Духовно просветен център

Следникулденско. Взех за мен, взех и за теб.

07.12.2015 г.
сн. mitropolia-varna.org
Автор: Светла Проданова

Тази сутрин, докато пътувах в тролея, до мен седна възрастна жена. Седалките бяха три, най-отзад. На следващата спирка между нас седна друга жена, оказа се позната на първата.

Започнаха дa си говорят.

 - Вчера беше голям празник, много хубав. Целият град беше се стекъл пред църквата „Св.  Никола”. Имаше и военни, и духов оркестър. Изсвириха „Многая лета” и химна на България. И владиката беше там, имаме много хубав владика, да знаеш, и с голямо дар слово.

- Да, те говорят така монотонно.

- Да, но той вчера говори много хубаво, никой не шумеше, всички притихнаха да го слушат. В църквата човек може да поправи много неща и да се замисли за важни работи. Абе, голямо дар слово има! Така хубаво говори, чак на чувство те избива. После раздаваха курбан, то колко е – две филийки хляб и едно парче риба, но колкото да се спази традицията. Военните пък бяха направили рибена чорба и раздаваха в едни кутийки. Приближи се едно дете, голямо момче, но нещо не беше добре. Точно пред него чорбата свърши. Разплака се: "И аз искам чорба!" Казаха му: "Съжаляваме, свърши." Като ревна това момче, и аз искам, та искам. Някакви хора се разтичаха и му намериха. Даже му дадоха двойно да си хапне, детето.

Аз два пъти се наредих на опашката. Да взема и за една моя близка баба. Преди с нея ходехме на църква, но сега тя не може. Като й занесох курбана,  да видиш каква радост! То не е кой знае какво да съм й занесла, ама заради вниманието. На един стар човек колко му трябва, така се зарадва. Видя ли, казвам й, не съм те забравила. Взех за мен, взех и за теб.

- Много хубави традиции имаме, не трябва да си ги губим. В църквата ни учат на хубави работи, да не сме злобни, да си прощаваме, някой ти казал нещо – хайде, прости му, хвърли го през рамо. Сега народът е станал много угрижен, погледни им лицата, всички умислени и тъжни, потънали им гемиите.

- Как няма да са умислени, облагат ги с много данъци. Ето сега дъщеря ми – самотна майка с две деца. Ако не плати тока – спират го, ако не си плати наема – ще ги изхвърлят, само водата не я спират. И аз досега съм й плащала водата, плащах, плащах, няма изплащане, 700 лева платих. Сега й пратиха писмо – отива на дело. Нашите деца нямат държава.

Аз имам едно лозе. Данъкът му е 7. 80 лева, сега са станали 25 лева. Казвам на сина ми: „Иди да го платиш, защото глобата е 1000 лева, ще ни заробят”.

- И аз съм потърпевша. Имам един двор в Добрич, имам да плащам 15 лева. И ми дойде писмо: ако не си платя данъка в срок от 15 дни – отивам на дело. Аз платих половината сума. Но дойде друго писмо с глоба, че не съм си платила данъка. Написах едно писмо и го пуснах в плик до кметицата, че подарявам двора на общината, дали ще го прочете някой…

- Какво са виновни децата, че така ги тормозят, какво са видели те? Ето, аз съм вдовица от десет години. Блазе на тези, които си имат другар. Все ще намерят начин. Пък аз сама се мъча, като безпомощна. Ходих в общината да искам помощ. Влязох като в задънена улица. Отидох да си плащам данъка – няма ли ме в някой списък, аз съм болна жена, на 75 години. Дадоха ми да се търся, търсих, търсих, няма ме никъде. Питах служителката: какво да направя като не мога да ги платя тези данъци, а тя ме гледа все едно че не е служител, а съдия. И аз им скъсах списъците на парченца и излязох плачешком.

Откакто пратиха писмо на дъщеря ми за дело, си загубих съня. Виждам, че мъжете съвсем не издържат. Дали защото ние сме майки, по издържаме. Откъде ни дойде? Ето, аз сега ти разказвам, защото няма с кого да си споделя, пък с теб сме горе-долу на един език. Не че нещо ще се промени, ама някак си му олеква на човек.

.

Още от Коментар

Какво правим в Църквата?

17.06.2020 г. | архимандрит Андрей Конанос | Коментар

Това, което правим в Църквата, не е нещо моментно, то ни докосва и впоследствие. Ти си мислиш, че това, което си взел, изчезва, но семето попада в душата ти и не след дълго, Бог знае колко, то започва да работи вътре в тебе...

Съборна и апостолска…

15.06.2020 г. | протойерей Игор Прекуп | Коментар

Обикновено дългите постни периоди предшестват някой велик празник. Петровият пост не само предшества празника на св. апостоли Петър и Павел, но и следва празника Петдесетница – рождения ден на Църквата. Той се явява като жива връзка между тези два празника...

Царството Божие вътре във вас е!

07.06.2020 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Две царства се борят да изпълнят човешкото сърце, и което го изпълни, то ще се възцари в света. Някога, поразено от величието на кръстната Христова любов и от вярата на мъчениците, земното царство се подчинило на Небесното Царство. Днес...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори