Да различиш бисера с кураж, вдъхновение и вяра

08.09.2014 г.
Автор: прот. Василий Шаган

Прот. Василий Шаган е председател на храм "Св. Николай Чудотворец" - Варна и ръководител на Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил"
 
1150 години християнска България – това е основното мото на Сeдмицата на православната книга. Има е едно специално подзаглавие: „Църквата и християнската цивилизация и култура”, като визираме мястото на Църквата в сегашната, т. нар. християнска цивилизация по нашите земи и в Европа, в Близкия Изток, в цяла Русия и по света. По един или друг начин, Църквата е повлияла цялостно на тяхната култура и на развитието на цели континенти. Това е бил сериозен цивилизационен избор за много страни, а и за княз Борис, който е направил такъв преди 1150 години. Какво се е случило от момента на нашето кръщение досега и дали тези две неща - началото и сегашната християнска култура по някакъв начин могат да бъдат осмислени и свързани?
Сергей Булгаков има едно размишление по този въпрос в своето произведение – „Пред стените на Херсонес” – Херсонес е люлката на руското Православие, където е бил кръстен княз Владимир. Той започва едни диалози именно по този начин – от люлката на нашето кръщение до момента на Октомврийската революция, когато цялата страна се променя – променя се културата, изборът на нацията. Как са свързани тези две неща, въпреки че страната е преминала през какви ли не периоди на своето израстване и през какви ли не исторически моменти, борби и войни?
България е минала също не малък път от момента на Кръщението до ден днешен. Ние сме били дори под турско робство и сме имали толкова много време откъснатост, леко прекършен корен. Днес размишляваме за християнска цивилизация и за това какво струва християнството за нас, българите и дали ценим своята християнска култура. Много ярко тези дни се сещам за притчата на Христос за хвърления бисер – той не бива да се хвърля там, където хората не могат да го разпознаят, да го различат, да го оценят и даже казва: „Ако вие виждате, че хората не са готови да приемат този бисер, който Аз разпръсквам или вие от мое име разпръсквате – не го правете.” Дори е още по-категоричен: „Не хвърляйте бисера на свинете, за да не го тъпчат.” Представяте ли си,  Христос оприличава хората, които не различават бисера, с добитък, с животни, със свине. И това е много ярък пример, който би трябвало да светне като сигнална лампичка за всички нас, които нямаме способност или нямаме готовност понякога да различаваме бисера. Трябва да кажа, че бисерът - това е Неговото учение, Евангелието на живота. Тези пък, които отчасти са разпознали бисера, невинаги имат способност и готовност да го посочат на другите. Това са много важни моменти и мисля, че тази двуполюсност- едните не различават, а другите различават, но не умеят да го посочат поради липса на кураж, на достатъчно вдъхновение или достатъчно вяра, би трябвало да ни накара да се замислим относно своя Изход. Когато говоря за Изход, имам предвид, че ние ясно осъзнаваме своята криза, ясно жадуваме за правилен Изход, в който да намерим своето благополучие, да намерим  правдата, да намерим истината на живота. И в същото време не винаги умеем да го улучим, не знаем кой е пътят, на който да стъпим твърдо и да вървим по него. Пътят от излизането от Египет до Обетованата земя, по който се дават много жертви. Проблемът е там, че ние даваме много жертви и ставаме самите жертва, без да осъзнаваме, че нашите жертви не водят към Изхода. Може би нашите жертви, нашето състояние на безпътица, в което живеем, на липса на жива култура, е състояние, в което можем да достигнем само до най-критичната точка на кризата.
Възниква обаче другият въпрос: дали  ние в този момент можем да осъзнаем своята тотална нищета, тотална безизходица и дали в това осъзнаване ще викнем към Господа. Първото блаженство на Христос е: „Блажени нищите духом, защото тяхно е царството Божие.” Св. Йоан Златоуст тълкува това по много интересен начин - затова са блажени нищите духом, защото в своята духовна нищета имат всички възможности да намерят изхода от своята бедност. Защото за човека е свойствено, когато е беден – духовно или материално, да търси възможност да се обогати. Човек е блажен в своята точка на нищета, защото тогава най-ясно и най-убедително се включват неговите желания за изход от нищетата.
 
Това е интересният въпрос – къде да намерим сили. От една страна, имаме културата на християнството като сериозен залог още от равноапостолните Кирил и Методий и техните ученици, от св. княз Борис, от нашите предци, които са живели тази вяра. От друга страна, като че ли „вода газим, жадни ходим”. Силите най-напред са в корените на нашата християнска цивилизация, които, ако ги използваме, ако се опитаме да се храним от тях в културен и в духовен план, то тогава неминуемо ще можем да почерпим онова, което е послужило за духовен ръст на цялата ни нация вече 1150 години. Силите са в учението на Христос, в думите на Христос, в самия Христос. Ако Го приемем в нашия живот, в нас ще започнат да текат реки от жива вода, както е написано в Евангелието. Защото Христос е изворът на живота.
 
Седмицата на православната книга е форум, в който се опитваме да подадем ръка на всички, които не са чували за Христос и не го познават като истина, въпреки че живеят на тези територии. Когато човек не познава Христос като истина, той не може да бъде свободен. Защото Той това е казал: „Познайте Истината и тя ще ви направи свободни”. Затова сме поканили много известни лектори, учени, богослови, духовници, епископи на църквата. През цялата Седмица тази идея за мястото на Църквата и за християнската цивилизация, за това как тя влияе върху културата на нацията – всички тези теми сме свързали под едно общо заглавие. Мисля, че нашият опит да направим един обобщаващ извод накрая, би могъл да се увенчае с някакъв успех.
Дали ръката, която подаваме, ще бъде приета – това зависи от подхода на самите духовници, от хората, които ще застават на катедрата - дали ще могат да бъдат популярни. Това е голямо изкуство, което, за съжаление, малко хора владеят. Наистина, съвременният човек, въпреки че е изкушен от какви ли не неща, трудно възприема високопарните думи и понятия. Християнството трябва да бъде предавано по прост начин, както Христос, говорейки с притчи /въпреки, че всички ги тълкуваме/, донасял на хората основните истини.
Аз мисля, че Бог също се включва във всяко едно желание на проповедниците. Той може да се включи със своята благост, със своя божествен подход, защото именно Той е този, който отваря сърцата на човеците.
 

Още от Коментар

Архангеловден - 2022

11.11.2022 г. | Архангел.бг | Коментар

В своята проповед митрополит Йоан обърна внимание на изключителното значение на храм „Св. Архангел Михаил” в духовната история на града – колко много неща са се решавали тук „с ясно съзнание, че важните въпроси трябва да се решават преди всичко чрез молитва към Бога”...

Как да улавяме неповторимите мигове в живота - мастър клас „Вяра и семейство”

06.11.2022 г. | Mария Тодорова | Коментар

В Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” стартира мастър клас по фотография „Вяра и семейство”. Как се правят качествени и съдържателни фотографии? Как да запечатаме това, което остава незабелязано, и да го покажем на останалите?...

Младежки форум в Каварна - 2022

18.09.2022 г. | Архангел.бг | Коментар

Как да изживеем живота си и откъде да черпим своето самочувствие като личности, зависи от самите нас – дали да следваме потока на инерцията, или да използваме своите душевни сили, дадени ни от Бога, за да израстваме и се развиваме по Божи образ и подобие...

Какво се случва в центъра