Духовно просветен център

Трябва да вземем страна (Лука 7:11-16)

10.10.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев по Лука (7: 11-16), 08.10.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Възлюбени в Господа, народ Божий, съсъди на Светия Дух!

Днес отново четем за това дивно събитие, което станало в Наин, когато Христос се смилява над една жена. Не просто някоя плачеща майка, а вдовица, чийто единствен син, който може да й помага в този живот, е мъртъв. И в този малък град, където всеки познава всеки, тази малка общност е тръгнала да изпраща момъка, да положат тялото му в гробница.

Но ето, срещу тях се задава едно друго шествие, предвождано от самия Христос. Малко преди това Той изцерява тъщата на Петър, а след това и слугата на стотника без дори да отиде до дома му. Народът тръгва след него, за да види и други чудеса, защото не вярва, че са се изпълнили старозаветните писания на пророците, че Синът Божий е с тях, и искат като гладни деца още и още, да се наситят на други чудеса, преди да повярват, че са достойни да бъдат в царството Божие. А когато двете шествия се срещат при портите, Христос се докосва до мъртвия и го възкресява.

И ние сега стоим на службата в храма и се наслаждаваме, молим се, просим от Бога всичко, от което имаме нужда, а сякаш самите ние не сме взели страна – не знаем какви сме и какви  искаме да бъдем – в онова шествие на смъртта, или в шествието на Живота. Ала Христос казва едни прости думи – Който не е с Мене, е против Мене. И ние трябва да вземем страна. В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта... Да, ние ще умрем и ще бъдем живи, или ще умрем и ще изчезнем. За това е днешното Евангелие, за нашия избор (...)

Още по темата
Още от Проповеди

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Време е да сверим докъде сме стигнали

16.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Дали сме още с блудници, или вече се обръщаме към Бога; дали, вече ни посрещат на трапезата и имаме мир и радост в сърцето си, или сме онзи, верният, който работи на нивата и още не се е върнал при баща си, за да види трапезата Му пълна с блудници, чиито нозе умива лично Отца му и се радва, че са живи.

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)