Грях ли е съжителството без брак?

02.06.2016 г.
снимка: pravoslavie.ru
Автор: Никита Попов

Днес все по-чести са двойките, живеещи, без да регистрират в общината своите отношения, да не говорим пък за църковно венчило. И ако упрекнем такава двойка в блудно съжителство, тя много ще се учуди. За такива «бракове» затварят очите си и родителите, смятайки, че тази «проба на семейния живот» ще научи на много неща техните деца, които впоследствие, вече обогатени с опит, ще встъпят в истински брак. Е, брак ли е този вид съжителство или блудство? Как се отнася Църквата към съжителствата от този род?

Мнения на пастири

Игумен Лука (Степанов): Блудното съжителство не е брак, а противоположност на брака

«Блудството не е подготовка за брак, а състояние, противоположно на брака», казва св. Йоан Златоуст. Не човекът определя какво е добро и лошо, а Бог. Сферата на тежките грехове може да изглежда привлекателна само за онзи, който не разбира съществуването на моралния закон, установен от Създателя. Оттук ясно следва, че за всеки, който се стреми да наследи вечния живот, има само две възможни състояния на плътта: целомъдрие или венчило. Дискусиите по това с нашите съвременници са неизбежни, но всяка противна на богооткровеното нравствено учение позиция ще бъде опит за защита на «правото за разврат».

Протойерей Олег Стеняев: Вярващият член на съжителството спасява невярващия

Отношенията между мъжа и жената се наричат блудно съжителство в случай, че двамата встъпват в полово общуване, игнорирайки църковната благословия за брака. Но! Ако в момента на встъпването в такива едни отношения и двамата са били невярващи, а след това единият е повярвал, а другият – не, и отношенията се запазват, то тук нещата са малко по-други. Четем в Писанието: «Ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя» (1 Кор. 7: 12-13). Напълно очевидно е, че тъй като единият член в този съюз е невярващ, то за църковно бракосъчетание не е могло и дума да става. И все пак за мъжа и жената в този откъс от посланието на апостол Павел се говори като за съпрузи!

В случай, че и вторият съпруг повярва, те могат да оформят отношенията си по църковните правила. Четем: «Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото (тоест не вярват в Евангелието  прот. О. С.), чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот» (1 Пет. 3: 1-2). Оказва се, че това положение не е предизвикателство за чистия и богобоязлив живот на вярващата половинка.

Протойерей Павел Гумеров: Нарушаването на законите, установени от Бога, води до тежки последици

Предбрачните плътски отношения (съжителството) се определят от Църквата като блуден грях. Защо? Преди да дадем отговор на този въпрос, нека определим що е грях. Грехът е нарушаване на закона, даден от Бога. Господ е Създател на вселената, Създател на физическите закони, но също така и Създател на духовните закони. Знаем, че физическите закони не бива да се нарушават. Можеш да вярваш в тях или да не вярваш, можеш да изучаваш тези закони и да ги познаваш, или пък да не ги познаваш, но при всички случаи те ще ти въздействат. Например, законът за притеглянето. Ако го нарушиш, ако не отчетеш притеглянето, то, излизайки от прозореца на третия етаж, ще политнеш надолу, ще си изпотрошиш костите в най-добрия случай. Тук последиците на твоето невежество и неверие ще бъдат трагични.

Законите на духовния свят работят по същия начин. Те са изложени в Светото Писание. Какви са заповедите за семейството? Не изневерявай, не прелюбодействай. Почитай баща си и майка си. И ако нарушаваш тези закони, то непременно – със 100-процентова гаранция – ще трябва да платиш за това.

В Светото Писание много пъти се осъжда грехът на блудството. Апостол Павел казва: блудниците няма да наследят Царството Божие. Разбира се, ако не се покаят и не променят своя живот. Казва се също, че блудстващият човек става едно тяло с блудницата, т. е., участвайки в този грях, скверни тялото си. Защо този грях е толкова сериозен, защо е един от смъртните грехове? Работата е там, че отношенията между мъжа и жената се благославят от Бога само в един случай: когато те се извършват в законен брак. За какво са нужни тези отношения? Първо, за да се раждат деца. Второ, като израз на любов – за да станат мъжът и жената едно цяло, в това число и телесно. И това взаимно телесно привличане помага на съпрузите да се справят с възникващите в семейния живот проблеми. Но всичко това може да се случи само в законен съпружески съюз. Всички останали «съюзи» служат само за греховни наслади.

Извънбрачните съжителства не водят до раждане на деца, защото обикновено от деца при такива отношения се бяга като от чума. Често резултатът е безплодие при жената, защото тя е правила аборти, пиела е силни контрацептиви в течение на години. Жените избягват бременност в тези съюзи също и поради това, че много добре разбират: ако бащата се откаже от детето, то много трудно ще бъде да се докаже бащинството.

Предбрачното време се дава на човека като време за целомъдрие. Затова младоженката се нарича «невеста», от старославянското «не ведати», «не познавам», тоест «непознаваща мъж». Хората трябва да намерят щастието си в законното семейство.

Има и друга причина, поради която извънбрачното съжителство е тежък грях. Защото, първо, такива едни отношения не са свързани с никаква отговорност. Встъпвайки в тях, хората не смятат да отговарят за последиците от своето съжителство. Да зарежеш жената, която ти се е доверила, с родено от теб дете, да изоставиш детето си – това е голямо престъпление. Някой ще каже, че и законно женени мъже изоставят жените и децата си. Да, но все пак в брака това се случва много по-рядко, и човек сто пъти ще се замисли, преди да разруши съзнателно своето семейство. Пък и в брака законът е на страната на жената с детето, и калпавият баща може да бъде привлечен към сериозна отговорност. Съжителството пък, повтарям, не е свързано с никаква отговорност. Но последиците му, в това число и духовните, са разрушителни.

О. Валерий Духанин: Интимните отношения без сключване на брак – това винаги е недоверие един към друг

Блудството – това не са само безредни връзки с когото ти падне, но и допускане на интимни отношения преди законния брак. Това е все едно да отидеш на гости и да се нахвърлиш веднага на храната, без да чакаш другите, ръководейки се само от своя глад. Това е преждевременно вкусване на онова, което е уместно само в определено време и на определено място.

Обикновено хората наричат подобни отношения «граждански брак». И младите хора се успокояват с това, че ще поживеят «засега тъй», а в случай на неуспех «нищо не ги свързва». Ето, това «нищо не ги свързва» вече показва, че нищо сериозно в тези отношения няма: това не е брак, не е семейство. Пък и самите те знаят, че ако нещо не им хареса, те ще се разбягат накъдето им видят очите.

Интимните отношения без сключване на брак – това винаги е недоверие един към друг. Партньорите предварително си подготвят път за отстъпление, но при това бързат да се насладят на телесната си близост. Това е проява и на съмнение. Съмнението е ясен признак на страх и негов израз са думите: «Ами ако вземе, че не се получи? Ами ако той (тя) ме зареже?» Този страх означава, че техните души все още не са станали едно, въпреки че вече им се иска да се слеят в едно тяло. Съмнението е израз на вътрешен смут, на несигурност. Сякаш се намирате в гъста мъгла, когато на една ръка разстояние нищо не се вижда, и затова не можете да разберете: наистина ли жената до вас е вашата бъдеща съпруга? Всичко това говори само за едно – че при мъжа и жената все още не е настъпило вътрешното единение, сърцето им подсказва тяхната самоизмама, и затова те за всеки случвай не слагат подписите си.

Истинският брак предполага взаимна отговорност и задължения. В интимните извънбрачни отношения взаимната отговорност се свежда до минимум. Мъжът и жената не са сигурни един в друг и се страхуват да встъпят в законен брак, но при това вече им се иска да се насладят на взаимните телесни достойнства, а оттам нататък  «каквото стане!» А ще стане само едно: съжителство въз основа само на една външна симпатия при пълна липса на вътрешно родство.

При това има статистика, според която мъжете, които живеят в такива съжителства, в повечето случаи се самоопределят като ергени, а жените, напротив – като омъжени. Тоест мъжете виждат трезво ситуацията, но смятат, че всичко ще им се размине, а жените наивно хранят мечти за добро семейство, но търсят семейството там, където го няма.

Тъжно е да виждаш как хората пропиляват много години в подобни отношения, а в края на краищата остават с празни ръце. Те и сами с времето разбират, че са извършили грешка, но често пъти този извод идва тогава, когато вече е късно.

О. Димитрий Шишкин: Блудството е бунт срещу Бога

Мнозина изобщо не разбират защо блудният грях е смъртен грях, защо той е толкова тежък. Казват: «Че какво толкова? Никому нищо лошо не правим, живеем си по взаимно съгласие, мирно…» Но за да осъзнаем тежестта на този грях, трябва да си спомним думите на апостол Павел за това, че всеки от нас е «храм на Светия Дух», тоест че сме призовани да живеем така, че Бог да обитава в нас като в храм. «А който разори Божия храм – казва Писанието, – него Бог ще разори». Защо? Нека се замислим: да оскверниш храм – малка работа ли е това? Разбира се, че това е голям грях! По същия начин и да поквариш своето или чуждото тяло – този «малък храм» – е грях срещу Божието нареждане за нас, бунт срещу Бога. Какво да правим, за да не изпаднем в този грях? Преди всичко да изпълняваме заповедта за законния брак според човешките и Божиите закони, според които бракът е законно съчетаване на мъжа и жената, свързано с отговорност един пред друг и пред обществото. А отговорността предполага приоритет на дълга над преходните чувства, желания и настроения. Ето това е много важно да се разбере. Отговорност!

Казват ми понякога: «Че за какво ни е този печат в паспорта? Какво значение има – там ли е, не е ли там?» Аз винаги отговарям на въпроса с въпрос: «Никакво значение ли няма?» – «Разбира се, че няма». – «Сигурни ли сте?» – «Сигурни сме». – «Ми идете тогава и си го сложете този печат!» И в този миг изведнъж се оказва, че все пак има значение… защото настъпва някакво объркване, а след това започват самооправдания и обяснения… Защо става така? Ами защото същият този «печат» означава голяма степен на отговорност, а именно отговорността, закрепена законодателно, различава брака от блудното съжителство.

Но за спазването на закона трябва да носи отговорност и държавата, и това е много важна тема, защото преди само някакви си 150 години, ако мъжът без вина на прелюбодеяние е изоставял жена си и децата си, то в началото той е трябвало да яде доста бой, а ако е продължавал да упорства, го изпращали в Сибир. Или най-малкото поне е трябвало да плати такава «компенсация» за своя грях, че се е замислял сто пъти, преди да зареже семейството си. Пък и общественото мнение се отнасяло много строго към този вид поведение, така че човекът, разрушил семейството си, се оказвал в ролята на аутсайдер.

Ако ли пък говорим за църковния подход, то при св. Василий Велики има правило, според което човекът, станал причина за разрушаването на своето семейство, повече не трябва да встъпва в брак като потъпкал и не опазил онова, което му е било поверено от Бога. И св. Василий казва твърде важните думи, че блудното съжителство «не е брак и дори не е начало на брака», именно защото е беззаконно. Така че който каквото и да си мисли, бракът е именно законното съжителство на мъжа и жената, съгласно с Божиите и църковните наредби.

И следващата необходима степен на «въцърковяване» на съпружеските отношения е благославянето им в тайнството венчание. Както животът на човека – душевният и телесният – се нуждае от подхранване свише, така и съпружеският живот се нуждае от духовно подхранване, когато цел на съпружеството става Царството Небесно и за самите съпрузи, и за децата, ако Господ е изпратил деца. Това е кръст, който трябва да носим, следвайки Христос, и да се откажем от него, означава катастрофа. Тъжно е само, че малцина разбират това.

О. Игор Силченков: Извънбрачното съжителство е бягство от спасителните скърби

Думата «блудство» като значение е сходна с думата «блуждаене». А блуждаенето е загуба на пътя, хабене на време, вървене не към целта, а към нещо друго. Блуждаенето е винаги загуба на време и сили. А блудството е духовно блуждаене.

И единствената «полза» от блудството, ако можем да се изразим тъй, е да разберем, че не трябва да правим това, че съжителството извън брака не носи щастие и любов, че то опустошава душата.

Всемилостивият Бог ни е създал да любов, щастие и спасение за живот вечен. И ни показва най-краткия път към тях. При различни хора пътищата могат да бъдат различни, но целта на пътя е еднаква за всички. Пътят ни се посочва от заповедите Господни. И пак те ни казват как по-лесно да вървим по пътя, и какво – по-точно Кой – и как може да ни помогне. И как да получим повече от тази помощ.

Семейството е един от пътищата към спасението. И на този път има пътни указатели: с каква скорост да пътуваме, къде да спрем, къде има завой, а къде – задънена улица. Такава задънена улица е съжителството извън брака. По много причини. Към Божията любов се стига през скърби. «През много скърби трябва да влезнем в Царството Божие» (Деян. 14: 22). А съжителството без брак е тъкмо опит да си намерим път с най-малко скърби, най-удобен за нас. «Да пробваме, да опитаме». Да не се женим засега, а ако ни стане трудно, да се разбягаме кой накъде, за да се «пробваме» отново с друг партньор: може би с него ще ни бъде по-лесно. Блудното съжителство се гради изцяло върху това бягство от скърбите. Ако ни е изгодно, комфортно – съжителстваме. Не ни ли е комфортно – разбягваме се.

И едновременно това, разбира се, е опит да се избегне борбата с блудната страст, задоволявайки я в блудното съжителство. Но, задоволявайки страстите, ние ни ги унищожаваме, а ги подхранваме. Колкото повече задоволяваме страстта и подхранваме греха, толкова по-силно ни заробват те. И в резултат на задоволяването на блудната страст извън брака хората стават не любещи съпрузи, а блудници, които търсят остри усещания и изживявания, гонени от страстта, която приемат за любов. И, разбира се, не намират онова, което търси душата им, намират само страдания и разочарование. Блуждаят извън пътя, в греховен мрак.

А хората, които живеят в брак, знаят, че не могат да се разбягат: те са съпрузи. Знаят също и това: че след трудностите, изкушенията, скърбите, обидите идва Божията благодат и утеха, ако си прощаваме и не се разбягваме. И че колкото повече е простено на човека, толкова повече той обича, както е казано от Господа в Евангелие от Лука, глава 7, на вечерята в дома на Симон фарисеина. А в брака много пъти и ти прощаваш, и на теб ти прощават.

Затова не трябва да встъпваме в блудно съжителство преди брака. Защото инак няма да видим нито истински любов и щастие, нито Царството Небесно. Ще видим само блуждаене сред собствените си грехове и страсти и безсмислено похабяване на своя скъпоценен, единствен земен живот, употребен за бягство от Живота към страха, малодушието и празнотата.

О. Максим Горожанкин: Съжителството е опасно най-вече за жената

Какво е венчанието? Венчанието е тайнство, чрез което ни се дава Божията благословия. Както във всяко тайнство. А ако двамата живеят невенчани, то излиза, че двойката, събирайки се за съвместен живот, извършвайки тази отговорна крачка, забравя най-важното: да помоли да я благослови Бог. Забравя за Божията благодат. Да се учудваме ли тогава, че има толкова разводи, конфликти. Как без благословение свише да устройваме съвместния си живот?

Грехът на съжителството е и в това, че човек не иска да носи отговорност за другия. Бракът е свидетелство пред обществото за взаимната ни отговорност един за друг. Ако човек желае да носи отговорност за другия от обич към него, то той заявява пред всички: «Ето я моята жена, ето го моят мъж – и в тъга, и в радост. За цял живот. И всички вие – близки, познати, държава – знайте: готови сме за тази крачка».

Съжителството е опасно най-вече за жената. Та нали когато двойката се разпадне, пострадала се оказва именно жената: щом е забременяла, нейният тъй наречен мъж е бил отблъснат от този факт и си е тръгнал, ако тя се е отказала да прави аборт. А жената, която го е смятала за свой мъж, остава сама с детето. Ето защо Църквата винаги настоява човекът, който е срещнал другия човек като своя половинка, мъжът, обикнал жена, и жената, обикнала мъж, да кажат на обществото, Църквата, държавата за своята отговорност един пред друг, регистрирайки брака в общината и освещавайки го в Божия храм чрез тайнството венчание.

Превод (със съкращения от pravoslavie.ru): Андрей Романов

Източник: pravoslavie.bg

Още от Любов и брак

Бракът е тайнство на човешкия живот

25.11.2014 г. | Архангел.бг | Любов и брак

Лекция на о. Василий Шаган, 19 ноември 2014, Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, програма „Подкрепа на семейството”, свалена от запис Бракът е съюз, който се определя като пълнота, цялост-ност, завършек, нещо, което има съвършен характер. Той може да бъде съюз между човека и Бoга, между човека и...

Християнство и интимност

16.11.2014 г. | Сергей Белорусов | Любов и брак

Размишлявах върху заглавие на рубрика, която любезно ми предложиха да водя. Ставаше дума за нещо от рода на “Сексът и християнството”. Но... някак не се съчетават тези две понятия, получава се явен дисонанс между тях. Не можем да ги произнесем заедно, без да изкривим смисъла на едното от тях. Излиза, че това са различни нива на...

В подкрепа на любовта. Защо е нужен църковният брак?

19.08.2014 г. | Александър Ткаченко | Любов и брак

Заради какво хората встъпват в брак? На някого този въпрос би му се сторил напълно безсмислен, тъй като в брак се встъпва не „заради”, а „защото”. Защото се обичат, защото не виждат своя по-нататъшен живот без любимия човек до себе си. Трудно някой би оспорил това. Бракът е закономерно следствие на взаимната любов между...

Какво се случва в центъра