Рождество Христово

25.12.2017 г.
икона Рождество Христово, снимка - spbda.ru
Автор: протойерей Димитрий Смирнов

Рождество Христово е велик християнски празник. На празник е прието всички да се поздравяват, а поздравлението, според самия смисъл на тази дума, е пожелание за здраве. Но Христос дошъл на земята, не за да ни даде здраве или допълнителен повод да седнем с близките ни, по дух или по кръв, хора на празнична трапеза. Той е дошъл, за да ни спаси от ужаса на нашия живот - греха. Грехът пък, според определението, това е животът вън от Бога.

В очакване на празника сърцето на човека е преизпълнено с тържествена радост, така че в него вече няма място за обикновени­те земни грижи. Вселената и звездите, хората на земята и ангелите на Небето величаят, възпяват днес Рождеството на нашия Господ Иисус Христос, донесло ни надежда за спасение. А ние? Готови ли сме за среща с раждащия Се Христос?

Митрополит Антоний Сурожски е казал: „Бог идва в нашия свят като уязвимо, беззащитно дете и казва: „Аз ви Се отдадох, правете с Мен, каквото сами поискате“. И пред всеки от нас стои въпросът: а какво да правя аз с Него, с тази Божия любов, която ми е дадена, с Този Младенец, Който Се ражда само за това, да бъде измъчен на Кръста и да умре заради мене лично, а не само заради човечеството като цяло?“

Преди две хилядолетия, с рождеството на Богомладенеца, за човечеството е започнала нова ера. Със Своето идване Бог, свел Небесата и слязъл на земята, поставил човека пред избор: какво ти, човече, избираш, земята или Небето? Отстъпилият от Бога човек забравил своята небесна родина и своя Отец - Бога, забравил така силно, че се наложило идването на Божия Син на земята, за да на­помни отново за това на падналото човечество.

Божият Син иска да ни върне на Небето. И главното събитие от човешката история след сътворяването на човека от нищо е Хрис­товото Рождество, Възкресение и Неговото пребиваване в човешка плът. Всеки човек, живеещ на земята, както и тогава, в древната Па­лестина, е поставен пред избор: да приеме ли Иисус Христос като Бог и всяко Негово слово като истина от последна инстанция или да не приеме, или пък приема избирателно, тази малка част, която му е удобна, и в зависимост от това да строи своя живот.

Човекът е Божие създание. Създание разумно и затова наши­ят живот трябва да бъде осмислен. И в деня на Рождеството всеки, който търси смисъла на живота, а не иска просто да бъде животно или растение, не е лошо да се замисли за това, че Христос дошъл на земята и заради него и че не е възможно това главно събитие в световната история просто да бъде пренебрегнато. Ненапразно свeтата Църква преди Рождеството заповядва на всички свои членове да постят, за да очистят чувствата си, ума си, да очистят съвестта си и да се постараят с ум и сърце да обемат тази удивителна тайна, да влязат в нея, да решат за себе си какво още не са успели да изправят в своя живот в съответствие с Това Слово, Което е дошло от Небето на земята.

Христос започнал Своята проповед с призив към покаяние: „По­кайте се, защото се приближи Царството Небесно“. Да се покаеш - значи да промениш своите мисли, да измениш своя живот, да нап­равиш в него преврат, но не просто в името на някакви абстрактни идеи или учения, а именно заради живота във вечността. И в деня на Христовото Рождество всеки от нас трябва отново и отново да об­мисли, и ако нашето сърце скланя към Христос, да застанем на този път и да бъдем верни на Бога докрай. Тогава нашият живот ще при­добие този истински смисъл, към който ни призовава Господ.

От днешното Евангелие ние знаем, че на родилия Се Спасител първи се поклонили пастирите, макар те да били прости, неуки хора. Сам Господ чрез ангелите, Своите посланици, ги известил за ражда­нето на Христос и те, без да се съмняват дошли. А на влъхвите, уче­ните хора, се наложило много дълго, по заобиколен път да достигнат и на обратния път те едва не попаднали в лапите на коварния Ирод.

Но Господ се умилостивил над тях и им дал също откровение — за това, че не трябва да се връщат при Ирод, а да тръгнат по друг път.

Пътят на сърдечната простота води право към Бога, знанието пък често отдалечава от Него или привежда към Него по по-дълъг, криволичещ път. Знанието е съпроводено с опасности, защото човек може да попадне в капан, може да бъде уловен от дявола. Но ако то все пак е привело човека към Христос и човек се е поклонил на Бога, и Му принесъл дарове, тогава Господ уравнява и простите пастири, и мъдреците-влъхви.

Ние също днес сме дошли в храма, за да се поклоним на Мла­денеца Христос. Пред нас е иконата на Рождество. Богомладенецът лежи в ясли, над Него са се свели Пречистата Дева и Праведният Йосиф, над яслите гори звезда. Наоколо е тишина, градът, уморен от грижи, е потънал в сън, а ние славим раждащия Се Господ. И наши­ят малък подвиг принася за нас голям плод, Господ ни възнагражда­ва: днес ние ще се приобщим с Божията благодат чрез причастието със Светите Христови Тайни.

Господ затова и дошъл в света, и призовал към Себе Си прости­те пастири и мъдреците-влъхви, учените хора и неучените, всички: за да Му се поклонят. А да се поклоним на Христос, значи да прие­мем тази святост, която Той донесъл в света, да приемем Духа, Кой­то Той изпратил в света, да приемем учението, което Той възвестил на този свят.

Но светът отначало не могъл да разбере Неговите слова; мно­зина се ужасявали, слушайки това, което говорил Господ. Когато Той казал: „Ако не ядете Плътта на Сина Човечески и не пиете Неговата Кръв. то няма да имате в себе си живот“, мнозина си тръгнали от Не­го, защото как може да се яде човешка плът? Когато Той говорил за любовта към враговете, те се удивлявали: как може да обичаш вра­говете, как е възможно да обичаш хората, когато те те ненавиждат? Красотата на тези думи разбрали първо единици, после десетки, после стотици, хиляди, милиони и, накрая, милиарди хора. Милиар­ди хора приели Неговото слово.

За съжаление, ние живеем в края на човешката история, кога­то вече свършва Царството на Христос, когато хората се отричат от Бога и мислят, че Рождество Христово - това значи вкусно да по­хапнат, да попийнат и потанцуват, да си изпратят едни други дузина картички. Но Господ е дошъл не за това, Той иска да ни освободи от греха. И свобода от греха, истинска свобода може да ни даде само Христовото учение, само Неговата благодат, само Неговата Църква. Всеки от нас има някакъв опит в църковния живот, всеки е познал вече Божията сила в борбата с греха и знае как да го побеждава. Грехът се побеждава с извънредните усилия на човека. И когато Господ вижда тези усилия, Той му помага в неговите старания, Той го пази от падения.

За пастирите тези усилия били неголеми: да дойдат до пещера­та, която те прекрасно знаели. Да, за простия човек да стигне до Бога е по-просто. И затова, ако сега се проведе преброяване, колко хора в Църквата са с висше образование и колко с образование по-малко от средното, ще се окаже, че вторите са повече. За простия човек е по-лесно да види Бога, защото сърцето му е просто. За човек, имащ много знания, е по-трудно, но също е възможно. И. преодолели всич­ки изкушения, влъхвите дошли при Христос и Му се поклонили.

Ето това е станало - човек е извършил поклонение на Христос, т.е. признал, че Той е наистина е Син Божи, и преклонил пред Него главата си. А по-нататък трябва да започне друг живот. „Който е сло­жил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царст­вото Божие". Не трябва да вървят по предишния път, не трябва да се завръщат при Ирод, защото той ще ги убие. И Господ възвестил за това влъхвите - помилвал ги за техния подвиг, който те извършили заради Христос.

Така и ние: колкото повече се трудим над своята душа, толко­ва повече Господ ще ни помага, ще ни известява за всяка Иродова опасност, която надвисва над нас. Той ни пази и спасява, само ако сме Му били верни, верни на тези слова, на които Той ни е учил. Затова ние трябва да приемем тези слова в своето сърце. Ние тряб­ва да ги познаем не само с ума, не само да ги доведем до своето съзнание, а да ги следваме, да ги заобичаме, да заобичаме самия Христос, да се преклоним пред Него. И тогава Той ще влезе в наше­то сърце и не ще се раздели с нас вовеки. Амин.

Превод: протойерей Йоан Карамихалев

Източник: "Сборник Неделни и празнични проповеди на съвременни руски проповедници", съставител протойерей Йоан Карамихалев

Още по темата
Още от Рождество Христово

Накратко за Рождествeнския пост

15.11.2018 г. | иконом Василий Шаган | Православни празници

Само пред осъзнатото величие на Бога човек може да разбере и осъзнае своето падение, своята отдалеченост от Божията любов и пълнота. И който е осъзнал и почувствал болката от своето греховно падение, може да поиска да се изправи, да пожелае да си възвърне истинското достойнство, като излекува своите греховни и умъртвяващи рани ...

ВЕЧЕРЯ С ИИСУС

24.12.2017 г. | Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Вениамин Пеев | Православни празници

Затуй сега земята тъй е бяла, че иде ден пречист, велик и нов, на хората в душите е изгряла звездата на Христовата любов...

Рождество Христово - бележките на един иконограф

23.12.2017 г. | монах Григорий Круг | Православни празници

Празникът на Рождество Христово се появява още в началото на Християнството, вероятно в апостолския период. Апостолските правила отреждат ден за отбелязване на Раждането на Христа - 25 декември, показвайки смисъла на този празник за Църквата.

Какво се случва в центъра