Духовно просветен център

„Радвай се, обновление на заченатите в грях”

09.04.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на о. Василий Шаган след 4-та статия на Богородичния акатист – 9 април 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Братя и сестри, изчетохме четвъртата статия от Акатиста към Пресвета Богородица, според служебния устав на Църквата, но искам да обърна вашето внимание на нещо много значително. Тъй като сега сме във време на пост, сигурно всеки се надява това време да мине с полза за нашето спасение. А какво е то, спасението? И всъщност от кого и за какво трябва да се спасяваме?

Основното нещо, което трябва да проумеем в целия промисъл на Бога за нашето спасение, е ние да се върнем в своето истинско достойнство – така, както Той ни е сътворил. Бидейки сътворени по Негов образ и подобие, сме призвани да се върнем в това достойнство. И делото на нашето спасение, това е да обновим себе си.

Затова в днешния акатист чухме думите: „Радвай се, обновление на заченатите в грях”. Тук нямаме предвид някакво порочно зачеване, а имаме предвид, че нашата природа до такава степен се е смесила и отъждествила с греха, до такава степен се е опорочила след грехопадението на Адам, че сме изгубили цялата представа и връзка за Бога и със Бога, изгубили сме своята истинска природа.

Първоначалният човек не е бил такъв, каквито сме ние. Той се е радвал само на общуването си с Бога и целият му живот е бил духовен – до такава степен е бил различен от това, което сме ние. И след като сме призвани да се върнем в рая, и почитаме Богородица като обновление на тези, които са се покварили в първородния грях, в това отстъпление от Бога, трябва да намерим начин как да се обновим.

В канона, който днес пеехме на Богородица, се казва: „Радвай се, проповед на апостолите”. Какво означава това? Апостолите, които са били призовани да проповядват Христовото евангелие, са проповядвали точно това – пътя на обновлението към рая за човеците. И това е смисълът на цялото Евангелие – да се изправи падналият човек и да се обнови. И да се очисти, да се просвети и да се обожи, да стане като бог… И Богородица е проповед на апостолите за това обновление. А тя е проповед, защото за разлика от всички хора преди нея тя единствена се явила такава, че в себе си е показала чистотата на човека още тук, на земята. Тя самата и нейният живот, и нейната чистота, разбирайте нейната непорочност, и нейната вяра, надежда и упование на Бога са проповед. И с това сияе пред нас и затова ние я почитаме. Закопнели и жадуващи за истинската чистота, която трябва да унаследим, имаме пред себе си Богородица.

И сега, като знаем тези неща, поне донякъде ги знаем, сигурно възниква въпросът, какви да са нашите стъпки към това призвание – да стигнем до обожение. Всички свети Отци препоръчват на първо място да започнем от очистването. А какво означава да се очистим? Това означава, проумявайки, че нашия дух повече го влече не към Бога, а към плътските неща, да се научим да се разграничаваме от плътското и преходното, и да започнем да се учим на копнеж към духовното. На него да се радваме, на духовното, а не на временните, на преходните неща, както често ни се случва. И като преценим за какво копнее нашият дух, да започнем да се насочваме в правилната посока – чрез четене на Светото писание, чрез молитва и разсъждаване върху своята вяра, чрез придобиване на надежда и упование на Бога – да възгаряме по нов начин своята душа, която досега се разгаря само от страстите и похотите. А сега в копнежа по Бога да я разгаряме.

В допълнение към казаното, Църквата ни предлага и поста, в който сме сега. Това е уникално време. Само ние, християните, имаме такова дадено от Бога време, в което толкова внимателно Църквата е сложила всичко, което е необходимо – словото Божие, опита на пророците и на патриарсите дори, за които се чете в паримиите през поста и чиито чеда сме и ние. Така Църквата ни води през това време на пост и ни предлага да бъдем по-внимателни към себе си и да се замислим за своето спасение. Поне малко да се постегнем и съберем, поне малко да надникнем във вътрешния човек, както казва апостолът, и да видим там какво става, какъв е нашият вътрешен човек. Тогава ще възникнат нови желания за промяна и ще разберем, че смирението, което е противно на гордостта, е истинското състояние на човека, в което човек може да открие истинския мир, който иначе не намира в този свят.

И когато разберем за истинския човек, ще възникне желание за истинско покаяние, истински плач относно това: „Какъв съм аз и какъв съм призван да стана?! Изправи ме, Господи, и не ме оставяй в моята гибел!”… И като имаме такова покаяние, разсъждавайки за своите грехове, може и да се изповядваме през Бога, и за това най-вече ни призовава Църквата по време на поста. Така, като се покайваме и причастяваме, нека да покажем на Бога, че ние наистина се стараем за своето очистване. Защото, казва св. Йоан Златоуст, Бог не скърби за това, че ние съгрешаваме, а най-вече скърби за това, че нямаме намерение да се променим.

Но ап. Павел казва, че словото Божие е като двуостър меч, толкова остър, че може да раздели дори помислите на човека от намеренията. Тоест ние имаме различни помисли, и добри, и лоши, но намеренията ни са важни, тоест вътрешното намерение, вътрешният копнеж, вътрешният стремеж на човека. И това е възможно, човек да го придобие, особено ако се стремим да задействаме страстната сила на нашата душа, разбирайте тази, която да тласне човека към тази промяна. Ние имаме такава сила, но трябва да я задействаме.

А Богородица, на която днес пяхме канона и четохме акастиста, е най-добрият пример, за това, че е възможно да се случи спасението, възможно е да се случи очистването, щом тя ги е достигнала, бидейки като нас човек. Ние имаме от нейна страна най-добрия пример и затова в средата на храма е нейната икона. Но хубаво е тя да бъде пример и да стои в средата и на нашия живот, заедно със своя Божествен син, на Когото въздаваме слава. Амин!

Още по темата
Още от Проповеди

Нашият път към живота

14.09.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нужно е винаги да бъдем в Божието присъствие и да Го молим да ни праща Своята благодат. Защото Той винаги ще ни чуе и ще ни прати Своята благодат в нашата немощ. И тогава ще са действителни и силни думите, казани на апостол Павел: „Стига ти Моята благодат”, радвай се в нея!"

За да бъде светът спасен (Йоан 3:17)

12.09.2021 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

В неделята преди Въздвижение, четем най-красивото Евангелие от всички - Евангелие, което ни дава да разберем, защо Бог прави тези неща за нас... Защото обикнал света повече от всичко. Обикнал го така, че да може да предаде Сина Си за този свят... (2018 г.)

Пътят към Бога е път на прошката и милостта

06.09.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Ние, които искаме да се издигнем от земята на небето, мислейки не за земното, а за небесното, трябва да вървим по този път. Път, който Бог ни показа в Своя личен пример, докато беше тук в образа на Своя Божествен Син...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори