Духовно просветен център

Малко славословие

27.05.2015 г.
сн. Архангел.бг
Автор: Борислав Аврамов

Да се събере в няколко реда словото за вярата, азбуката, писмеността и святостта на България, е невъзможно. Езикът ни е ипостас на всичко българско, но като че ли и той не може да бъде изговорен и изписан напълно, защото и самият той е свят.

Народ и език в старобългарския език са означавани с една и съща дума – „Език”. Аз не мога да си представя да говоря за тези свети неща на друг език. Но дори да заговоря на непознати езици, може би и тях ще преведа към Бога и ще ги кръстя, както са направили светите братя с българския език, за да кажа пак същото:

Българският народ беше кръстен от св. цар Борис, а св. св. Кирил и Методий кръстиха българския език. Тази единодушна троица светии потопи Българския Език в благодатта на Светата Троица и го извади оттам чист и прекрасен, изпълнен с Дух и истина.

В основата на Българското Покръстване – Златния век, и на Българското Възраждане стои апологията на православната вяра и на българския език. Класическият текст на нашия език е Библията. А големите герои на нашата история са канът Покръстител, който направи „царския” избор да преведе народа си към Царството Божие, и монасите – книжовници и просветители, „отци на българското знание”.

 

Още по темата
Още от Коментар

Какво правим в Църквата?

16.05.2020 г. | архимандрит Андрей Конанос | Коментар

Това, което правим в Църквата, не е нещо моментно, то ни докосва и впоследствие. Ти си мислиш, че това, което си взел, изчезва, но семето попада в душата ти и не след дълго, след няколко минути, няколко дни, няколко месеца, Бог знае колко, то започва да работи вътре в тебе...

Три примера за живот, с които да изпълним нашия

05.05.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Коментар

Предстои ни един ден, в който ще почетем и паметта на св. Георги, който дръзнал да се изправи срещу властите, за да каже истината. И на Иов, многострадалния – стълб за всеки християнин как да понесе страданията в живота...

Коронавирус и хипоксия на духа

02.05.2020 г. | протойерей Павел Великанов | Коментар

Вдишване – издишване... Така диша всичко, което живее. С различен ритъм. С различна продължителност на вдишване и издишване. От части от секундата – до неизмеримите наши, човешки единици и междугалактически мащаби. Ако Църквата е живо тяло, организъм, а не само организация, тя също диша...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори