Грях и покаяние. Грехът измъчва човека

26.03.2016 г.
Автор: св. Паисий Светогорец

Покайните сълзи

Пoкаянието е кръщение чрез сълзи. С покаянието човек получава повторно кръщение, възражда се. Свети апостол Петър с отречението си в някаква степен предал Христа, но понеже „плака горко” (Мат. 26: 75), получил прошка за падението си. Т.е. искреното му покаяние го умило, очистило го отново. Ето, Бог отначало сътворил земята, морето, цялото творение, а после взел пръст и създал човека. Човек първо се ражда плътски, а после в Кръщението се възражда духовно чрез Божието творение, т. е. чрез водата и Светия Дух, т.е. Божията благодат – „от вода и Дух” (Иоан. 3: 5) - и става нов човек.

- Отче, както тогава Бог взел пръст и създал човека, така и сега в Кръщението използва водата, за да го възсъздаде, така ли?

- Да, водата е символ на очистването, затова свещеникът при кръщението потапя човека във водата. Човекът се умива от първородния грях, очиства се от греховете си, осенява го Божията благодат, облича се в Христа и става нов, възроден човек. Това е делото на Кръщението. Христос ясно го е казал на Никодим, когато той недоумявал как може човек да се роди отново. „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”" (Иоан. 3: 5). Чрез Кръщението човекът става ново съвършено Божие творение след падението. Затова, ако човек не зацапа Светото Кръщение у себе си, притежава голяма Божия благодат. Но и ако го зацапа, пак има на разположение покайното кръщение. Ако почувства греха си и го заболи за него, тогава се умива чрез сълзите на покаянието и отново Божията благодат се връща при него.

- Отче, аз вече от години не мога да плача за греховете си, нямам дори и една сълза. Това значи ли, че нямам истинско покаяние.

- Не те ли боли за греха, който правиш?

- Боли ме, но може би тази болка не е дълбока.

- Недей да правиш заключение от сълзите. Разбира се, те са един характерен белег на покаянието, но това не е единственият белег. Някои както плачат, така веднага започват да се смеят. Сърдечната болка и вътрешната въздишка са вътрешните сълзи, които са по-висши от външните. Един човек ми казваше: „Отче, колко съм корав! Нямам и една сълза! Сърцето ми е като камък. Какво коравосърдечие! Ах!”. Макар че беше много чувствителен, имаше усещането, че е коравосърдечен, защото не плачеше. Обаче въздишаше дълбоко, стенеше и можеше да се види как въздишките излизат от дълбочината на сърцето му. Други са като пролетното време - плачат и се смеят едновременно. Например, някой такъв вижда един страдащ човек, трогва се, поплаква малко и веднага си казва: „Виж как състрадавам на чуждата болка!” Или ако при молитвите си пролее и малко сълзи, казва: „А, молитвата ми се чува, защото се извършва със сълзи!” и така успокоява себе си.

Съществуват и безутешни сълзи. Те са от дангалака. В тях няма покаяние, но засегнат егоизъм. Тогава човекът плаче за падението си егоистично. Наранен е, защото с невниманието си е паднал в очите на хората, а не защото е огорчил Бога. Такъв страда двойно.

По време на гражданската война един капитан от партизаните - дано Бог му даде покаяние - беше заловил беден глава на семейство, който имаше девет деца. Просна го на земята и го биеше безпощадно, защото не беше съгласен с комунистическата му идеология. При това, някога този човек беше служил в дома на капитана. Горкият викаше: „Съжали се над мене, имам девет деца! Не помниш ли как едно време съм те носил на гръб? Какво лошо съм ти направил?”. Един от другарите на капитана, като го видя колко жестоко налага пленника, извика: „Ей, какво ти е направил човекът? Не ти ли е жал за него? Глава на семейство е”. Внезапно мъчителят избухна в плач, защото егоизмът му се беше засегнал от забележката на другаря му! Този плач е егоистичен, подобен е на разкаянието на Иуда.

Предаде Христос, а след това отиде при фарисеите, за да им каже „съгреших”. Но те му отговорили: „Какво ни говориш на нас, че си съгрешил?”. От тези думи Иуда се засегна, озлоби се, хвърли им сребърниците и отиде да се обеси от егоизъм (вж. Мат. 27: 3-5). А ако се беше покаял и беше отишъл при Христа да Му каже „прости”, щеше да се спаси.

Освобождаване от греховния мрак

- Отче, тежко престъпление ли е, когато човек оскверни себе си (с грехове) след светото Кръщение? 

- Зависи доколко се осквернява. Един се оквернява повече, друг по-малко, един прави леке, друг  - две лекета.

- А кои грехове оскверняват благодатта на светото Кръщение – големите ли?

- Е, естествено, смъртните грехове оскверняват Кръщението и тогава Божията благодат се отдалечава от човека. Разбира се, Бог не го изоставя докрай, както и Ангелът пазител не го изоставя.

- Отче, а може ли човек човек да живее в греховен мрак и да не чувства това?

- Не. Всички притежават това чувство, но някой изпадат в равнодушие. За да може човек да влезе в Христовата светлина, трябва да пожелае да излезе от греховния мрак. Нека вземем за пример някой, който се е затворил по погрешка в тъмно мазе. Щом види някой слънчев лъч, процеждащ се през случайна пукнатина, той гледа как да излезе на светло. Постепенно ще разшири пукнатината, за да вижда по-добре, да намери вратата  и да излезе. Така  и когато човек почувства доброто като необходимост и се разтревожи с положително безпокойство, ще положи усилие да излезе от греховния мрак. Ако каже: „Това, което правя, е погрешно, не съм на прав път”, тогава се смирява, посещава го Божията благодат и вече тръгва добре. Но ако не почувства положително безпокойство, тогава трудно може да му се помогне.

Например, някой се намира в затворено пространство и се чувства зле. Казваш му: „Стани, отвори врата и излез да подишаш малко кислород, за да дойдеш на себе си”. А  той започва: „Не мога да изляза навън. И защо съм затворен тук и не мога да дишам? Защо нямам кислород? Защо Бог ме държи тук, а другите са навън?” Е , на такъв човек как да му помогнеш? Знаете ли колко хора се измъчват, защото не слушат онзи, който може да им помогне духовно.

Човек с греха си превръща земния рай в земен ад. Ако душата му се оскверни със смъртни грехове, тогава живее в едно демонично състояние, противодейства на всичко, измъчва се и няма мир. А който е близо до Бога, той държи постоянно в ума си божествени понятия, винаги има добри помисли, вътрешен мир и живее в рая още на земята. Такъв човек притежава нещо, което го отличава от другия, който е далече от Бога и това се забелязва от другите. Това именно е Божествената благодат, която издава човека, дори и той да се крие.

Грехове по произволение

Много да внимаваме с греховете по собствено произволение, защото Бог ще изпитва не нещо друго, а произволението ни. Прегрешенията, които извършваме по невнимание, са по-леки. Някои грехове, въпреки че си остават грехове, имат и смекчаващи вината обстоятелства.

Също когато грешим, без да желаем това, Бог така нарежда нещата, че прегрешението ни да бъде използвано за добро. Не искам да кажа, че е трябвало да сгрешим, за да стане това добро, но понеже сме сгрешили, без да желаем това, Бог оползотворява грешката и се получава нещо добро. Обаче, когато извършим някой грях с пълно съзнание и след това се покаем, трябва да се молим да не произлезе някакво зло от последствията на греха.

Ръкоделие което никога не свършва

- Отче, какво е радостотворен плач?

- Това е радостта, която идва от скръбта за нашето прегрешение. В радостотворния плач има и болка, и радост, затова се нарича радостна печал. Човек скърби поради любочестие, че е огорчил Христа, обаче се радва, защото чувства божествено утешение. Когато грешникът искрено се покае, получава прошка от Бога, чувства в себе си божествено утешение, което може да стигне и до духовно ликуване.

- Отче, може ли човек, който се подвизава, да живее цял живот в покаяние?

- Да, ако се подвизава правилно, тогава не вижда напредъка си, а само паденията си, и постоянно се кае. Той не знае, че в началото се е борел с един бяс, а по-късно може да противостои на цял полк. Защото колкото повече сили изразходва някой, за да изкорени някоя своя страст и да придобие някоя добродетел, толкова повече врагове се събират и дърпат отдолу корените в обратна посока. Тогава, макар че не вижда напредък, всъщност напредва. Може до смъртта си да остане в това състояние, да не вижда напредък у себе си, да мисли, че няма развитие, защото има падения. Но всъщност напредък има, защото постоянно усилва подвига си и се бори с все повече дангалаци.

Покаянието за подвизаващия я се е ръкоделие, което никога няма край. Умрелите ги оплакват, погребват ги и ги забравят... А за греховете си ще плачем постоянно до края на живота си, но с разсъдителност и с надежда в Христа, Който се е разпънал, за да ни възкреси духовно.

Промяна на живота

За да може човек да прекрати извършването на един грях, трябва да се стреми да избягва всяко нещо, което го подбужда и предизвиква към този грях. Например, ако пияницата иска да спре пиенето, не трябва да минава в близост до кръчмата - дори и отвън. Необходимо е малко усилие и добро намерение, и добрият Бог ще ни помогне да преодолеем трудностите. Да речем, някой има една страст. Съзнава това, бори се да я отсече, кае се, смирява се. Бог е удовлетворен от разположението му да преодолее страстта и Той също му помага. Но ако човек не положи усилие, за да се промени и продължава да греши, тогава как Бог да даде благодатта си? Божията благодат не може да осени едно погрешно духовно състояние, защото това не е полезно за човека. В противен случай,  Бог щеше да изпрати благодатта си и върху дявола.

Ако човек не остава в падението си, в греховните си помисли, но се кае за съгрешенията си и се подвизава да не греши, получава благодат и помощ от Бога. Но когато няма покаяние, когато грехът се счита за мода, това е демонично състояние.

- Отче, как така се е спасил един от двамата разбойници, разпънати заедно с Христа?

- Той прескочил в рая през оградата. „Покаянието на разбойника ограби рая”. Т.е. чрез голямото си покаяние той обрал и рая.

- Отче, ако човек промени живота си и не пребивава в старите си греховни навици, но понякога пада в някой от старите си грехове, това означава ли, че няма покаяние?

- Е, ако се старае да се промени, но пада, има облекчаващи вината обстоятелства. В началото не е лесно. Но когато човек истински разбере колко е тежко онова, което е направил, спира да пада в него. Преди съществуваше искрено покаяние. Когато някой се каеше, не се връщаше назад. Помня една жена, от която получих голяма полза, поради истинското й покаяние. Беше много скромна, дори не говореше. Носеше черни дрехи - като монахиня - и се грижеше за едно параклисче, палеше кандилото... Човек само като я видеше, получаваше голяма полза. А сега някои, щом променят живота си, веднага започват да поучават другите, въпреки че ветхият човек в тях все още е жив. Разбира се, когато някой се покае, когато спре блудния живот, който е водил, и започне да живее духовно, това е голяма помощ за другите. Но след като току-що е излязъл от греховното си състояние, ако започне веднага да представя себе си за духовен човек и да проповядва  - това е прелест.

- Отче, може би такива хора се надяват да помогнат на другите?

- Да, нека помагат. Но зад техните действия, особено ако са били малко или много известни за другите, се крие горд помисъл: „Сега хората ще престанат да споменават за Караискакис и Колокотронис, и ще говорят за мене!”. По това ще разбереш в каква погрешна посока вървят. Ако наистина чувстват греха си, не трябва веднага да го забравят и да придобиват дързост, но много да внимават. И когато им идват наум разни спомени и помисли от предишния им живот, трябва да ги прогонват, като да са хулни помисли. Това е доказателство, че вече не ги приемат, че организмът (духовният) се съпротивлява. Т.е. човек трябва да има голямо смирение и да се е погнусил от всичко старо у себе си, за да се промени истински. Ако задържи някои неща от стария си живот, които той счита за положителни, след това се замърсява и всичко останало. При положение, че той има (макар и в малка степен) добра представа за стария си начин на живот, Бог не дава помощта си и тогава, каквото и да прави човек, не е чисто.

- Отче, когато човек промени живота си, трябва ли да се погрижи да промени мнението, което са имали преди това другите за него?

- Не бива егоистично да се стреми да промени мнението на другите. Трябва да се стреми да промени самия себе си и тогава от само себе си ще отпадне и лошото мнение на другите. Ако греховният му живот е оставил рана в обществото или в неговото тясно обкръжение, тя ще се изличи с доброто му поведение. Не е необходимо да говори въобще. Сам Бог ще проговори чрез неговото покаяние.

Очистването на сърцето

- Отче, Христос във всички сърца ли може да се побере?

- Христос може да се побере, но хората не Го побират, защото не се стремят да се поправят. За да се побере Христос у нас, трябва да се очисти сърцето. „Сърце чисто създай в мене, Боже ...” (Пс. 50: 12).

- Отче, защо дивите животни не вредят на светиите?

- След като хората се умирят, дивите животни също се умиряват и признават човека за свой господар. В рая, преди грехопадението, дивите животни ближели първозданните човеци с благоговение, но след падението се нахвърляли върху тях да ги разкъсат. Когато някой човек си възвръща състоянието отпреди греха, животните отново го признават за господар. Обаче днес виждаш хора, които са по-лоши от дивите зверове, по-лоши от змиите. Някои използват безпризорни деца, после вземат спечелените от тях пари, а когато видят, че става опасно, обвиняват за всичко децата, викат полиция или ги отвеждат в психиатрията. Свети Арсений Кападокийски четял 147 псалом, за да бъдат укротявани дивите животни и да не вредят на хората. Аз го чета, за да бъдат укротявани хората и да не правят зло на своите събратя и на животните.

- Отче, как човек се връща в състоянието отпреди грехопадението?

- Трябва да се очисти сърцето. Човек трябва да придобие душевна чистота, т.е. искреност, честност, безкористност, смирение, доброта, незлобие, саможертвеност. Така става сроден на Бога и в него се вселява Божията благодат. Когато някой притежава телесна чистота, но няма душевна чистота, Бог не се вселява в него, защото в такъв човек има лукавство, гордост, злоба и др. Тогава животът на този човек е една измама и лъжа. Затова започвайте оттук борбата си: старайте се да придобиете душевна чистота.

- Отче, може ли един лош навик веднага да бъде отсечен?

- Първо човек трябва да разбере, че този навик му вреди и да пожелае да се подвизава, за да го отсече. Необходима е силна воля, за да може да го отсече незабавно. Въжето на кофата, когато дълго време върви нагоре-надолу в кладенеца, постепенно издълбава едно каналче в устието му и вече не се отклонява наляво или надясно. Така и навикът постепенно си прави едно каналче в сърцето и трудно излиза от него. Затова човек трябва много да внимава да не придобие лоши навици, защото после е необходимо голямо смирение и силна воля, за да може да ги отстрани. Отец Тихон казваше: „Чедо, добрият навик е добродетел, а лошият навик – страст”.

Уверил съм се, че когато човек, въпреки че се подвизава, продължава да греши и не се променя, причината е в неговия егоизъм, себелюбие и користност. Понеже липсват смирението и любовта, Божието вмешателство бива възпрепятствано. Самият човек не помага на Бога, за да може Бог да му помогне. Защото ако Бог му помогне да надвие някоя своя страст, той ще припише заслугите за това на себе си, ще се възгордее, защото ще мисли, че сам я е надвил, без Божията помощ.

- Отче, онзи монах, за когото се разказва в „Евергетинос”, че десет години всеки ден падал в един и същи грях, но и всеки ден се каел, как се е спасил?

- Той е бил, така да се каже, обладан, пленен от греха. Не е имал лошо произволение, но не бил получил помощ от никого, бил тласнат към злото и затова имал право на Божията помощ. Борил се, страдал, каел се искрено и Бог накрая го спасил. Виждаш ли: някой може да има добро разположение, но ако не е получил помощ от детските си години и се увлече в злото, след това не е лесно да се изправи. Опитва се, но пак пада и пак се изправя, т.е. бори се. Бог няма да остави такъв човек, защото той, горкият, полага собственото си малко старание, търси и Божията помощ и не греши злонамерено. Например, някой тръгва за някъде, без да има за цел да съгреши, но по пътя му се случва изкушение и пада в грях. Кае се, старае се да се изправи, но отново му бива устроена клопка и той, макар че няма намерение да извърши зло, отново пада, горкият, и пак се кае. Такъв човек има смекчаващи вината обстоятелства, защото не желае да извърши злото, но бива увлечен към него отстрани и след това се кае. Обаче ако човек казва: "За да успея в еди-кое си, трябва да извърша тази несправедливост; за да успея в другото, трябва да извърша това лукавство" и т.н., такъв греши преднамерено и с пълно съзнание. Той построява греховния си план и изработва програма заедно с дявола какъв грях да извърши. Това е голямо зло, защото е планирано предварително. Тук човек не пада в изкушение, но решава да прави нещо, заедно с изкусителя. Такъв никога не може да получи помощ, защото няма право на божествената помощ и накрая умира без покаяние.

Но и онези, които казват, че ще се покаят, когато остареят, как могат да бъдат сигурни, че ще успеят да се покаят и няма да ги сполети внезапна смърт. Един предприемач казваше: "Когато остарея, ще отида да се потопя в река Йордан и ще бъдат заличени всичките ми грехове" и той продължаваше да води греховен живот. Накрая, когато вече съвсем изнемощя телесно и едва можеше да ходи, реши да отиде. Каза на един свой майстор: „Майсторе, реших да отида в Йерусалим и да се потопя в река Йордан”. Онзи му отговори: „Началник, ако си чист, ще отидеш, ако не си, ще останеш по средата на пътя!”.

Като да беше пророк! Щом предприемачът пристигна в Атина, за да си уреди документите за пътя, умря! Някакви хора взели всичките му пари, откарали го в едно погребално бюро и оттам го изпратили с катафалка обратно в града му.

/следва/

 

Из "Слова. Том 3 - Духовната борба", изд. "Св. Вмчк Георги Зограф - Света Гора", 2011 г.

Още от Проповеди

Петдесетница - последната тайна

16.06.2019 г. | свещеник Константин Камишанов | Проповеди

Духът е същият. Ние - също като апостолите, сме приели Светия Дух чрез тайнството Кръщение. Този Свети Дух с нищо не се отличава от Духа, приет от апостолите. Следователно?

Какво значи да познаеш Бога?

10.06.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Познанието не е състояние на ума или разума. Да познаваш, не означава да разбираш. Да познаваш, означава да Го преживяваш. Това, че казваме молитви, че ходим в неделя на служба, не означава, че преживяваме Бога...

А вечен живот е да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Йоан 17:3)

09.06.2019 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Днешната неделя Църквата е посветила на светите Отци от Първия вселенски събор. Интересно време и място да отбележим тяхната памет – между Възнесение и Петдесетница…

Какво се случва в центъра