Страстната Велика седмица. От "Осанна" до "Разпни го"

06.04.2015 г.
Автор: Явор Георгиев

Шест дни. Йерусалим. Петнадесет години след 2000-та. Хората – все същите, делят ни само годините.

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. седмица на страданията, или подготовка към вечния живот.

Земният живот на Христос наближавал своя край и Той трябвало да изпълни великата мисия, заради която дошъл на земята. Възкресил в събота Лазар и тържествено влязъл в Йерусалим на Цветница, посрещнат с възгласи "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Иоан 12:13). Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежна смърт.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят и през всеки един от тях  Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста. Както през цялото време на Великия пост, църковните служби са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, често в лилаво, цвят на покаянието. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове.

Велики понеделник

На Велики понеделник Божият Син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф, Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове. Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:19). Ето възможност да оценим докъде сме стигнали във израстването на вярата ни в Господа и да погледнем честно на нашата връзка с Него – ръководейки се от думите Му „И тъй, по плодовете им ще ги познаете.” (Мат. 3:10).

Велики вторник

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13). Велики вторник е ден за поучения и нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да извършваме милостиня – припомняме си за лептата на бедната вдовица, която отделила от последните си пари. Днес повечето хората не дават дори малко и то от излишъка си. Особено поучителен е разказът за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Тълкувайки притчата, св. Йоан Златоуст казва: '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела". С песнопенията на Велики вторник Църквата ни призовава да живеем винаги във връзка с Господа, със страх Божи и упование в Христос, за да може да бъдем винаги духовно готови да посрещнем Спасителя. „Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се”. Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканва да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарил. После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).

Велика сряда

В деня на Светата и Велика сряда си припомняме две коренно различни събития – от една страна, искреното разкаяние на една блудница, а от друга, предателството на Иуда. В дома, където бил Христос, една грешница, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Скъпоценното миро струвало триста динария (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене (като) превари да помаже тялото Ми за погребение". За това нейно усърдие самият Спасител казва: „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши”. Подобно на блудния син, грешницата  осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Този призив, да се  опомним, е особено актуален, защото приближава денят на разпятието Христово и ние трябва да видим своето  духовно състояние, да осъзнаем греховете си и да се разкаем за тях, за да може с чисто сърце да посрещнем Христовото Възкресение. В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Юдейските старейшини се събрали в дома на Каяфа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господа Иисуса и да Го осъдят на смърт. В това време, от никого не търсен, идва при тях един от дванадесетте - Иуда Искариотски и казва: какво ще ми дадете, за да ви Го предам? Те му дали тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6). Поразителното в делото на Иуда е това, че през цялото време, докато той бил с Господа, животът му бил съвсем същият като на другите апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, сигурно е и проповядвал, но никой не бил забелязал някаква особеност в него. Всичко дошло отвътре, от душата. Ето защо е важно да се самоизследваме, дали и ние нямаме склонност към някоя скрита страст, чрез която да стигнем  до трагичното положение да пожелаем да се откажем от Христос в моменти на изпитание и трудности. Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя купила доста скъпо миро за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка. Това сравнение ни кара да се замислим доколко правим  делата си в името на Христос и доколко се ръководим само от личния интерес.

Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря

На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Йоан 13:1-17). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско Тяло и Кръв по време на св. Литургия, та като приемаме Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. След като завещал заповедта за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали кой ще стори това. Запитал и Иуда, а Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. В Евангелието на Йоан следват две глави, в които Христос дълго говорил на апостолите за Царството Божие и им разяснявал за предстоящето Разпятие, но те чисто по човешки трудно го разбирали. Припомняме си и обещанието на апостол Петър никога да не се отрече от Него и пророчеството на Иисус - „Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.” (Йоан 13:38), което идва да ни покаже, че разчитайки само и единствено на себе си, нищо не можем да постигнем.  

Друго централно събитие в този ден е молитвата на Господ в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Йоан 18:1), където Той се молил до идването на предателя. При самото залавяне на Иисус, той посочил кой е с целувка и оттам е останал известният израз за предателство – „целувката на Иуда”. За молитвата на Господ в Гетсиманската градина „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше” можем да кажем няколко неща. Първо, молитвата на християните трябва да произлиза от съзнанието, че има Божия воля за нашия живот, че има Божи промисъл, който е най-добрият за нас, и второ, когато се молим с искрено желание това да стане начин на съществуване, Господ неминуемо ще ни подкрепи усилията.

В четвъртък вечерта се четат т. нар. Дванадесет Евангелия, т.е. всички събития на Христовите страдания, описани в четирите Евангелия. Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той изкупи цялото човечество. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' По време на службата свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Съпреживявайки тези събития всяка година отново и отново, усещаме тежестта на греховете си и липсата на желание да се борим с тях: отново разпъваме Христос.

Велики петък – Опело Христово

Това е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия Син. Той бива разпитван и оплюван, вменяват Му вина, влачат го по улиците, където всички му се присмиват и го обиждат. Бива показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Най-накрая бива зверски бичуван, я Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", издава тежка присъда (Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Йоан 18).

Проследяваме пътя на Иисус Христос, нарамил тежкия кръст от преторията на Пилат към Голгота на разпятие. Припомняме си последните часове от земния живот на Господа - разпнат между двама разбойници за поругание. Сред страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, Той издъхва, приемайки смърт, за да избави от смърт цялото човечество. На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, където се поставя светата Плащаницa - извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Той символизира савана, с който завили Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. По време на вечерното богослужение, Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено Опело Христово. Нека се опитаме да изживеем този ден духовно, като бъдем съпричастни на Божието страдание за целия грешен свят, а не да го отбелязваме само с формалното поклонение пред символичния Божи „гроб”, известно като минаване под ''масата''.

Велика събота

На този ден се възпоменава погребението на Христос. Йосиф Ариматейски и Никодим изпросват разрешение от Пилат да свалят тялото на Иисус от кръста. На помазването с аромати и обвиването в нова плащаница на тялото на Спасителя присъствували жените мироносци. Сред тях, обляна в сълзи, с прободено от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Припомняме си и искането на първосвещениците и фарисеите от Пилат да бъде поставена военна стража пред запечатания гроб (Мат. 27:57-66; Йоан. 19:39-42).

Другото събитие на този ден е слизането на Христос в ада, което, макар да не е упоменато в Евангелията, е широко застъпено в Преданието. Какво е било състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, Църквата ни разкрива в следната песен: „Христе, Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем”.

Нека на Велика събота се опитаме да „замълчим” със своите желания и чувства и да се преклоним пред великата тайна на Божия промисъл за спасението на човека, който минава през смъртта и Възкресението на Божия Син, слушайки църковните песнопения на този ден: "Да замълчи човешкото създание... Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите"..    

 

 

Още по темата
Още от Събития

Да възпеем Майката на света

01.08.2018 г. | Архангел.бг | Събития

О, Майко на Словото и Дево, освободи ме от трудности и беди. Пресвета Богородице, спаси ни! С тези думи започва Молебният канон на Пресвета Богородица, с който Църквата ще възпява Божията Майка през започващия днес пост.

140 години свобода

26.07.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Към официалното програма, организирана в чест на 140-та годишнина от освобождението на Варна, Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” добавя още едно събитие – традиционната изложба от детския пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи!”...

Летен младежки форум - 2018

19.07.2018 г. | Архангел.бг | Събития

С благословението на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан за трета година се организира Летен младежки форум. Конкурсните есетата трябва да се изпратят до 26 юли 2018 г. на електронната поща на Духовно-просветния център...

Какво се случва в центъра