Слово пред Плащаницата на Велики Петък

26.04.2019 г.
Автор: Архимандрит Йоан Крестянкин

Християнският живот, продължаващ на земята, ни е довел днес на Голгота при голия Кръст на Божествения Страдалец, при Неговия Гроб. А преди 20 столетия по това време около Неговото безжизнено тяло, останали само най-близките Му, оплакващи своята Любов и несбъдналата се надежда.

Последният възглас на Умиращият от Кръста „Свърши се.” (Йоан 19:30) чули приятелите и неприятелите. И никой все още не разбирал онова дело, за което Той умирал. А сега, както в капка роса, се отразява и играе слънцето от радостта на живота, така във всяка църква по цялата земя, се отразяват събитията на онези трагични и спасителни дни: издигнатият Кръст Господен и плащаницата Христова възвестяват извършилия се на Голгота най-велик подвиг в историята на света.

Чрез Спасителя и Изкупителя на земята, дошло Царството Божие и се нарича то Църква Христова. И днес, Голгота вече не би могла да събере принасящите своята любов при прободените нозе на Спасителя. Чрез това, Господ изпълнява Своето обещание: кога Аз бъда издигнат над земята, всички ще привлека към Себе Си (Йоан 12:32).

Стоейки сега при плащаницата, ние вече очакваме Неговото Възкресение. Поради това може би и не можем да почувстваме в пълнота благодатната горест на Христовите страдания, не можем да удържим четиридесетдневната радост от настъпващата Пасха. Но днешният ден, Разпети Петък, е ден на велика скръб и дълбоки мисли. Да мълчи всяка плът човешка и нищо земно в себе си да не помисля.

На Велики Петък, цялото човечество от Адам до последния земнороден, трябва да стоят пред плащаницата със сведена глава. Чрез техния грях, смъртта е влязла в света, тяхното престъпление е създало Голготското наказание. Страшно е да съзнаваш себе си като престъпник, непоносимо е да виждаш в себе си виновника за смъртта, убиеца. И ето – това е факт! Всички ние, без изключение, имаме участие в тази смърт. Заради нашето спасение прие смърт Христос, Синът Човечески.

Чрез Кръстната смърт на Сина Божий е потъпкана смъртта и Божията милост се дарува на хората. Смъртта възвестява нечуваното дело, което извърши Бог - Светата Троица. Гробът, заключил в себе си Извора на живота, стана живоносен и възглася безмълвна проповед и човечеството е призвано да я чуе, за да живее. Слово на любов, любовта на Твореца към Своето творение, звучи в тази проповед, любов към грешния и неблагодарен човек.

Да се вслушаме, скъпи, какво ни възвестява безмълвният Спасител: „За теб, за твоето спасение Аз умрях. И няма по-голяма любов от тази, която полага душата си за своите приятели. Мисълта за теб, грешника, желанието да те спася, Ми даде сили да понеса непоносимото. Ти чу как по Своето човечество Аз тъжах и скърбях в Гетсиманската градина, в преддверието на страданията. Сърцето без думи зовеше към Небесния Отец: да ме отмине тази чаша. Но спомнянето на теб, на твоята вечна гибел, състраданието и милосърдието към погиващото Божие творение победиха страха пред временните нечовешки мъки. И Моята воля се сля с волята на Моя Отец и любовта Му с любовта Ми към теб, и чрез тази сила аз овладях нетърпимото. Греховете на целия свят стовариха своята тежест върху Мен. Твоят товар, непосилен за теб, Аз взех върху Себе Си.”

Слова и дела на любов, слушаме и виждаме от гроба на Спасителя. Неизменна е Божията Любов, Нейното Слънце свети и на добрите, и на злите, и спасението е приготвено за всички, желаещи спасение. И сега Тя, Любовта, не престава, но винаги се надява, всичко понася в очакване на нашето обръщане. Но всички ли отвръщаме с любов на тази безпределна Любов? Не живее ли в наше време сред някои хора желанието да забравят за нея?

Господ разпръснал мрака на тъмнината, господстващ до Неговото пришествие в света, и осветил пътя към Царството Небесно, но и досега Божият враг има своята част в неверниците, езичниците и незнаещите покаяние грешници. Както по времето на Христовото служение Неговите сънародници заменили Божията Истина с лъжа, и се превърнали в лицемерни обредчици, така и сега не се ли повтарят и от нас техните заблуждения? На думи „Господи, Господи!”, а по живот – „считай ме за отрекъл се”?

Не явява ли с очевидност горчивият опит на живота на човечеството неговия продължаващ плен у богобореца - врага на човешия род? Господ ни е дарувал радостта на вечния живот, а ние предпочитаме призрачните утехи на временното битие. Христос Спасителят, чрез Своя подвиг на саможертва, обезсилил оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола (Евреи 2:14), и смисълът на Неговата жертва е възстановяването на погиващото на земята Царство Божие, което врагът похитил от нашите прародители. Но в наша власт е да изберем пътя на мнимата свобода, която по същество е подчиняване на Божия враг, или пътя на живота - следването на Христа!

Божията благодат в Църквата Божия е неизчерпаема. Да живеем, скъпи, чрез Църквата и в Църквата и да помним, че християнският живот е живот в Светия Дух! В придобиването на благодатта на Светия Дух се заключава смисълът и на нашия земен живот! И днес, и всяка година, в тишината на Разпети Петък, звучи Божият глас към човечеството: „Спасявайте се, спасявайте се, народе Мой!” Творецът възсъздава Своето творение в новия благодатен живот, да признаем, прочее, Бога за Свой Отец, да почувстваме потребност от спасение и помилване, и Господ - Изворът на благодатта, ще ни помилва и спаси. Амин.

Източник: Проповеди, т.1, Ловеч, 2016

Още по темата
Още от Проповеди

С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Защо живеем?

07.10.2019 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Много хора не искат и да чуят за смъртта, но всъщност тя е за всички. Но това, което се случва след смъртта, надеждата за нас християните, за която говори и апостол Павел, е възкресението...

Не по Адамовски

30.09.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Как да бъдем милосърдни като Него? Как да бъдем съвършени, както и Той е съвършен? И изобщо в нашите духовни трудове ние за това усъвършенстване ли се трудим, или за да бъдем опазени от болести, от притеснения, от смъртта?...

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?