Духовно просветен център

Страх и смирение

27.04.2020 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Христос воскресе!
В дните след Възкресение Христово, когато всички сме с приповдигнато настроение, не може да не отбележим, че страхът от пандемията, в която се намира целият свят, все пак присъства. Някои са загубили работата си, не знаят какво предстои. А други обратно, твърдят, че като вярващи не бива да се поддаваме на тези изкушения. Но така или иначе всички ние сме в това голямо изпитание, поради което всеки един от нас се опитва по един или друг начин да намери себе си.

За страха сме чували много. Някои се опитват да ни утешават със съвети на психолозите, други изваждат цитати от Свещеното Писание и казват: не се бойте… Думите „не бой се” като че ли в Евангелието се среща най-много пъти. Но трябва да кажем, че страхът е природно, тоест естествено състояние, което още при сътворяването ни е дал самият Бог. Тоест нормално е човек да се страхува. Само че в тази природна, естествена човешка страст (разбирайте страст като порив, като състояние, способност за решителни действия и проявяване на душевни дела) ние трябва да различаваме два нейни вида.

Страхът се проличава по различен начин, понякога дори в срам, понякога в ужас и паника. Природната част, която Бог е заложил в нас при сътворяването, това е такова състояние на страх, при което човек се страхува да изгуби своето битие, да изгуби своя живот, да изгуби своята душа и своето тяло. И наред с това този природен страх се проявява в това, да не изгубиш Бога, Който всъщност е Началникът на битието, в което и ти си включен. И не просто да не го изгубиш, а да не бъдеш отхвърлен от Него. Поради това ние, които имаме в себе си този природен страх, се уподобяваме на Адам, който с този страх е бил възпитаван (…) И затова след грехопадението виждаме появата на другия вид страх. Този страх при мнозина от нас се вижда ясно – това е страх да изгубиш своето земно битие, своите земни блага, които си придобил, и залагаш на тях да изграждаш своето щастие, в които виждаш своята радост. В този страх я няма вярата в Бога.(…)

Освен земните блага, на които ние основаваме своя живот и към които постоянно се стремим, има и духовни блага, които ние много често усещаме в себе си. Тези блага Бог ни ги праща и като духовни дарове, и като таланти, които имаме в себе си, но много често и като подаръци от самия Бог, на които сами се учудваме. Да изгубиш и да се лишиш от тези Божествени блага, св. Максим Изповедник казва, че това е най-голямата мъка, която човек може да преживява в този свят… Защото те са вечни и непреходни. (…)

Затова вместо безполезно губене на времето в страх, който не може да промени хода на събитията, а само ни вкарва в паника с въображаеми картини, ние може да се опитаме да намерим себе си. Кой съм аз и дали моето достойнство, това, което аз вярвам и зная за себе си, може да съществува в тази ситуация? (…) Добре е да помним, че Христос всъщност дори в края на дните ще бъде Победителят на смъртта и ще остане за нас Началникът на живота… И да се опитаме да разсъждаваме, без да влизаме в състояния, които биха ни лишили от мир. Във връзка с това една от основните добродетели, която може да ни избави от страха, това е смирението.

Напоследък много говорихме за това, че смирението е най-важното нещо... Св. Йоан Лествичник категорично е казал за това: „Комуто не достига смирение, той е лишен от съвършенство, а лишеният от съвършенство винаги изпитва страх”. Смирението е състояние, когато ти даже когато осъзнаваш своите достойнства, се смаляваш и пред величието на Бога признаваш и осъзнаваш своето недостойнство. Смиреният човек е смирен пред Бога, Който благославя винаги със Своя мир – Той всъщност е изворът на мира. Смирението е свързано с нашата вяра в Бога. Затова наред със смирението ние може да се опитаме да изведем за себе си няколко ключови момента, с които да си помогнем в тези нелеки моменти, които ни навеждат на апатия.

Първият ключ е да повярваш, че във всичко, което ти се случва, ти не си сам – ако не близки и приятели, то винаги Бог е Този, който ще посочи пътя към светлината и изхода. (…) Вторият ключ, който може да използваме, е да оправим и усъвършенстваме своите отношения със своите приятели и своите близки, а и с Бога. Третият ключ е да се опитаме да се образовам, да се усъвършенстваме, да се просвещаваме, но по правилния начин, тоест да внимаваме откъде черпим информация, кой е изворът, от който пием. И четвъртият ключ – това е да повярваме, че ние сме избрани от Бога, но не като някакви специални, а сме избрани да бъдем хора, и всеки един от нас би могъл да прояви своя творчески потенциал. Не закопавайте своите таланти, винаги се стремете да вършите добро. Ако ние сме постоянни в тези четири неща, задължително ще стигнем до добри резултати. (…)
(Текстът е със съкращения, за пълния вариант прослушайте видеофайла след него)

Още по темата
Още от Ценности

Щастието е Пасха

23.05.2020 г. | протойерей Андрей Лоргус | Ценности

Основно препятствие между човешката душа и щастието, това е страхът. Победата над този страх е Христовото възкресение. Щастието на християнина е вярата му в безсмъртието, упованието на живота, на любовта. Щастието е Пасха...

Бъди щастлив

22.05.2020 г. | свещеник Константин Камишанов | Ценности

Не трябва да се правим на по-добри от Бога. Не е красиво. Учѝ се да разбираш замисъла на Бога за хората. Бог не те е избрал да учиш Христа на милосърдие, а да слушаш Словото и да го изпълняваш. И най-главното. За да спасиш другите, трябва просто сам да станеш щастлив...

Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание

11.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Ценности

Много особено е това раздвояване, най-вече в естествената обвързаност на нашия народ с родната ни култура и вяра. И когато се опитваме нещо да изхвърлим от тях, се усеща именно тази сакатост, в която сме като с отрязани корени и не даваме плод...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори