Духовно просветен център

Слава на Тебе, Който ни показа светлината!

07.08.2020 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган на Преображение Господне – 6 август 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна 

Честит празник, братя и сестри!

Днес, на един от най светлите Господски празници, Преображение Господне, е хубаво да си спомним един много красив възглас, с който свършваме всяко утринно богослужение. А той е: „Слава на Тебе, Който ни показа светлината!” Колко е съществено и актуално – мисля, че винаги е било така – в този свят да има такъв възглас! Да има такъв, Който наистина е показал светлината.

И Този, Който ни показа светлината, между другото каза на Своите ученици: Внимавайте, мнозина ще дойдат и ще казват „Аз съм месията, аз съм избавителя”, но не им вярвайте! И ние много често наистина се подлъгваме – ако не по някои мними водачи, то поне по някои свои лъжовни представи за живота, а и за светлината, за истината и за правдата. И в борба за правдата ние много често страдаме и правим революции, и изгаряме, без да познаем всъщност истинската светлина.

И ето че ненапразно Христос, като взел трима от Своите ученици – Петър, Йоан и Иаков – се изкачил на планината Тавор, да се помолят, да останат насаме и да размишляват, да разговарят. Но след като тримата заспали, се събудили по промисъл Божий и видели преобразения Христос, и за това видение чухме в Евангелието, как Той целият е в светлина, а дрехите му – бляскави като светкавица. До него стоят най-видните старозаветни пророци, Моисей и Илия, иразговарят – забележете –за Неговото възкресение.

Когато Петър видя това чудо, на него много му хареса този мир, който видя и почувства там, и каза: „Колко е хубаво тук, Господи! Да направим три сенника за вас тримата и да останем тук. Нищо друго не ни трябва. Няма нужда да се връщаме назад.” А накрая, като свърши всичко, Христос каза: „На никого не обаждайте – и отново забележете – докато Син човечески не възкръсне от мъртвите.” Както с пророците говори за Своето възкресение, така и пред Своите ученици за втори път свидетелства, че ще възкръсне от мъртвите, което за ветхозаветния човек категорично предполага, че това възкресение от мъртвите означава връщането на човека в рая.

Акцентирам на ветхозаветният човек, защото той, за разлика от мнозина наши съвременници, е жадувал за изгубения рай, очаквал е месията, избавителя, и следователно е правел всичко, и живеел така, че да чуе тези думи на месията: „Ще възкръсна от мъртвите, ще се върна в рая – следователно и вие ще дойдете с Мене”. Затова го слушаха Неговите ученици, вървяха след Него, всичко оставиха, за да проповядват Неговото евангелие.

Планината Тавор днес е едно от най-посещаваните за поклонение места. И едно от забележителните неща е, че всички поклонници, преди да се изкачат, докато чакат реда си в подножието на Тавор, а там чакат християни от различни народи и деноминации, те пеят своите национални песни и танцуват. Уникално е! Но защо го правят? И с какво е потвърдена тази радост, която те изразяват по този свой емоционален начин?... Явно затова, братя и сестри, защото Преображението на Христос затвърждава категорично нашата вяра в това, че Той е светлината на света.

И ние, които в този свят, независимо от това, кои сме, колко имаме, какви придобивки, винаги изпитваме тази тъга за светлината, в която е истинската радост. И в миговете, когато имаме възможност да се докоснем – а аз вярвам, че всеки един човек се е докосвал, или Бог го е докосвал чрез Своята светлина в Светия Дух – винаги искаме да изразим тази наша радост по начина, по който можем. И не бива да се притесняваме да изразяваме своята радост. Радвайте се на възкръсналия Христос, Който преди възкресението Си ни показа, че е истинската, нетленна светлина. Затова и апостолите искаха да останат там и си казваха: „Колко е добре тук!”

И тук възниква въпрос – ние, които търсим доброто, търсим това, където да е добре, дали въобще размишляваме, какво значи за мен нещо „да е добре”? Да имам покрив над главата? Семейство, деца? Пълен хладилник? Работа? Или нещо повече? Защото смъртта, която ни дебне винаги, въпреки всичките ни благополучия тук, тя дебне всекиго, и богат, и беден... И доброто сигурно е там, където ние усещаме, че има свобода от смъртта? Ето изхода – свобода от смъртта е Христос! Възкръсналият Христос! Следователно доброто е там, където е Христос – да бъдеш с Него, до Него, винаги заедно.

Затова независимо какви са ни проблемите – за правда, за мир, за справедливост – над всички тези неща е Христос, Който е и правдата, и истината, и светлината, и животът. Той е и пътят към всичко това! И когато в борбите си за правда сме без Христос, ние сме обречени да се заблудим и да объркаме пътищата, както се случва много често сега, ние го виждаме. И обратно – с Христос, Който е път, ние сме на верния път. Но въпросът е, всъщност, как да вървим с Христос? Защото в това също много сме се обърквали.

Един мислител, много известен, от началото на миналия век, казва: „Учудвам се на християните, които се опитват да сформират политически християнски партии и да влязат в парламента, за да се борят по християнски начин за справедливост. Учудвам им се, защото виждам как въпреки всички благородни християнски уж цели, се изпокарват помежду си и нищо не постигат. Затова мисля, че не такава трябва да е борбата на християните за правда.” И разсъждавайки за това в едно дълго есе, той накрая казва: „Сигурно борбата на християните е най- напред да усвоят благодатта на Господа и Неговия мир, и по този начин ще се случи спасението на този свят”. Същото, което казва и св. Серафим Саровски: „ Придобий мирен дух, спаси себе си и покрай тебе ще се спасят хиляди”.

Да, християните трябва да изобличават лъжите на този свят, както го е правил Христос, обаче само както го е правил Христос. А как го е правил Христос – за това пише в словото Божие. Затова четете и се просвещавайте в своите копнежи и своите желания, в своите търсения на светлината. Тя винаги идва при нас от Христос чрез Светия Дух, Който Той ни е пратил, Който просвещава всички, и затова Него призоваваме, на Него се покланяме и от Него се опитваме да бъдем водени. Затова пътят, който Той ни показва и който светите Отци са засвидетелствали, е този: очистване от греховете, след това просвещаване в духа на истината чрез Светия Дух и най-накрая идва освещаването. Но преди освещаването са първите две базови стъпки, които трябва да преодолеем. И това не бива да ни плаши, а да се надяваме – чрез очистването идва просвещението. Освобождаваш сърцето си от злото, за да пуснеш в него светлината.
Божието благословение и Неговата милост да бъдат с всички вас!
Амин!

Още по темата
Още от Проповеди

По Твоята дума ще хвърля мрежата (Лука 5:1-11)

27.09.2020 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

За доверието и недоверието в Божия промисъл според Евангелския разказ (Лука 5:1-11) и Апостолското четиво (Гал. 4:22-31) в Неделя първа след Неделя подир Въздвижение. 23.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна...

За лозето и благото на Стопанина

06.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Мислим си, че без Бога сме свободни, че така живеем по-лесно, присвоили Неговото имане… Но когато прогоним Бога на тишината, с какво ще я запълним в себе си? Кой ще отговори на нашите вътрешни чувства и копнежи… Без Бога губим всичко!

Избирам вечния живот!

03.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нека да започнем от най-малките неща, ако ни се вижда, че е прекалено трудно да оставим всичко... Но какво става, ако ние и в най-малките неща сме слаби, нерешителни, безотговорни?! - Проповед в 12-та Неделя след Петдесетница.

Какво се случва в центъра