Св. Николай Кавасила за Св. Богородица

02.08.2018 г.
Автор: Мария Алексопуло

Св. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието. В същото време тя е подателка на всяка божествена благост за човека и творението. Затова опитът да се представи величието на св. Богородица превишава човешките сили. Само Ангелите, подчертава св. Николай Кавасила, могат достойно да изразяват славата на св. Богородица в Небесното царство, докато ние можем да я възхваляваме само толкова, колкото е нужно, за да осветим нашия език и душа. Достатъчна е само една дума и припомняне на славата на св. Богородица, за да възвисим своите душа и ум и да се преобразим от плътски в духовни и от скверни в свети.

Св. Николай Кавасила не само възхвалява живота и благотворното присъствие на св. Богородица в света, а и въз основа на нейната личност се опитва да даде отговор на големия проблем, поставен от хуманизма. Защото, когато се подценява величието на християнската антропология, се подкопава самият християнски живот. Живеейки през важната епоха на 14 век, св. Николай Кавасила представя православната антропология чрез личността на св. Богородица. На предизвикателството на антропоцентричния хуманизъм той противопоставя личността на св. Богородица, която представлява човека, сътворен по Божи образ, дарен със силата за богоподобие. По този начин той дава ново измерение на догмата за Дева Мария. Той не го тълкувал само в христологически аспект, както по-ранните отци на Църквата, а едновременно подчертава и неговото антропологично значение. Св. Богородица разкрива човешката природа, утвърждава я и я насочва към Христос. Антропологията на св. Николай Кавасила и неговото учение за личността на св. Богородица взаимно се преплитат, имайки за средоточие Христос, Който е единственият истински и съвършен Човек.

Св. Богородица – първият и съвършен човек

Св. Богородица произхождала от свещения корен на Йоаким и Анна. Нейното раждане не било просто и само естествено, а плод на добродетелния живот и силата на молитвите на нейните родители. Праведните Йоаким и Анна просияли в добродетелта сред всички старозаветни праведници и се отличавали с вярното спазване на Божията воля, като резултатът от това бил, че те станали най-обични на Бога, „боголюбими” и сродни на Него. Те били верни изпълнители на закона, праведници с пламенна ревност във всяко добро. Затова Бог развързал неплодността на тяхната природа и се вслушал в прошението на техните молитви. Заради своята голяма добродетел те се удостоили от Бога да донесат най-съвършения плод на закона, съкровището на благодатта, Дева Мария и по този начин станали съработници на Бога в делото на божествената икономия. Св. Богородица била дар от Бога, Който почел техните подвизи и желание да водят истински свят живот, а тя самата явила тяхната святост.

За св. Николай Кавасила свещеният произход на св. Богородица е основа и изходна точка за нейното духовно пътуване. На св. Богородица подобавало да остане всесвята и вседобродетелна, бидейки дъщеря на целомъдрени родители, които се усъвършенствали в молитвата и подвига. Нейната святост била подготвяна от нейните благочестиви родители през целия им земен живот. Като човек св. Богородица наследила от родителите си светостта и чистотата. Използвайки това наследство в живота си, тя усъвършенствала светостта на родителите си и се оказала „първият човек” на сътворението.

Първият човек бил създаден от Бога, бидейки надарен с ум, воля, свобода и много други дарове. Оползотворявайки тези дарове на сътворяването си по Божи образ, човекът можел да живее по един чудесен начин, което щяло да го открои като най-съвършеното и хубаво творение в света. Онова, което отличава истинския човек и определя своеобразния начин на неговия живот, е да обича Бога по чист начин, да живее разумно, да властва над страстите си и да не вкусва от горчилката на греха. Тази сила на човека да побеждава всеки грях не означава абсолютна свобода от изкушенията, както e при Бога. Тя обаче означава, че извършването на греха не се дължи на природата на човека, а на свободата на гномическата воля, на неговото изволение. Без тази свобода човекът губи своята идентичност, изравнява се с неразумните животни и не е отговорен нито за награда, нито за наказание на делата си. Затова, ако „битието” на човека се намира в ума, волята и свободата, тяхната правилна употреба се състои в „благобитието” – възможността за човека да живее, без да извършва грях в живота си. Следователно, в самото начало на сътворението Бог вложил в природата на човека силата да се съпротивлява и да побеждава греха. Разбира се, в началото Той му дал възможност да обърне тази сила в действие чрез собственото си усилие и трудове, за да може да стане по собствено произволение благ. След това неговите трудове трябвало да престанат, а той да остане безгрешен и утвърден в благото чрез Божията благодат без неговите подвизи. Живеейки с тази чистота и запазвайки неопетнен Божия образ в себе си, човекът трябвало да открие Самия Бог в света: „защото сам човек, носейки образа Божи, ако се покаже чист, наистина той би могъл да покаже самия Бог”. С падението обаче човекът променил пътя на своя живот, защото се подхлъзнал в многообразния грях. Силата срещу греха, която била в неговата природа, останала бездейна. Нито един човек не бил чист и изглеждало, че злото се намира в самата му природа. Резултатът от това бил, че красотата на човека останала скрита в безбройните човешки тела, а истинският човек още не бил се появил.

Единствено св. Богородица, въпреки че била причастна на прародителския грях, наследявайки, както всички човеци чувствителността и склонността към злото, се противопоставила от началото до края на всяко зло. Тя се подвизавала, без да има допълнителна помощ от Бога и без да има някаква специална привилегия, а единствено като човек,  каквато си била, използвала силата и оръжията на богообразността, които Бог дарил на човека при неговото сътворяване. Чрез любовта си към Бога, непоколебимостта на своята мисъл, неизменността на своята воля и своето величествено целомъдрие тя победила всеки грях. Най-удивителното нещо е, че св. Богородица не живяла сред сладостите на Рая, както Адам, нито сред благодатта на Тайнствата, както човеците след идването на Христос. Тя обаче съумяла в мястото на осъждането, където никой не можел да устои на злото, използвайки единствено общите дарове на „по образ”, – да избегне общото заболяване на греха. По този начин тя запазила неопетнена човешката природа и отдала на Бога неопетнена красотата, която Той дарил на човека. Затова сред всички хора от всички времена св. Богородица била единствената и първата, която явила истинския човек, чист и непорочен, както бил създаден от Божите ръце. Тя открила неговата първосъздадена красота и силата, която имала в себе си, за победа над греха: „и така в този свят като в рая показа чист цялостния човек – какъвто е бил създаден в рая и какъвто е трябвало да остане, който и после се е борил за благородството”.

Величието на св. Богородица се състои в това, че тя била не само първият, но и съвършеният човек, защото постигнала целта, за която човекът бил сътворен. Целта била той да се съедини с Бога, след като първо победи греха. Св. Богородица съхранила човешката природа неосквернена от всеки грях и се удостоила да стане Божия Майка, Богородица. Целият й живот бил пътуване към съвършенството, към богоуподобяването. Св. Богородица представлява този богоуподобен човек. Затова свещеният автор подчертава, че св. Богородица била правило и образец за създаването на човека. Бог създал човека с крайна цел обожението, имайки за Своя образец св. Богородица, защото тя била единствената, която показала съвършена човешката природа. Той го създал по този начин, за да може по-късно да вземе от хората Своята Майка, когато щяло да се изпълни времето. От друга страна, за да бъде възможно съединяването на божествената с човешка природа в лицето на Богочовека Христос, трябвало всяка природа да се яви самостоятелно и отделно от другата. Бог се явил, доколкото било възможно за Него да направи това, както и св. Богородица явила човешката природа. Следователно, за идването на Христос трябвало да има човек, който щял да осъществи целта, която Бог поставил в началото на Неговото сътворение. Трябвало да съществува онзи човек, който, макар и да можел да греши, щял да победи греха със собствената си сила, готовност и ревност и да живее без горчивото вкусване на греха. Живеейки без грях, той трябвало да прояви начина, по който Бог искал човекът да живее на земята. Обаче само св. Богородица стигнала до това съвършенство, като чрез своя живот открила величието на Твореца. Тя явила Неговата неизказана мъдрост и безкрайно човеколюбие, отдавайки Му подобаваща чест и слава.

Подвигът и синергията на св. Богородица

Издигането на св. Богородица в превъзходната личност на православния духовен живот трябвало да премине през тежкия етап на подвига. При това подвигът е основа на духовния живот и човекът се утвърждава като личност само чрез него. Св. Николай Кавасила изтъква вътрешния подвиг на св. Богородица, извършен в дълбините на нейната душа, подчертавайки нейното трояко очистване – на ума, на волята и на желанието. Св. Богородица водела подвижнически живот. Това означава, че от първите години на живота си тя вървяла по пътя на съвършенството. Св. Николай Кавасила изтъква, че от първия миг, в който св. Богородица се родила, тя имала за цел да съгради жилище, подходящо за Бога, достойно за Онзи, Който щял да донесе спасение в света. Точно както за царя бляскавият град, който се отличава по своята красота, богатство, култура, е столицата на неговата държава, символ на неговата власт и мощ, така и св. Богородица се откроява сред творението като уникален дом на Бога, без да има и най-малкото петно или недостиг.

Подвигът на св. Богородица надминал човешките граници. Той бил „свръхестествен”, защото нищо не било в състояние да й попречи да насочи ума си към Бога. Въпреки че живяла сред „пороя на греха” тя останала незасегната от всяка сквернота на греха, недостъпна за всяко неговото отрицателно влияние и дори не почувствала порока, който заливал земята. Тя била чужда към всички онези неща, които можели да осквернят чистотата на нейния ум.  По този начин тя запазила своята мисъл незасегната и свещена, сякаш живеела в „древното убежище” на Рая, където още не бил извършен грях от нито един човек. Умът на св. Богородица бил твърдо насочен към Бога, подобен на устремен полет, който не се плаши от никаква височина, превъзхождайки и полета на Ангелите. Тя посветила ума си изцяло на Бога и това довело до желанието на душата й да се обърне към Него, единствения Желан. Божествената любов я осенила и погълнала всяко друго желание на нейната душа. Затова, когато Бог поискал да слезе на земята, никакъв грях не Му попречил да се всели и обитава в нея, единствено чистата и непорочна.

Усърдният подвиг на св. Богородица чрез съдействието на всички нейни сили за очистването на ума и на желанието бил признат и възнаграден с въвеждането й в най-святото място на Соломоновия храм, Святая Святих, където от малка останала, докато стигне девическа възраст. Св. Богородица се ползвала от това място като постоянен дом, без да има нужда от умилостивителни жертви. От своя страна, първосвещеникът влизал в Святая Светих един път в годината, след като преди това се очиствал с голямо внимание от всеки грях, принасяйки необходимите жертви. В храма Ангел Господен се грижел за всекидневната й храна, факт, който говорел за откъсването на ума й от земните неща и непрестанното й занимание с най-висшите и духовни неща. Тази божествена душевна красота на св. Богородица не могла да остане скрита от човеците. Бляскавата светлина на добродетелния й живот ставала осезаема и въздействала върху всички, които били слепи и потопени в мрака на греха. Затова хората я отличавали и почитали, като й дали за дом най-свещеното място, което било посветено като дар от цялото творение единствено на Бога. Нейната чистота била толкова съвършена, че хората смятали, че самото място, което било Божий храм, трябвало да стане жилище на св. Богородица или по-точно жилището на св. Богородица трябвало да бъде и Божий храм.

Непрестанният и усърден подвиг на св. Богородица завършил с очистването на нейната воля. Св. Николай Кавасила, който догматически обосновал светостта на св. Богородица, подчертава, че тя стигнала до върха на светостта, защото съгласувала своята с Божията воля. Свещеният автор продължава, като изтъква, че св. Богородица, макар че участвала във всички характеристики на падналия човешки род, не приела същия начин на мислене, нито се увлякла от навика и склонността към злото. Тя се противопоставила на тлението на човешката природа и победила греха, като му нанесла окончателен удар. Тя постигнала тази победа, запазвайки своята воля толкова чиста, сякаш не съществувал друг човек на земята и дори сякаш сам самичка стояла пред Бога. Нищо човешко не разсейвало нейната молитва. Тя не насочила вниманието си към нито едно творение в света, а принесла цялото си битие на Бога. Тя отдала волята си на Бога, отрекла се от себе си и живяла само за Него. Това нейно пълно отричане и доброволно принасяне на Бога обновило и преобразило нейната воля. Нейното битие може да се разбере само като пълно послушание към Божията воля, която става и нейна воля.

От времето на Стария Завет невижданата чистота на волята на св. Богородица имала за символ свещеното и недостъпно място – Святая Светих. Св. Богородица, макар и „της γης ανασχούσα”, се отделила по своя воля от всички земни неща и не вложила в душата си нещо, което не било напълно свято и свещено.  Затова Святая Святих символизирала пълната чистота, съвършената непорочност и уникалната святост на св. Богородица. Влизане на св. Богородица в това свещено място било не толкова чест за нея, а по-скоро тя самата придала чест на това място. Храмът бил толкова почитано място, че влизането на хора вътре било забранено, тъй като той щял да приеме Всесвятата. Той почитал и задържал себе си само за тази, която запазила своята воля неповредена от всяко зло и стои по-горе от всяка човешка дребнавост. Нито маната, нито ароновият жезъл, нито скрижалите с десетте Божи заповеди, които били съхранявани в Святая Светих, не били толкова драгоценни и свещени, както св. Богородица. Всички тези неща били символи, които се отнасяли и водили към св. Богородица. Те имали особена ценност, защото предизобразявали нейната святост.

На Благовещение св. Богородица се удостоила да чуе от Ангела думите: „Радвай се, Благодатна”, тоест, че на нея подобава съвършена радост, защото чрез послушанието си към Божията воля тя нямала нищо общо с греха, очистила своята воля от всяка сквернота, достигайки най-висшето съвършенство и святост. И обратно, Ева от своя страна изпитала скръбта в живота си, защото поради непослушанието и отвръщането си от Божията воля стигнала до греха, който е причина за всяка скръб и болка.

Чистотата на нейната воля се открива още, когато тя попитала Ангела по какъв начин ще зачене Спасителя Христос. Архангел Гавриил отвърнал, като споменал само за слизането на Светия Дух и за силата на Всевишния: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени”. Той никъде не споменава за прошка на грехове или за освобождаване от вина. Това означава, че чрез личната си борба и подвиг св. Богородица в момента на Благовещението била неопетнена и неоскверна, достойна за божествения избор. Слизането на Светия Дух запечатало Благовещението на Дева Мария и довело докрай нейното съвършенство. Св. Николай Кавасила по характерен начин подчертава, че слизането на Светия Дух върху св. Богородица не означавало очистване, а прибавяне на дарове, както става с Ангелите, които нямат никаква връзка с греха. По този начин свещеният автор иска да изтъкне, че св. Богородица след идването на Светия Дух останала неизменно в доброто, както Ангелите, които след свободния избор на добродетелта останали твърди в доброто. На същото мнение е и св. Григорий Палама, който прави преглед и обобщава светоотеческата мисъл по този въпрос: „чистата се очиства и светата се освещава за своето велико освещаване”.

Приносът и делото на света Богородица

Съвършенството на добродетелта на света Богородица било нейната сила. С тази сила на добродетелите си тя сложила край на властта на греха, който владеел над човеците: „и беше достатъчна добродетелта на една душа да се противопостави на злобата на всички хора от както свят светува”. По този начин света Богородица станала ковчег, който спасил човешкия род от страшния потоп на греха, както точно станало с Ноевия ковчег в Стария Завет. Праведността и добродетелта на света Богородица измили човешката природа от зловонието на греха и заличили срама, който той причинил, унищожавайки едновременно и „безчинството” на общия враг на човека – дявола. Тази победа над греха не се ограничила само до света Богородица, а се пренесла върху всички човеци. Защото съгласно фундаменталната истина на православната вяра съществуването на всеки човек е тясно свързано със съществуването на другите. Това онтологично общение и единство на човешката природа води до това, че добродетелта и чистотата на едно лице се влива в целия човешкия род. Следователно, победата на света Богородица срещу греха никога не е била разглеждана само като нейна лична слава, а като победа, постигната от всички човеци.

Чрез своята собствена победа тя украсила човешкия род, скривайки неговата неугледност. Тя не го накарала да се срамува, сякаш бил победен, а го направила още по-бляскав. Тя била изключително добра и красива, но това не я накарало да разкрие греховността на другите хора, а чрез своята победа освободила всички победени от всяко зло и им дарила духовна красота и хубост. Превъзходството на добродетелта на света Богородица очистила всички хора и станала тяхно очистване и умилостивение. Нейната чистота била пренесена като жертва „предварителна и очистваща” преди кръстната жертва на Христос за доброто на целия човешки род. Само тя от всички човеци имала напълно чиста душа, която „покри всяка човешка порочност” и чрез своята добродетел предпазила всички други човеци.

Уникалната красота на света Богородица разхубавила човешката природа и затова тя се смята за извор на всяка красота и великолепие в човека. Цялото „битие” на човека намира основа в света Богородица, защото тя открила красотата на неговото начално сътворяване, допринесла за възстановяването на онзи „образ Божи”, който бил помрачен от неговото падение, и възобновила благолепието на неговата красота, която била заличена от властта на злото. По този начин света Богородица съдействала за обновяването на човешката личност. Както слънчевата светлина се разпростира в атмосферата и показва красотата на нещата, които стават светлина, по подобен начин и света Богородица предава на всички своята бляскава светлина и показва цялата хубост и благодат на човека, както тя процъфтявала, преди той да я загуби чрез своето падение. Тъй като света Богородица единствена от цялото творение показала първосъздадената красота на човека, тя е и единствената, чрез която всеки човек може да познае истински Твореца: „и тя единствена от творенията истински се удостои от тази (красота) да познае Твореца”. Както прозрачността на въздуха ни позволява да виждаме ясно слънчевата светлина, така и чистота на света Богородица не пречи на никого, а открива на всички истинската Божия светлина. Св. Николай Кавасила подчертава по характерен начин, че веднага щом света Богородица се явила на земята, непосредствено се открил и Христос: „след като се появи Девата, и Той (Христос) стана явен за всички".

Внушителната красота  на света Богородица привлякла Божията любов, завладяла Този, Който бил безстрастен и станал Човек заради Пречистата, Онзи, който поради греха бил омразен на хората. Чрез светостта на своя живот света Богородица разрушила разделителната стена на греха, която съществувала между човека и Бога, унищожила омразата между тях, примирила ги и ги обединила, пренасяйки молитвите на хората на небето. С развързването на тази вражда света Богородица като Майка на Богочовека дала възможност на всички хора да се съединят с Бога и дори да станат единочестни, единопрестолни и единобожни с божествената природа. Света Богородица станала „мост” и „стълбица” между небето и земята102. Благодарение на нейното съществуване небето се изпълнило с възродени хора, които света Богородица пренесла от земята на небето. А земята приела като свой обитател новия Човек, Владиката на небето, Христос.

Света Богородица не била „плод на греха”, а „нов цвят на правдата”, който победил света на тлението и възобновил човешкия род. Тя го освободила от немощта и повяхването, които водят до старост, и му дала възможност да се възроди, освобождавайки го от смъртта и тлението на греха. Света Богородица изразява именно тази свобода на Божиите чеда, защото „причинила”, донесла Възкресението на хората. Благодарение на нейното присъствие хората вече не се подчиняват на последиците от прародителското наказание и вече не служат на тлението и смъртта, а, бидейки свободни, се издигат към Бога.

Чрез света Богородица се премахва скръбта на греха и човекът има възможност да намери и да се наслаждава на неизменната радост и истинско щастие. Чрез падението си човекът загубил щастието, за което бил създаден, и оттогава безспирно го търси и жадува за него. Обаче никой от ангелите, нито от хората имал силата да му го даде отново. Тъй неговото положение ставало все по-лошо, без да може да се завърне в първоначалното си състояние. Само света Богородица дала възможност на човека да преоткрие точно това щастие. Защото св. Богородица изпълнила желанието на човека, като го съединила с единствено Желания, Този, Който, когато човек Го намери, не може да иска нищо повече. Тя съединила толкова тясно Бога с човека, че Христос участва не само в начина и мястото на човешкия живот, но и в самата човешка природа. Поради тази причина света Богородица е единствената Пътеводителница, която води всеки човек към Бога и Неговата истина: „Защото единствена тя беше водач за всяка душа и ум към истината за Бога”.

Съществуването на св. Богородица има всемирни измерения. Св. Богородица е „плодът на творенията”. Заради нея била дадена хармонията и животът на небето, на земята, на слънцето и на всичко сътворено. Точно както дървото съществува и се възхвалява заради плода, така изключително и единствено на св. Богородица, която е „плодът на творенията”, трябва да се отдава всяко величие, благодат и красота на творението. Свети Николай Кавасила подчертава, че когато Бог създал всички неща и ги видял, казал, че те били „твърде добро” – тази красота се отнасяла към и била възхвала за св. Богородица. То било „твърде добро”, защото св. Богородица щяла да се появи на земята. Затова в деня на нейното раждане цялото творение се радва и ликува за своето възраждане. В деня на Рождество Богородично небето и слънцето разбрали, че не били създадени безцелно, след като се появила тази, за която били сътворени. Света Богородица е целта на цялото творение, затова рожденият ден на света Богородица е рожден ден и на вселената: „Сега цялото творение усети себе си по-красиво и по-бляскаво, понеже засия обикновеният свят”.

Присъствието на св. Богородица в света променило цялата вселена към добро. Тя открила красотата и блясъка на цялото миросъздание. Тя избавила творението от тлението и му дарила въжделеното нетление. Затова св. Николай Кавасила пише, че творението ще стане по-добро заради Пресветата Дева и ще се освободи от разложението, а небето, луната, земята и звездите ще се освободят от тлението. Света Богородица въплъщава свободата на творението от робството на тлението. Тя възстановила разколебаната връзка на творението с Бога-Творец, като я освободила от оковите, които адамовото падение й наложили, и изпълнила пламенния копнеж на творението чрез Христовото идване на земята, завършвайки  неговото освобождаване.

Благотворното присъствие на св. Богородица не се ограничава само до човека и творението, а се разпростира и отвъд небето. Величието и невижданата добродетел на св. Богородица „покрили” небето и надминали пространството на ангелите. Докато ангелите, херувимите и серафимите стоят около Бога и приемат Неговите божествени лъчи, св. Богородица приема не някакъв божествен блясък и слава, а самата ипостас на Бога в себе си. Затова св. Богородица стои по-високо от ангелските сили. Тя е „по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”.

Като коментира думите на св. ап. Павел, свети Николай Кавасила подчертава, че старият закон на Бога, Неговите заповеди били дадени на човеците чрез ангелите. Св. Богородица обаче открила на човеците самото ипостазирано Божие Слово. Тя открила Самия Бог, Христос не само на човеците, но и на ангелските началства и власти по непосредствен начин, а не със символи и образи, за да стане и на тях известна многообразната Божия мъдрост. Защото преди св. Богородица познанието на Бога било толкова бегло, че не можело да се сравнява с донесеното от Дева Мария. Св. Богородица открила Слънцето на правдата не само на човеците - праведни и неправедни, лукавите и добрите, но и на тези надсветовни сили. Затова нейното съществуване било драгоценно и за ангелите. Тя направила да възсияе и за тях светлината, дала им възможност да станат по-мъдри и по-чисти отпреди и да познаят по-добре Божията благост и мъдрост.

Като стига до върховия момент в своята беседа, св. Николай Кавасила отбелязва, че св. Богородица е „ново небе и нова земя”. По този начин свещеният автор желае да направи ясен намек за еклезиологичните измерения на св. Богородица. Тя е нова земя, защото, макар и да идва от земята, както всички хора, тя не била победена от греха, а станала начатък за един нов род, духовно по-красив. Тя е и ново небе, защото се избавила от всеки порок и сквернота и стои несравнено по–горе от всяко тление и затова чрез своето присъствие обновява цялото творение, дори и ангелите. Св. Николай Кавасила продължава, като подчертава, че св. Богородица е чудна земя и превъзходно небе, защото чрез чистотата и непорочноста си се издигнала от небето и преодоляла цялата ширина и височина на небето. Тя е немислимо по-чиста от небето, защото не е възможно някой да види Бога на небето, докато св. Богородица на никого не пречи да види и да се наслаждава на Христос. И най-значимото е, че в св. Богородица обитавал Този, Когото небето по никакъв начин не могло да вмести. Св. Богородица станала нерушимият и свят храм, в Който се вселил Бог-Слово. Следователно личността на св. Богородица се отъждествява с тайната и ролята на Църквата. Св. Богородица е „предобраз на Църквата”, вместилище на Невместимия и Ширшая небес, защото в нейната свята и девствена утроба се осъществило ипостасното единение на Бога и човека, съединението  на тварното и Нетварния. Според св. Григорий Палама св. Богородица е „границата на сътворената и нетварната природа”; поради тази причина тя е застъпница, която съединява земята и небето, сетивния свят с духовната красота. Чрез своето присъствие св. Богородица, подчертава св. Николай Кавасила, обърнала земята в небе, опразнила ада от неговите окованници. Тя направила човеците жители на небето и съединила ангелите с човеците.

Свети Николай Кавасила разглежда явяването на Църквата като „ново творение”, като паралелно на съществуването на св. Богородица. От нея се родил Новият Човек, Христос, Чието раждане означило решителния разрез във времето с преминаването в новата действителност на новото творение. Затова св. Богородица е Майка на цялото творение. В нейно лице свещената старозаветна история достига своя завършек и се осветлява от новата перспектива на Божията благодат, тварта се обновява и всеки един човек се възсъздава в ново битие „в Христос”. Присъствието на св. Богородица спасява света и цялото човечество; затова св. Богородица е начатък на новата твар и пътеводителница за всяко духовно съвършенство: „свято начало и водач за хората по пътя, водещ към Бога”.

Св. Богородица, както предполага думата Пресвята (Παναγία), притежава пълнотата на светостта. Тя стои по-горе от всички светци. Тя е изключително свята между всички праведници, велики патриарси и пророци от Стария Завет, защото никой не можел да бъде свят преди да се роди Дева Мария. Св. Богородица е първата светица, която единствена от всички напълно победила греха и надминала всички по добродетел и святост. Тя не просто е свята, а е Святая святих, която чрез личната си подготовка за приемането на Спасителя Христос отворила дверите на светостта за всички - и за пророците, и за свещениците, но и за онези, които се удостоили да участват в божествените тайни. Св. Николай Кавасила, като се опитва да изрази тази неизказана святост и великолепие на св. Богородица, пише, че тя е съкровище, богатство, извор на всякаква святост за хората.

Красотата и светлината на светостта, която извира от св. Богородица, е вътрешна, тя е плодът на нейната утроба. Защото плодът на св. Богородица, Христос, е Този, Който пръв и единствен е донесъл светостта в света: „защото плодът на Девата пръв и единствен донесе светостта в света”. Следователно, светостта на св. Богородица идва от нейния Син, Христос, Който я осветява. Мария е свята, всесвята, Дева, Богородица, защото нейният Син за нея е Освещаващият, Всеосвещаващият, Девственият, Спасителят Бог. Св. Богородица не спасява, но никой не се спасява без нея. Само чрез св. Богородица всеки човек става сроден на Спасителя Христос според мярата на своята чистота.

Превод: К. Константинов

Бележки и източник: www.dveri.bg , Виж още: По закона на раждането

 

Още по темата
Още от Нашата вяра

Съборна и апостолска…

30.06.2018 г. | протойерей Игор Прекуп | Нашата вяра

В деня на Събора на светите апостоли предлагаме размислите на протойерей Игор Прекуп за постd, за Църквата, за нас… Кои сме ние за Църквата? А един за друг?...

Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2018 г. | Отец Патрик Хенри Риърдън | Нашата вяра

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Ап. Павел не познава никакво неинституционално християнство. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...

Покаянието – изкуплението на времето

29.06.2018 г. | Андрей Горбачев | Нашата вяра

Господ помага на отреклия се апостол окончателно да се избави от тази слабост, която го довела до богоотстъпничество. Въпросите на Спасителя, с които Той се обръща към Петър и всъщност повтарят степените на неговото отстъпление, довеждат последния до изцелително съкрушение....

Какво се случва в центъра