Творение и падение на човека, 1 част

24.02.2015 г.
Автор: Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

В кн. Битие боговидецът Моисей не описва само събитията по сътворяването на света, а също и падението на човека, както и последиците от него за цялото творение. Творението няма свобода да потисне тлението. То е повлечено подир падналия човек. Тъй като човек в своето устройство включва елементи от сетивния свят, последствията от греха се предават и в цялото творение.

Преди падението човешкият ум (νοῦς) е в общение с Бога и с ангелите. Той гледа славата Божия и в тази перспектива се преобразяват всичките действия (ἐνέργειαι) на неговата душа и тяло. Всички те се намират в движение към Бога. След грехопадението обаче тази даденост се обръща, защото помраченият ум не направлява вече действията (ἐνέργειαι) на душата и тялото. Вече не излъчва светлината към останалото творение.
В следващите страници ще видим какво става след грехопадението на човека.

1. Животът на първите хора преди падението

В кн. Битие боговидецът Моисей описва състоянието на човека преди падението и след него. Същият е станал очевидец, видял е Съществуващия (ὁ Ὤν) и е разпознал в Духа всички събития [от историята на спасението]. Впоследствие ги е описал в тварни понятия и слова.
Спорадично подобни състояния преди даването на Закона и времето на Моисей се описват и от пророците и отците. И те са обладавали лично познание за събитията на откровението.
Същото е и със св. отци през вековете. Те четат събитията от сътворението на човека и грехопадението от кн. Битие, но ги тълкуват през собствения си опит. С други думи, с помощта на собствения си опит, който са придобили, те тълкуват човека както в състоянието му преди греха, така и след грехопадението.

За това как Адам е пребивавал преди грехопадението съществуват две традиции. Можем съвсем условно да ги наречем александрийска и антиохийска. И двете можем да открием в творчеството на св. Йоан Дамаскин.

„От една страна в кн. Битие има историята на сътворяването на човека. От друга, има и светоотеческото тълкуване на тази глава от сътворението, а и на грехопадението и т. н.
Но в светоотеческото богословие са налични две тълкувания на грехопадението. Първото, което е по-популярно в Антиохия, е, че при сътворението си човек е поставен от Бога в състояние на просветление и впоследствие е отпаднал от него. В Кападокия, Александрия и други древни поместни църкви обаче има предание, че първозданният човек се намира в състояние на обòжение. Други поместни традиции свързват в едно тези две предания”.

„Някои отци на Църквата вярват, че умът на първозданните хора, се е намирал в състояние на боговидение. Тази традиция е силна: това е всъщност александрийската школа. В антиохийската школа обаче се говори за помнене за Бога, а за боговидение – съсем рядко. Антиохийците говорят главно за помнене и за своя опит в аскезата. При тях се говори за два стадия на съзерцание (θεωρία). Първият стадий е просветлението (φωτισμός), който е непрестанна молитва (ἀδιάλειπτος προσευχή), а вторият просияние (ἔλλαμψις), съзерцание, непрекъсната гледка (ἡ διαρκὴς θέα) – всъщност боговидение (θεοπτία), което, от своя страна, е обòжение (θέωσις)”.
„Св. Йоан Дамаскин говори и за двете мнения, но без да взема страна. Оставя на читателя да прецени за себе си”.

„Преди време публикувах едно изследване, в което се занимавам с това място у Йоан Дамаскин. Той описва първозданните хора по два начина: в единия случай имат молитва на ума (νοερὰ προσευχή), а в другия – обòжение (θέωσις). Сега, дали са имали обòжение или молитва на ума, т. е. дали умът е имал спомен за Бога или е гледал Бога, това очевидно са две предания, две традиции в тълкуване на първозданното състояние на човека. Кое от двете е правилното, не знаем”.

Отците на Църквата, тълкувайки кн. Битие, „не се занимават с Адам като Адам, а с ума на Адам, когото сам Адам е разболял, тъй като от греха умът му се е помрачил”. Това е причината, поради която не се описват подробно различни събития от живота на първозданните хора преди грехопадението. Отците ги интересува какво е станало със събитието на падението. В действителност се разглежда състоянието на ума преди грехопадението и след него, тъй като „по принцип човек е сътворен за обòжение”.

„Всъщност отците не се интересуват кога точно са сътворени първите хора, как са сътворени, в какво състояние са се намирали и т. н. Но какво точно ги е интересувало? Какво правеха те? Взимайки предвид своя опит от просветлението и обòжението, въз основа на него те тълкуваха Стария Завет.

Те познаваха този опит на просветлението както от пророците и Новия Завет, така и най-вече от личния си опит, защото имаха духовни отци, наставници, намиращи се в състояние на просветление, които вероятно понякога са достигали в състояние на обòжение. Тези духовни отци от личния си опит са водили духовните си чада според наученото от пророците и апостолите и правилно са тълкували пред тях Св. Писание [като по този начин са им оставяли тълкувателна традиция]”.

Отците тълкуваха свързаното със сътворението на Адам и Ева и техния живот в Рая преди грехопадението, въз основа на боговидския опит, който самите те обладаваха или както са го наблюдавали и проследили у други обòжващи се отци. С други думи, когато те виждаха светците, възобновени духовно и имащи опита на просветлението и обòжението, казваха, че по някакъв такъв начин ще да са живели първозданните хора в Рая. А че ще да са живели по такъв начин свидетелства това, че сега, след въплъщението на Христос и обòжението на човешката природа в ипостаста на Словото, се даде възможност на човека да се съедини с Христос и, следователно, обòжението му ще е по-силно и, обòжвайки се, ще изживява по-висше духовно състояние от онова на Адам и Ева в Рая.

„Така, отците взимат за пример обòжвания такъв, какъвто е сега и живеещия в съзерцание, какъвто е сега, като така проектират актуалния си духовен старец в епохата на Адам и Ева. С други думи, отците вземат днешното състояние на съзерцание, което е молитвата на ума, обòжението, и казват този е човекът, това е падналото състояние на човека, това е възстановеното състояние на човека. Така че, когато те богословстват за Адам и Ева, просто богословстват от тази гледна точка.

Ако Адам и Ева имаха молитва на ума и обòжение, боговидение и молитва на ума, може да е било или едното, или другото. Те бяха така или иначе в състояние на съзерцание. За това няма съмнение. Дали обаче съзерцанието е постоянно помнене на Бога, или е боговидение, това е друг въпрос”.

Също така, трябва да се отбележи, че отците на Църквата анализираха духовното състояние на първозданните хора в светлината на обновлението, т. е. на лечението на човека, а не с чувство на любопитство (няма значение дали духовно, или научно).

„Казваме в какво състояние са се намирали първозданните хора. Намирали са се или в молитвеност на ума, или в боговидение, т. е. обòжение. Няма значение обаче как е било, не ни интересува дали това е молитва на ума или обòжение. Онова, което има значение, е че човек по този начин се лекува. И преди да се разболее, дали е бил такъв или инакъв във физиологическото си състояние, това просто няма значение. Но умът е антропологичен феномен.

Както имаме клетки, сърце, артерии и т. н., така освен тях човек има и самия ум, който обаче е помрачен. Умът обаче не е богословски, нито философски феномен. Той е антропологичен феномен, неотделима част от човешката личностност, както са очите, зъбите, носът и останалите органи”.

Из "Емпирична догматика на православната съборна църква. Според устните поучения на отец Йоан Романидис", 2013 г.

превод: Светослав Риболов

/следва/

 

Още по темата
Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра