Свети Николай Чудотворец – разкази на свещеници за помощта на светията

05.12.2017 г.
храм “Св. Николай Чудотворец” на руското подворие в гр. Бари, Италия
Автор: Оксана Головко, Анна Уткина

Първи молитвен опит

Протойерей Николай Ким:

От момента, в който се осъзнах като православен християнин, започнах да чувствам молитвена духовна помощ и възможност за лично духовно общение със светията.

С него е свързан моят първи молитвен опит. Първият храм, в който започнах да ходя в края на осемдесетте години, е Софийският събор в Царско село.

Иконата на светията стоеше в левия олтар, а аз, с всички мъже, стоях отдясно. Постоянно търсех тази икона с поглед, за да усетя подкрепа и защита. И това предстояние пред иконата на светията беше моят първи молитвен опит.

Колко пъти се случва човек просто да призове светията, като свой близък, както в детството – родителите, с надеждата да му помогнат! Тогава вижда реална помощ. Такива случаи са толкова много, че човек не може да ги запомни, защото те са част от живота, а не нещо извънредно.

Изпод ледената покривка в пълно снаряжение

Протойерей Георгий Болгарский, настоятел на църквата в чест на свети Николай (Митишчи, нас. място Дружба)

По време на Великата отечествена война бащата на мой добър познат пропаднал под леда, разбира се, в пълно снаряжение, с шинел. Да излезе сам нямал никакъв шанс. Покрай него бягали войници (при настъпление или отстъпление) без да го забелязват.

Тогава той се помолил: „Господи, помогни! Свети Николай, застъпи се за мен пред Господа!“ И обещал, че ако оживее и му се роди син, ще го нарече Николай.

И изведнъж двама бягащи покрай него бойци се спрели и му помогнали да се измъкне. Този човек оживял и нарекъл сина си Николай. А синът, вече възрастен човек, ми разказа тази история.

И въобще, има много различни и чудесни случаи, свързани с покровителството на свети Николай в живота на изключително много хора. Неслучайно има такава народна поговорка, чийто смисъл е следният: ако искаш Господ да чуе твоята просба, кажи я на свети Николай...

За това как почитат този светия можем да съдим също така по празниците в Бари по повод пренасянето на неговите мощи. Аз току-що се връщам от този град, където се празнуваше 925-та годишнина от това събитие. Събира се буквално целият град, множество поклонници и гости, за да се поклонят тържествено на свети Николай, като му пеят хвалебни химни.

Целият град тържествува и ликува. Преминава театрално шествие – исторически кортеж, хора, облечени в исторически костюми от времето, през което е живял светията.

Хората отиват до базиликата, където настоятелят и кметът на града тържествено посрещат иконата на свети Николай.

А статуята на свети Николай се пренася в морето на 8 май и всички могат да доплуват до нея.

На следващия ден и през следващите две седмици статуята обикаля целия град. Носи се в общината, в детските градини, в социално значимите учреждения. И навсякъде хората я посрещат с радост.

У никого не възниква въпроса: „Защо в този град толкова много почитат този светия?“ – нито у мюсюлманите, нито у юдеите. Всички разбират значимостта на великия светия.

Помощта на светителя, като настоятел на Николския храм, съм усещал и усещам постоянно. Още от първия ден от строителството на храма, който сега е на 9 години. Ние ходехме на мястото, където трябваше да се появи храма, отслужвахме молебни, славехме свети Николай и просихме помощ от него.

Пред очите ми се случваха чудеса – по удивителен начин строежът напредваше, дори в онези моменти, когато изглеждаше, че всички обстоятелства говорят за неговото преустановяване. Всички затруднения се разрешаваха по чудесен начин.

Монтажникът и старецът

Протойерей Владимир Воробьов, храм „Свети Николай“ в Кузнеци:

Моят дядо, московски свещеник, е служил в храма на свети Николай. И нарекъл своя син, моят баща, Николай. А сега моят син и двама внуци също носят това име. Във всички храмове, където съм служил, е имало олтари, осветени в чест на светията, а сега съм настоятел на Николския храм.

Чува ли ни светията? Разбира се. Когато някой от енорията не се чувства добре, всички ние се молим за него и получаваме помощ. А фактът, че енориашите наричат децата си с името на светията, също говори за особената почит към него.

Разбира се, в живота си съм срещал много чудеса, извършени от свети Николай. Например, веднъж при нас дойде абсолютно невъцърковен човек. Той разказа, че като монтажник работел на високо. И веднъж паднал, като увиснал на кабелите. В този миг му се явил някакъв старец, който му подсказал как да действа по-нататък и благодарение на това работникът се спасил. А след това, като дойде в нашия храм, този човек позна стареца и показа иконата на свети Николай.

За всички случаи...

Протойерей Николай Соколов, настоятел на храм „Свети Николай“ в Толмачи:

Свети Николай е най-удивителният светия в християнската Църква и то не само в православната. Той е почитан от православни, от католици и дори от друговерци – дотолкова е велик в своето предстояние пред Бога, в застъпничеството си за света и за всички, които се обръщат към него.

Името на свети Николай постоянно присъства в нашето семейство. В негова чест е наречен моят велик предшественик – Николай Евграфович Пестов, името Николай носи и моят чичо, загинал на фронта.

За пръв път започнах да осъзнавам факта, че аз също съм кръстен в чест на свети Николай, когато бях на 6-7 години. През целия си живот чувствам неговото небесно покровителство.

Денят на свети Николай за мен е личен празник: аз нося неговото име и се намирам под покрова на неговите молитви. Много голяма радост изпитах по време на поклонническото пътуване до мястото, където е живял – в ликийския град Мира, и до неговите мощи, които се намират в град Бари. А след това животът ми се подреди така, че станах настоятел на Николския храм в Толмачи към Третяковската галерия, където се намира една велика светиня – иконата на Владимирската Божия майка. И по Божий промисъл частица от мощите на светията беше предадена в нашия храм.

В деня на моето назначаване освещавах един московски дом, където ми дадоха икона на свети Николай. Тогава не знаех, че са ме назначили за настоятел на храма. Тази новина ме завари у дома, когато стоях с иконата на светията в ръце. С тази икона и отидох в храма, когато там цареше запустение, разруха и нямаше нито една икона...

Какво мога да кажа за самия свети Николай? По неговите молитви всичко в нашия живот се нарежда. Когато се обръщаме искрено към него, той помага. Той винаги е с нас, ако ние сме истински съпричастни и се държим достойно. Чудотворецът се застъпва за нас в най-непредвидени ситуации.

Една от нашите енориашки разказва, че през следвоенните години в Третяковската галерия имало изложба на картини, които се връщали в Дрезденската галерия. Да попадне там човек било невъзможно, хората чакали на опашка по цели дни. И изведнъж към нея се обърнал старец, който я извикал със себе си. Той я превел през кордоните, където не им поискали билет или покана. Когато стигнала до Сикстинската Мадона, тя се обърнала, за да благодари на съпровождащия я старец, но него вече го нямало. Ето така светията помага, когато изобщо не очакваме.

В живота ми много събития са свързани с този велик светец: сватбата ми, раждането на моите деца...

При всички жизнени обстоятелства аз постоянно се обръщам към него.

Превод: Владка Гочева

Източник: pravmir.ru

Още от Православни светии

За апостол Тома и изпитанията на вярата

15.04.2018 г. | сп. „Фома” | Православни празници

Тома не е бил невярващ. Той се съмнявал, че Христос е възкръснал. Тома обичал Учителя и не искал да се окаже излъган. Неговото съмнение е оправдано. Но по-важното е, че той не оставил нещата дотам. А ние?

Надежда за „безнадеждно болните” духом

25.03.2018 г. | протойерей Игор Гагарин | Православни празници

Но има и друга болест – грехът. Понякога той така поразява човека, че неизлечимостта и обречеността на болния са очевидни за всички. И, най-ужасното е, че финалът на тази болест е далеч по-страшен от смъртта на тялото...

Събор на св. Йоан Кръстител

07.01.2018 г. | Свещеник Василе Гордон | Православни празници

Нека позволим този вик от пустинята, евангелският глас на Предтечата, да проникне в сърцата ни така, че да преобразим вътрешния си свят и да приключим празниците с решението да влезем в новата година с променено, по-внимателно отношение към духовния си живот.

Какво се случва в центъра