че те с радост се върнали в Йерусалим. Тоест за тях започнала раздяла, която вече не била разрушителна, а радостна. Те видели, че има перспектива – ще дойде някакво бъдещо Царство, за което все още нищо не знаели, но им било казано да го очакват. Става ясно, че техният Учител, макар да си отива от тях, в същото време остава с тях завинаги. Чуваме го и в празничния кондак, който завършва с думите „Аз съм с вас и никой не може да устои против вас”. Отива си, но остава с тях. Ето това е тази радостна раздяла – с предвкусване на срещата.
Оказва се, че на едно и също събитие може да погледнем от различни страни. Чашата може да е наполовина пълна или наполовина празна. Раздялата може да бъде преживяване на нечие отсъствие, а може да бъде и очакване на предстоящата среща. Една и съща раздяла, но отношението ни към нея е различно. Унинието и тъгата са разрушителни, а радостта и очакването – съзидателни. И на мене ми са струва, че нашата задача е именно тази – да преобразуваме своето униние и своята тъга от раздялата в очакване.
За какво още става дума в днешния празник? Това е човешката природа на Христос.
Той наистина станал човек – напълно, не само изглеждал така. И ни е показал пример как да живеем. И сега ние не можем да кажем: „Господи, Ти седиш там, на небето, Ти нищо не знаеш!”... Не! Той е бил тук и много добре знае. И ни е показал пример, по който сега ние можем да се ориентираме във всичко. Сага ние можем при всяко обстоятелство в нашия живот да добавяме и гледната точка на Христос. Можем да си представим, че Той е тук, до нас, и да помислим как Той би възприел всичко това – как би постъпил, какво би казал, или как бих се държал аз в Негово присъствие... И това не е просто едно упражнение. Защото Бог наистина е реален, Той наистина вижда всичко и всичко знае. Всичко е под Негов контрол. Но понеже ние имаме малко информация, оставаме с усещането,че не всичко е под контрол, и започваме да нервничим.
Нашият Господ е извор на истински покой. Той ни дава възможност да се успокоим и да възложим всички тревоги на Него. Разбира се, не е така просто, защото за това е нужна вяра –убеденост, че той е реален. И със Своето възнесение, Господ ни дава тази възможност. Той не остава на земята. А не остава, може би, защото тук Той не би остарявал като нас, не би умрял... А и мисията Му на земята вече била завършила. Било нужно да се отдалечи от земята, за да може нататък да продължат да действат хората. Нещо, което на нас много често не ни се иска да правим. Но Бог ни дава възможност.
Също така със Своето възнесение, Той възнесе на небесата и нашата човешка природа. Бог е неизменяем, Той никога не се е променя, но когато става човек, това било нещо много близко до промяна – преди това не е бил човек, а след това станал освен Бог и човек. И за нас е голяма радост и надежда, че това е станало завинаги. Той не се разчовечава – човешкото тяло на Христос се възнася в царството на Отца. Той, както каза и отец Василий, не се пренася някъде там, в космическото пространство. И тук сигурно някой се пита – а къде тогава, къде може да бъде, а как може, ако там няма въздух, къде е отлетял всъщност?
Разказът за Възнесението е представен по този начин само от евангелист Лука. Той пише за гръцкия читател, а по това време в литературните произведение на античността главният положителен герой точно така се възнасял на небето и ставал бог. Затова св. Лука написал Евангелието така, че да може античният читател да го разбере. Възможно е Христос просто да си е тръгнал от апостолите и повече не се върнал, но те продължавали да чувстват Неговото присъствие. А след това дошъл Светият Дух и те престанали да се страхуват.
Ето такъв загадъчен празник е Възнесение. Той като че ли нищо ново не добавя за човешкото спасение, но в същото време ни дава голяма надежда. Възнася се нашето човешко достойнство на небесата, за да чувстваме, че ние сме предназначени за небето – там е нашето истинско отечество. Никъде на земята човек не може да намери истински покой и да си каже: Ето, тук бих живял милиони години. Не, само с Бога човек може да живее милиони години! Затова нека живеем така, че това да стане възможно за нас – вечността да не ни разрушава. И тогава Бог ще ни я даде. Амин!
Превод: Румяна Рашкова
Пътят на нашето възнесение
Този ден за нас е ден на нашето одухотворяване, което Христос показа със Своето възнесение – като път. Да се съединим с Него, да отъждествим своя живот с Него – това е нашето призвание. А като знаем своето призвание, тогава придобиваме истинска надежда, като тази на апостолите...
Да живеем възнесени над земното
Възнесението на Господа, което празнуваме днес, е радост за всички нас. С тази радост тогава си отидоха и апостолите, макар че се разделиха със своя учител. Но Той им показа пътя, свидетелства, че вратите на Царството Божие са отворени, и обеща да дойде отново...
Възнесение Господне - радост в раздялата
Прощаваме се с Пасха, „отдаваме” я до следващата година. И някак си естествено е да изпитваме тъга. Но едновременно с нея към нас снизхожда нова радост. Радост от съзерцанието на празника Възнесение Господне...
Какво се случва в центъра
Курс по източно църковно пеене за начинаещи
Курсът за начинаещи по църковно пеене се радва на голям интерес. Под вещото ръководство на Мартин Димитров – псалт в църквите „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и „Св. Архангел Михаил“ – над 20 желаещи посещават репетициите всеки понеделник, за да се запознаят с красотата и спецификата на...
По стъпките на християнството в нашите земи
На 26 и 27 октомври 2024 г. 29 младежи, организирани от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, посетиха емблематични места, свързани с българската история, и се запознаха с пътя на християнството по нашите земи.
Деца от ЦНСТ гостуват в Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил"
На 01 ноември 2024 г. деца от различни Центрове за настаняване от семеен тип гостуваха в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил", запознаха се с дългия път на хляба от житното зрънце до нашата трапеза и научиха историята на първото българско училище и църква във Варна.
Култура
Димитър Кантакузин и неговият „Химн към Богородица”
Изложба „Българската писменост: Св. Паисий Хилендарски. За ползата от историята”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”
Събития
Открива се учебната година в Школата по иконопис
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Задушници
Въздигане на Светия Кръст Господен
Установяване на празника Въздвижение
Обновление на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим. Забравеният празник
Рождество Христово
Преображение Господне
За преобразяването на хората чрез силата на благодатта на Светия Дух
Слава на Тебе, Който ни показа светлината!