С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2023 г.
Преп. Параскева Петка Българска, фрагмент - икона, 19 в., храм „Св. Архангел Михаил”, Варна
Автор: иконом Василий Шаган

Удостоила се да просияе в любовта към Бога така, че всеки в тази любов да намери мир...

Проповед на иконом Василий Шаган на 14 октомври 2018 г. в храм „Св. Архангел Михаил”, Варна - върху притчата за Сеяча (Лука 8: 5-15) и за живота на св. преп. Параскева Петка Търновска.

Ние сме земята, в която Христос дойде да посее словото на нашия Бог, за наше възраждане и изправяне. Но ето, че всеки един от нас го възприема по своему. Има и такива, които не вярват, че словото Божие е доброто семе, което може да породи плод. Малцина се впечатляват и се ръководят от него. И малцина го четат. Но в този свят, така пъстър с различни знания, науки и оправдания, които си намираме, словото Божие е открито за всички нас като спасително слово. Остава ние да решим да се ръководим от него. Но ако дори ние в църквата сме със закоравели сърца и не винаги успяваме да усвоим това слово, то колко повече хората в света имат нужда да отворят себе си, за да може то да влезе в сърцата им. Но не да съдим трябва, а като знаем, че е възможно спасението чрез словото, в останалото ни време да се опитаме да направим сърцата си добра почва, в която семето на словото да може да роди добър плод…

Знаем, че Бог ни показа пълнотата на Своята любов и чрез нея ни призова и ние да бъдем подобни на Него. Тази любов е най-голямото свидетелство. Може би тя е най-голямото слово. Защото словото не е само това, което се изговаря и записва, а и това, което излиза от сърцето. Затова казваме, че Бог е словото и словото е Бог. И както казаното от Него, което е записано в Евангелието, така и делата, извършени от Него, са откровение към истинският път. И ако поемем да вървим по него, ще намерим любовта, която търсим, за която жадуваме.

Всеки търси тази любов, но не на всички им стигат силите да поемат този път. Но колкото и да е трудно да се върви по пътя към Бога, още по-трудно е да се живее без Бога… Изобщо не е възможно да се живее без Бога. Трудности имаме винаги, но те се превъзмогват с надеждата и упованието на Господа. А без Бога стигаме до отчаяние и безразсъдство, живеем така, като че ли няма вечност, сякаш всичко ни е позволено, искаме да усвоим всичко, дадено ни в света. Но цялата тази суета накрая ни води до една празнота, която чувства всеки, при мисълта какво е направил с живота си.

Затова е нужно винаги да се уповаваме на Господа. Дори да сме от онези, със закоравелите сърца, в които не може да покълне словото, или онези, които го задушават в суетата на света, или тези, които във възторга си го приемат, но не дават почва, то да се развие в тях – дори тогава не бива да се отчайваме, а да се опитаме да дадем всичко от себе си. Да започнем от най-дребните неща. Да сме постоянни във вярата си, тя да бъде като основен стълб вътре в нас – дори да сгрешим в нещо, вярата ни да е непоклатима. Защото този вътрешен стълб ни свързва с Бога и ни крепи въпреки всички вълнения в живота… И нека не се страхуваме да откриваме пред Бога колко сме грешни, защото покаянието не може да дойде, ако преди това не изпитаме чувството на своята отдалеченост от Бога.

Усетил своята духовна нищета, естествено е човек да поиска да се обогати. А Бог е Този, Който обогатява, Който лекува духовните рани като лекар и държи винаги Своята ръка протегната към нас с желание да ни изправи, защото Той е Този, Който прощава грехове. И слава на Бога, че в потвърждение на Божието слово имаме светиите.

И днес, като празнуваме деня на св. преп. Петка, която почитаме като родна майка, няма как да не се вдъхновяваме, че е възможно спасението, възможен е животът в Бога, даже когато този живот изглежда като безумие за неверните. Когато, подобно на св. Петка и на много други светии, пренебрегваме този свят, може да не изглеждаме съвсем нормални като за него, но животът ни ще да бъде като живот пред Бога… Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците. Както животът на светиите, които сега прославяме и почитаме…

Ако днес отидете в Румъния, където са мощите на св. Петка, може да се учудите колко е голяма почитта към нея – и то толкова векове след нейната кончина, в най-безбожния век, в който сега живеем. Изглежда парадоксално и странно, че хората днес почитат тази, която навремето е била отхвърляна, смятана за безумна, живяла абсолютно различен от нашия живот, защото е живяла пред Бога. А ето днес я почитаме като царица, защото се е удостоила да просияе в любовта към Бога така, че всеки в тази любов да намери мир.

Нека и ние, братя и сестри, да израстваме в любовта към Бога и към ближния. Да се стараем спокойно, без изпадане в крайности да живеем според Евангелието на нашия Господ, и ако сме отворени и засвидетелстваме своята отвореност към Бога, няма как Неговото слово да не намери място, да покълне в нас.Амин.

* * *
Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедстващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса. (Кондак, гл. 6)

Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и със слъзни капки въглените на страстите си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет. (Тропар, глас 4) (аудио - ТУК)

Още по темата
Още от Проповеди

А вечен живот е да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Йоан 17:3)

16.06.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Днешната неделя Църквата е посветила на светите Отци от Първия вселенски събор. Интересно време и място да отбележим тяхната памет – между Възнесение и Петдесетница…

Да не осъждаме

09.06.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Лишените от тази дарба на зрението, не виждат изкушенията на света.Те чуват, и онова, което чуват, много добре го осмислят. За тях думите за рая, за вечния живот, това е една голяма радост – че имат бъдеще, което не е в тъмнина...

Кой трябва да проповядва в Църквата?

02.06.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...

Какво се случва в центъра