За живота след смъртта и единението с Бога

17.08.2018 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на Успение Богородично – иконом Василий Шаган, 15 август 2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

Честит празник, братя и сестри!
Днес честваме Успението на Божията Майка, тази, която е родила Спасителя на света. Днес можем ясно и категорично да поставим и да потърсим отговор на своите въпроси за смъртта. Застанали пред смъртта, изпитвайки неистов страх, едни от нас търсят начин да избягат от нея и да се скрият в своите житейски дела, а други се опитват да намерят отговор на това, къде е възможно да се реализира дълбоката ни надежда за живот – надежда, която всеки един от нас носи. И ето че, когато празнуваме земната кончина на Божията Майка, ние всъщност празнуваме нейната безсмъртна смърт.

Иконографията, която показва в образ днешния празник и неговия смисъл, изобразява Божията Майка легнала на своя смъртен одър, около нея са светите апостоли, които са били с нея и нейния Божествен син, а някои от тях и впоследствие, и над всички тях стои Христос, заобиколен от ангели и архангели, херувими и серафими – цялото ангелско войнство, и държи трепетно в своите ръце душата на своята Божествена Майка. Това не е просто един картинен образ, братя и сестри. И колкото приказно и умилително да изглежда Успението на Богородица, защото Църквата е украсила този празник с добри, почти детски разкази за нейното блажено заспиване, всъщност тази иконография изобразява единението на Божията Майка с нейния Божествен син. Това единение, в което вече не може да става дум за смърт, макар то да се случва именно в деня на нейната земна кончина. Защото само в единството с живия Бог, в Когото вярваме, в Бога, Който нарича Себе си Живот, ние можем да отговорим на своя вечен въпрос, който ни терзае, въпроса за смъртта.

Изправени пред смъртта, не само когато я виждам в гроба, когато губим своите близки, но и изправени пред тежки болести, за които знаем, че могат да ни доведат до край на земния ни живот, ние много се страхуваме. Някои от нас в паниката изгубват дори вярата си, а други укрепват своята вяра и надежда на Бога, знаейки, че само Той може да им даде истинския живот. Но само когато знаем за Успението на Божията Майка, която наравно с нас е човек и носи човешка плът, и наравно нас е понесла всички земни изпитания, страдания и изкушения, която наравно с нас е била майка и както мнозина от вас страдат за своите деца, и тя е страдала за своя син. И ето тази, която е видяла и преживяла смъртта на своя Божествен син, не е изгубила вярата в Него като в Живот, а до края на земния си живот не само е живяла с тази вяра, но и с цялата си същност и с всичко е свидетелствала за Неговото възкресение. Защото само чрез възкресение от мъртвите, в което всички вярваме, е възможен нашият живот.

Затова когато размишляваме за смъртта и как е възможен животът след смъртта, трябва да повярваме в срещата ни с Господа. Тази среща е възможна още тук, на земята. И тя най-често се случва още тук, братя и сестри. Моята среща с живия Бог, моята среща с Този, който е възкръснал от мъртвите, моята с Началника на живота… Какво може да се случи в тази среща? Тези, които са я преживели, изпитват неизказано блаженство, в което се усеща онази Божия любов, в която не можеш да изпитваш страх, в която се разсейва дори страхът пред смъртта. Представете си, пред вас застава Всевишният Бог с безрезервната Своя любов. Любов, с която никой никога не ни е обичал. Любов, която никога не сте намирали, макар че мнозина изминават хиляди километри, за да намерят любовта. Но намери ли я в Господа, чувството, което може да изпита човек в този миг, може да го стъписа – чувството, че няма страх дори от смъртта Защото в единството с любещия Бог смъртта не може да съществува. Тя съществува само там, където няма любов. (…)

Още по темата
Още от Проповеди

Да Го посрещнем с радост!

21.04.2019 г. | отец Алексей Атанасов | Проповеди

Няма друга причина един цял град да посрещне един човек като цар, с голяма радост, ако не се е случило нещо, което излиза извън нашите разбирания за съществуването ни… И тук идва въпросът, дали ние ще посрещнем днешния ден, както тези хора?...

Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

20.04.2019 г. | йеромонах Игнатий (Шестаков) | Проповеди

Днес си спомняме чудото, което Господ Иисус Христос сътворил на път към Своите страдания... преди началото на Страстната седмица Господ ни дава радостта на възкресението, напомня ни, че Той може да ни възкреси и да ни избави от всякакъв грях, разложение, смърт и тление....

Как да станем първи

15.04.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Величието на човешката душа не се измерва спрямо желанието за притежание на богатства, имот и слава. Величието се измерва спрямо любовта, която имаш към Бога…Когато начинът ни на живот да бъдем последни, стане ежедневие, тогава вече имаме шанс и ние да влезем в царството Божие...

Какво се случва в центъра