Съработници на Бога

25.07.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Възлюбени в Господа насилници и грабители на царството Божие,

В днешната неделя четем това чудно Евангелие (Мат. 9:27-33). Слепците, които пресрещат Христос пред къщата, не просто са чули, че някога някъде Той е извършил чудо, а знаят, че то се е случило тук и сега – с дъщерята на началника на синагогата и с кръвоточивата жена – те са свидетели на всичко това. И затова викат след Него „Помилуй ни”. Те имат надежда, че Христос ще ги изцери. Дори не надежда – те знаят, убедени са, че Христос може да ги изцери! Може да промени живота им! И това чудо се случва според тяхната вяра.

Изведнъж разбираме, че тези двама слепци са всъщност съработници на Бога – ония, чрез които Бог явява в този свят Своята сила, мощ и изцеление. Чудото не се случва без тяхната помощ, без онова, което трябва да заявят – че вярват в Него и сърцата им са отворени за Него, че избират да бъдат оръжие в Неговите ръце, а не на княза на този свят. Ето, че това, което ние наричаме чудо, което не можем да си обясним с разума, се случва, но когато хората вярват и станат част от Неговата воля (…)

Това сме ние, хората – слепи, обхванати от бесове и не можем да говорим. И определено мълчим. Мълчим пред Бога, имитирайки молитва, имитирайки живот с Него. Защото, за да ни пуснат бесовете, и ние трябва да ги пуснем. Вместо да превръщаме слабостите си в положителни черти и да се оправдваме (…)
Запис на проповедта – тук.

Проповед на протойерей Михаил Манев в Седмата неделя след Петдесетница (Мат. 9:27-33), храм „Св. Николай Чудотворец“, Варна, 23.07.2017.

Още от Проповеди

Добра земя, що принася плод с търпение

17.10.2017 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Нека се стремим към последната степен – да сме добра почва и да пазим в сърцето си онова, което Господ влага в нас. Но както при житното зърно е нужно време да израсте, така и тук е нужно търпение.

Трябва да вземем страна

10.10.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Стоим на службата в храма и се молим, но знаем ли какви сме и какви искаме да бъдем... В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта.

Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда?

02.10.2017 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Човек, който е осъзнал в себе си липсата на любов, е щастлив. Той има всички възможности да се промени и да стъпи на пътя, по който всеки ден, всеки миг, при всеки случай ще се опитва да превъзмогва онова, което му пречи да открие себе си за другия и да го обикне.

Какво се случва в центъра