За новите правила при финансирането на сценичните изкуства

09.07.2015 г.
Автор: Любомир Кутин

Министерството на културата предвижда промени в стандартите за финансиране на сценичните дейности.

Поетапно и на парче продължават експериментите в стил "три пъти режи, един път мери". Дали наистина мизерните средства за култура се разпределят и употребяват разумно?

Странно защо никой не повдига въпроса за разходните стандарти в музеите и библиотеките. Там по инерция продължават да се финансират щатни бройки. Никой не изисква от тях възвръщаемост, както "набедените" сценични дейности. А не е ли така и при читалищата? Да не забравяме че читалищата са и сред най-непрозрачните организации - нямат задължение, като нестопански организации в обществена полза, да публикуват отчетите си в Регистъра на министерство на правосъдието. Министерството на културата също мълчи по въпроса. Нека не бъда разбиран криво - добре работещите музеи, библиотеки и читалища страдат не по-малко от безумната уравниловка, само че не са толкова гласовити за да се вслуша някой в исканията им. А ресурсът, който употребяват сериозно надхвърля този на сценичните изкуства.

Ако ще се реформира системата, да се реформира навсякъде, а не сляпо и на парче. Иначе културният пейзаж ще заприлича на битак. Повечето посетители там реагират на шумните и натрапчиви призиви да си купят лъскави и евтини ментета. Останалите пасуват. Някои от тях са направили плахи опити да защитят професионални стандарти, но са се примирили - всеки по своему. Други, случайно попаднали там или дошли по задължение, подхождат с безразличие или досада, че трябва да употребят някакви усилия.

Ето затова промяната на стандартите изисква преосмисляне на цялата система. Един "птичи поглед" може да намери не само пътища, а и вътрешни резерви. Добре е вместо да се вайкаме, да се огледаме и да се опитаме първо да си помогнем сами. Недоволството от ограничените средства трябва да е премерено и внимателно изразявано. Нека не забравяме, че хората на изкуството, както всички представители на „духовната сфера“ носят, къде с основание, къде не, бремето на своеобразно "проклятие" от обществото, като бивши галеници на тоталитарния режим. Ето още една причина енергията за промяна да идва преди всичко отвътре.

 

Още от Култура

Паисий

19.06.2022 г. | Иван Вазов | Култура

През 2022 се навършват 300 години от рождението на св. Паисий Хилендарски, 60 години от неговата канонизация и 260 години от написването на "История славянобългарска".

Църковният славянски език

11.05.2022 г. | Борислав Аврамов | Култура

В човешката история няма друг книжовен език, който да е създаден специално за християнска проповед и молитва. Той е създаден от Църквата и за Църквата, с молитва и за молитва и проповед на Евангелието. От раждането си той е християнски език...

Немногословен ерудит

06.02.2022 г. | доц. д-р Нели Костова | Култура

Цариградският патриарх Фотий е първият средновековен библиограф и може би първият рецензент с света. Основание за тази оценка е съчинението му „Мириобиблион” - опис и анотации на прочетени от него книги...

Какво се случва в центъра