Светецът от затворите. Записки за живота на Валериу Гафенку

За почитателите на документалната литература, разказваща за живота на изповедниците на Църквата от близкото минало, ще бъде интересна новата книга на изд. „Странник”, която вече е налична в книжарница „Благослов”.

Героят на тази книга е сред хилядите изповедници на православната вяра, пострадали или загинали в комунистическите затвори в Румъния. Негови спътници там са о. Георги Калчу, о. Константин Войческу, о. Николай Стейнхард, Йоан Янолид, бъдещият архимандрит Арсений (Папачок). Авторът, монах Мойсей, е използвал всички публикувани досега материали за Валериу Гафенку, включени са и нови свидетелства, фрагменти от писма, стихотворения, помощно ръководство за изповед, писано в затвора – всичко това свидетелства за живота и начина на мислене на този светец от 20-ти век.

Представяме откъс от книгата:

„Някъде в комунистически затвор имаше човек, който живя и страда; човек, който убеден съм, ще бъде канонизиран. Говорим за Валериу Гафенку. Той умря в Таргу-Окна (1952 г.). Млад мъж, чиято душа беше чиста като цвете; човек, който беше толкова чист, че те беше срам да го погледнеш в очите. В последните си дни се бе превърнал в скелет, прояден от болести и туберколоза. Очите му обаче светеха ярко и играеха в непрестанна усмивка.” (отец Константин Войческу)

***

Валериу Гафенку е роден на 24 януари 1921 година в Бесарабия, градчето Сангера близо до град Балти. Той е една от най-впечатляващите личности, достигнали до много висок духовен живот в затворническите условия. Със своята саможертвена любов, извираща от пълната му отдаденост на Христос, той остава изобразен в най-светли цветове в сърцата на тези, които са го познавали. Отец Георги Калчу пише: „Не се съмнявам, че той е светец. Той живя словото Божие до такава степен, че беше непонятно за нас”.

***

31 януари 1948 г.
При всички обстоятелства се молете на Бога да се изпълни Неговата воля. Виждам Божието дело в душите ви. Виждам Неговата грижа. И съм толкова благодарен!

Любовта е най-голямата добродетел. Любовта е самото съвършенство. Когато Вместо да отдадеш любовта си към Източника на всяко добро, и чрез Него на твоя ближен, я дариш на този земен свят, преобръщаш нейния смисъл. От най-прекрасната добродетел тя се превръща в най-опасната страст.

Бог е дарил човека с толкова много дарове, че чрез усърдие в добродетелта, с помощта на Небесния Отец той може да бъде спасен. Бог му е дал толкова много таланти, така че чрез тях човек може да се бори, може да се приближи до Него, да отдава себе си и да се жертва. Доколкото не използваме правилно „таланта”, който Той ни е поверил, ние сме роби на греха.

И така, за всеки от нас стои въпросът за използването на талантите, които Бог ни дава. Нито е позволено да злоупотребяваме с таланта, нито можем да го заровим В земята. „Твоя от Твоих, Тебе приносяще, о всех и за вся”. Това, което Бог ни е дал, Му го даваме. Той ни е дал живота Си, затова нека живеем за Него. Той ни е дал любовта Си, нека да Му я върнем.

Изкупуваме своите грехове в този живот и във вечния живот. В този живот изкуплението чрез страдание има два аспекта: умилостивителна и очистваща роля. Във вечния живот изкуплението чрез страдание е вечна мъка. Ето защо трябва да благодарим на Господа, когато Той ни наказва тук, в този живот. Така че нека бъдем много внимателни как използваме Божия дар.
Валериу Гафенку