Струва ли си да бъдат венчавани всички желаещи?

06.06.2018 г.
източник: blog.obitel-minsk.com
Автор: Подготвил: Юрий Пущаев

Отговори на свещеници

Брачната статистика днес е твърде печална: процентът на разводите се увеличава и сред венчаните, и дори сред въцърковените християни. Това означава, че не всички се отнасят към тайнството Венчание достатъчно сериозно и трезво, като често не разбират какво трябва да последва след самия факт на венчанието. И така, кого може да венчаваме, а кого – не? Струва ли си да бъдат венчавани всички желаещи, само защото  женихът и невестата са поискали това? Как да доведем до съзнанието на младоженците цялата важност и величие на тайнството Венчание?
 

  „Трябва да венчаваме всички, които желаят да носят кръста на съвместния живот докрай”

Свещеник Димитрий Шишкин:

 – Преди венчанието, разбира се, е нужно да разговаряме с младоженците, и може би дори не веднъж, като им обясняваме същността на това тайнство, неговите последствия и степента на отговорност на съпрузите. За да могат младите да пристъпват към него с цялата пълнота на осъзнаване на духовната му важност за техния общ живот и за живота на всекиго поотделно в перспективата на вечността.

Задължително трябва да разясняваме на младоженците смисъла и значението на  Венчанието като тайнство

Разбира се, не е възможно да предусетим и да предвидим всичко. И всеки църковен съюз е тръгване по пътя на носене на кръста, възкачване с Господа на своята Голгота, за да се удостоим да бъдем и причастни на Светлото възкресение. Ето това трябва задължително да обясняваме на хората, сключващи брак, за да не очакват от църковния съюз единствено възторзи, радости и „благословения”, които непрестанно се сипят от небето, но и съзнателно да подготвят душата си за изкушения. Така че, когато те се случат – да не се учудват и да не се смущават, а мъжествено да преодоляват възникналите скърби и трудности по пътя на съвместното въздигане в Царството небесно.

 

      Разбира се, необходимо е да венчаваме всички, които желаят, но не само за да отпразнуват това събитие, а и да носят кръста на съвместния живот докрай, с вяра и търпение. И това желание трябва да бъде отговорно, осъзнато и проверено. Ето такова желание е нужно ние, свещениците, да култивираме в бракосъчетаващите се, да го отглеждаме и преумножаваме с цялото си усърдие.
 

„Ние не знаем по какъв начин благодатта действа в човека”

Свещеник Роман Савчук:

 – В паметника на древнохристиянската писменост: книгата „Пастир” от апостол Ерм има забележителна притча. Веднъж ангел показва на Ерм много дървета без листа, които изглеждат изсъхнали. Апостолът отбелязва, че всички те си приличат едно с друго и са сухи. В отговор ангелът казва, че дърветата служат като образ на хората, живеещи в този свят, защото в настоящия век праведните не се различават от нечестивите. Както през зимата всички дървета с опадали листа си приличат помежду си и не се вижда кои от тях са действително изсъхнали, а кои – живи, така и в настоящия век не могат да бъдат разпознати праведниците и грешниците.

Струва ми се, че тази раннохристиянска притча подхожда добре към нашия въпрос. Нали ние не знаем наистина по какъв начин благодатта действа в човека и кой я приема достойно, а за кого тя е изгарящ огън. Затова е сложно да се съгласим с тезата, че си струва да отказваме на желаещите да получат църковно благословение за съвместен живот, изхождайки от някакви косвени признаци за тяхната незрялост в църковния живот. Вероятно си струва в такъв случай да се потрудим, да отделим време, за да разясним смисъла на чинопоследованието и значението на тайнството.

От друга страна, подобни въпроси – за неразбиране същността на църковния живот от външните хора – са преди всичко послание към нас, хората на Църквата: доколко ние самите пристъпваме с необходимото внимание и благоговение към тайнствата, какъв пример за задълбочено отношение към църковния живот подаваме на околните, забележими ли са в нашия живот плодовете от участие в тези тайнства.

 

„В тайнствата на Църквата трябва да участват само енориаши”

Свещеник Сергий Бегиян:

 – В наши дни процентът на разводите е необичайно голям, доколкото по-голямата част от съвременната младеж е егоистично настроена. Липсва разбиране, че бракът – това е труд върху себе си. Труд по култивиране на любов в своята душа към своите „домашни”. От брака търсят узаконени „утехи”, и когато „меденият” период свършва и настъпва времето на подвига, веднага си събират куфарите под предлог „неразбиране”. Струва ли си да бъдат венчавани всички? Сигурно – не. Както не си струва и да кръщаваме и да опяваме всички наред. В църковните тайнства трябва да участват само енориаши.

Но как да отделим енориашите от „отбиващите се”? В съвременната енория често липсват инструменти за осъществяване на това. За съжаление, у нас като цяло няма общини, където всички са истински братя и сестри един за друг, а „енории”. За да бъде решен този проблем, е необходимо първо да изградим в енорията истинска община. Днес това на практика е невъзможно по много причини.

   

„Ако венчаваме всички наред, тайнството ще се превърне в профанация”

Свещеник Валерий Духанин:

 – Ето кратка история от живота. Млад човек отива със своята избраница при познат свещеник и изразява желание да се венчае. Свещеникът провежда необходимия разговор, пита за сериозността на отношенията им един към друг, разказва за отговорността пред Бога. След това ги венчава. Не минава и месец, и младият мъж изоставя жена си, подавайки молба за развод. Бедната съпруга изпада в отчаяние. Свещеникът се среща с пишман съпруга, изразява недоумение за случилото се, на което последният напълно спокойно отговаря: „Женитбата беше само опит, а венчанието – просто красив обред”. Тоест: „на никого не съм задължен с нищо, опитах се да свържа своя живот с тази девойка, разбрах бързо, че тя не е за мен, а вашето венчание за мен не означава нищо”.

Да укрепваме хората в духовния живот: когато човек се учи да бъде верен на Бога, чрез това той се подготвя да бъде верен и на близките си

Ако венчаваме наред всички, които току-що са изразили желание, то много скоро тайнството Брак ще се превърне в профанация. Според мен, в наши дни, вместо да призоваваме всички да се венчават, трябва преди всичко да укрепваме хората в духовния живот. Когато човек се учи да бъде верен на Бога, чрез това той се подготвя да бъде верен и на най-близките си хора, да пази вярност към своята втора половинка. А без вярност един към друг, без сериозно отношение към това, венчанието губи смисъл.

Това е подобно на ситуацията, в която си кръстил човек, сложил си кръст на врата му, а той казва: „Знаеш ли, твоят Христос изобщо не ми е нужен”. Получава се поругаване на тайнството. Всяко тайнство предполага вярност. Кръщението е вярност към Христос, свещенството е вярност към служението на Църквата, покаянието е вярност в своето поправяне, венчанието е вярност един към друг и към Бога, благословил единството между жениха и невестата.

Лекомисленото отношение към това тайнство се обръща в по-нататъшно предателство, а всяко предателство повлича след себе си житейски крах.

При това наблюдаваме една важна закономерност. Венчанието се оказва повърхностно  сред хората, които като цяло са далеч от Църквата, на които е чуждо богослужението, които не участват редовно в тайнствата Изповед и Причастие. По принцип, ако за човека е чужд църковният живот, то и Венчанието ще се окаже слабоефективно за запазване на семейните връзки.

Как да доведем до съзнанието на младоженците важността и величието на Венчанието? Сложно е, ако двойката не е дораснала духовно за това. Има един хубав афоризъм: „Когато в твоя живот Бог застане на първо място, то всичко останало ще застане на своето”. Ако човек се стреми към Бога, то всичко в живота си ще върши в светлината на това и ще разбере ценността на Венчанието. Всеки грях, предателство, лъжа, липса на вярност водят след себе си загуба на общението с Господа. Всяко добро, смирение, жертвена любов, търпене  немощите един на друг – ни приближават към Бога. Християнинът е призван да съзижда, а не да руши, да възстановява, а не да срива, да поправя, а не да разваля.

Семейството е нещо, което изисква множество вътрешни жертвени усилия. И човекът, живеещ духовен живот, чувства прекрасно колко много му дава тайнството Венчание. То е извършено веднъж, но през целия по-нататъшен живот храни благодатно семейството, удържа от грешки, понякога става единственото, което в момент на криза ни възпира от лъжлива стъпка. А впоследствие, когато всички кризи са преодолени, благодатта на Венчанието вече утешава и радва теб, цялото семейство, всички твои най-близки хора.  

Превод: Радостина Ангелова
Източник: pravoslavie.ru

Още от Любов и брак

Тайнството на любовта - беседа за християнския брак

14.02.2018 г. | митрополит Антоний Сурожски | Любов и брак

Всички смятаме, че знаем какво е любовта... Всъщност твърде често само се възползваме от човешките отношения...В крайна сметка не остава нищо от чудното единство, което би могло да съществува между хората. А бракът е чудо на възстановеното единство...

Грях ли е съжителството без брак?

02.06.2016 г. | Никита Попов | Любов и брак

Днес все по-чести са двойките, живеещи, без да регистрират в общината своите отношения, да не говорим пък за църковно венчило. И ако упрекнем такава двойка в блудно съжителство, тя много ще се учуди. За такива «бракове» затварят очите си и родителите, смятайки, че тази «проба на семейния живот» ще научи на много неща...

Бракът е тайнство на човешкия живот - 2

10.01.2015 г. | прот. Василий Шаган | Любов и брак

Любовта се случат чрез тайнство. Думата „тайнство” не предполага нещо скрито, дори не предполага нещо неясно, а означава нещо, което се случва по тайнствен, свръхестествен, чуден за нас начин, непостижим поради нашата падналост.

Какво се случва в центъра