С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2019 г.
Преп. Параскева Петка Българска, фрагмент - икона, 19 в., храм „Св. Архангел Михаил”, Варна
Автор: иконом Василий Шаган

Удостоила се да просияе в любовта към Бога така, че всеки в тази любов да намери мир.

Проповед на иконом Василий Шаган на 14 октомври 2018 г. в храм „Св. Архангел Михаил”, Варна - върху притчата за Сеяча (Лука 8: 5-15) и за живота на св. преп. Параскева Петка Търновска.

„Ние сме земята, в която Христос дойде да посее словото на нашия Бог, за наше възраждане и изправяне. Но ето, че всеки един от нас го възприема по своему. Има и такива, които не вярват, че словото Божие е доброто семе, което може да породи плод. Малцина се впечатляват и се ръководят от него. И малцина го четат. Но в този свят, така пъстър с различни знания, науки и оправдания, които си намираме, словото Божие е открито за всички нас като спасително слово. Остава ние да решим да се ръководим от него. Но ако дори ние в църквата сме със закоравели сърца и не винаги успяваме да усвоим това слово, то колко повече хората в света имат нужда да отворят себе си, за да може то да влезе в сърцата им. Но не да съдим трябва, а като знаем, че е възможно спасението чрез словото, в останалото ни време да се опитаме да направим сърцата си добра почва, в която семето на словото да може да роди добър плод… И ако в света нямаме любов и изпитваме цялата трагичност и ужас в това свое състояние и усещане, то знаем, че Бог ни показа пълнотата на Своята любов и чрез нея ни призова и ние да бъдем подобни на Него. Тази любов е най-голямото свидетелство. Може би тя е най-голямото слово. Защото словото не е само това, което се изговаря и записва, а и това, което излиза от сърцето. Затова казваме, че Бог е словото и словото е Бог. И както казаното от Него, което е записано в Евангелието, така и делата, извършени от Него, са откровение към истинският път. И ако поемем да вървим по него, ще намерим любовта, която търсим.

Всеки търси тази любов, но не на всички им стигат силите да поемат този път. Но колкото ида е трудно да се върви по пътя към Бога, още по-трудно е да се живее без Бога… Изобщо не е възможно да се живее без Бога. Трудности имаме винаги, но те се превъзмогват с надеждата и упованието на Господа. А без Бога стигаме до отчаяние и безразсъдство, живеем така, като че ли няма вечност, сякаш всичко ни е позволено, искаме да усвоим всичко, дадено ни в света. Но цялата тази суета накрая ни води до една празнота, която чувства всеки при мисълта какво е направил с живота си.

Затова е нужно винаги да се уповаваме на Господа. Дори да сме от онези, със закоравелите сърца, в които не може да покълне словото, или онези, които го задушават в суетата на света, или тези, които във възторга си го приемат, но не дават почва, то да се развие в тях – дори тогава не бива да се отчайваме, а да се опитаме да дадем всичко от себе си. Да започнем от най-дребните неща. Да сме постоянни във вярата си, тя да бъде като основен стълб вътре в нас – дори да сгрешим в нещо, вярата ни да е непоклатима. Защото този вътрешен стълб ни свързва с Бога и ни крепи въпреки всички вълнения в живота… Нужно е постоянство и в надеждата на Бога, защото в нея се ражда нашето дълбоко искрено желание да се уповаваме на Него. А добрият плод от нашата надежда и упование на Бога е молитвата, нашата искрена молитва, в която също трябва да сме постоянни. И да не се страхуваме да откриваме пред Бога колко сме грешни, защото покаянието не може да дойде, ако преди това не изпитаме чувството на своята отдалеченост от Бога.

Усетил своята духовна нищета, естествено е човек да поиска да се обогати. А Бог е Този, Който обогатява, Който лекува духовните рани като лекар и държи винаги Своята ръка протегната към нас с желание да ни изправи, защото Той е Този, Който прощава грехове. И слава на Бога, че в потвърждение на Божието слово имаме светиите. И днес, като празнуваме деня на св. преп. Петка, която почитаме като родна майка, няма как да не се вдъхновяваме, че е възможно спасението, възможен е животът в Бога, даже когато този живот изглежда като безумие за неверните. Когато подобно на св. Петка и на много други светии пренебрегваме този свят, може да не изглеждаме съвсем нормални като за него, но животът ни ще да бъде като живот пред Бога… Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците. Както животът на светиите, който сега прославяме и почитаме… Ако днес отидете в Румъния, където са мощите на св. Петка, може да се учудите колко е голяма почитта към нея – и то толкова векове след нейната кончина, в най-безбожния век, в който сега живеем. Изглежда парадоксално и странно, че хората днес почитат тази, която навремето е била отхвърляна, смятана за безумна, живяла абсолютно различен от нашия живот, защото е живяла пред Бога. А ето днес я почитаме като царица, защото се е удостоила да просияе в любовта към Бога така, че всеки в тази любов да намери мир.

Нека и ние, братя и сестри, да израстваме в любовта към Бога и към ближния. Да се стараем спокойно, без изпадане в крайности да живеем според Евангелието на нашия Господ, и ако сме отворени и засвидетелстваме своята отвореност към Бога, няма как Неговото слово да не намери място, да покълне в нас.Амин.”

Още по темата
Още от Проповеди

Защо живеем?

07.10.2019 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Много хора не искат и да чуят за смъртта, но всъщност тя е за всички. Но това, което се случва след смъртта, надеждата за нас християните, за която говори и апостол Павел, е възкресението...

Не по Адамовски

30.09.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Как да бъдем милосърдни като Него? Как да бъдем съвършени, както и Той е съвършен? И изобщо в нашите духовни трудове ние за това усъвършенстване ли се трудим, или за да бъдем опазени от болести, от притеснения, от смъртта?...

На дълбоко с Христос

24.09.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Когато Христос казва на ап. Петър: „Иди там, в дълбокото, и хвърли мрежата си”, този зов отеква в него. Всичките му представи и цялата му опитност заговорват, че това, което трябва да направи, е безумно, но надделява зовът на сърцето...

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?