В благодарността се проявява радостта ни

15.01.2018 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в неделята на 10-те прокажени. 14.01.2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Всичко, каквото имаме, братя и сестри, е от Бога. Но дали това, което Той ни дава, определя нашия живот? Ето, днешното Евангелие за 10-те прокажени, които се очистиха от Господа, но само един от тях, който беше самарянин – другородец, друговерец, само той намери сили и възможност да отиде и да благодари на Бога за това, което му стори.

Благодарението, братя и сестри, определя до голяма степен, ако не изцяло, нашия живот. Защото това, което имаме,всъщност ни дава радост. Но за съжаление ние не винаги го виждаме и затова не винаги благодарим, като си мислим, че това е някаква даденост или сме го придобили сами. И в тази увереност и самодостатъчност няма смирение. А когато нямаме смирение, нямаме нищо – тогава сме безпокойни, нямаме мир и дори когато сме придобили много неща, си даваме сметка, че нещо не ни достига...

Ние в живота си имаме много трудности и понякога сме изправени пред ситуации, в които не само не можем да благодарим, но дори не знаем как да продължим, по какъв начин да поемем напред. Отпускаме ръце, влизаме в тежко малодушие, униние и дори отчаяние, а понякога стигаме до мисълта да сложим край на живота си. Всички св. Отци от св. Йоан Златоуст до св. Тихон Задонски казват, че най-доброто нещо, което трябва да направим в моментите, когато се отчаем, е да намерим сили да благодарим на Бога… Да, силно е да благодарим на Бога за това, че ни праща изпитания, изкушения, тежки дни, но всъщност в трудностите ние се каляваме, или както казахме в началото, само в трудностите горделивият придобива смирение… 

Ако се питаме как да продължим, как да се научим да благодарим, то е добре да започнем да разсъждаваме относно това, как живеем и какво имаме в живота си, за което да благодарим. На първо място, разбира се, трябва да благодарим за това, че сме извадени от небитието и сме поставени в битието, защото можеше да ни няма. След това може да благодарим, че днес се събудихме и отново имаме ден, който Бог ни е дал, защото можеше да го нямаме. За това, че имаме хляб, имаме здраве, имаме въздух да дишаме, за това, че всичко, което е сътворено в света, всъщност е сътворено, за да може човекът да намери в центъра на това творение своя живот и да може да живее. И да, когато търсим живот на други планети, размишлявайки дали е възможно да се преселим да живеем там, това е признак на най-голямата неблагодарност за всичко, което Бог ни е дал.

Другото, което може да предприемем, братя и сестри, макар да ви изглежда неясно, е да участваме в неделната Литургия на Църквата. Защото Литургията на Църквата е всъщност тайнството на благодарението (...)

Още по темата
Още от Проповеди

Как да простим?

20.02.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Процесът на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище.

За съда на любовта и пътя на промяната

11.02.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Да се разделим с това, което ни отделя от Бога

05.02.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Блудният син съгрешил не с разпътния си живот, а защото изменил на назначението, за което бил сътворен изначално - да расте в царството на своя небесен Отец. Далечната страна може да бъде и тук, и сега, тя е онова състояние, в което всеки един изпада - там, където Го няма Бог...

Какво се случва в центъра