Радостната надежда за нашето изцеление

07.04.2022 г.
източник: www.sb.by
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Четвъртата неделя на Великия пост – на св. Йоан Лествичник, 3 април 2022 г., храм „Св. Архангел Михаил”, гр. Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Как да разбираме, братя и сестри, словото, което чухме току-що? Защото е много важно, да внимаваме какво ни препоръчва Църквата като слово. Ние затова и идваме тук. Това дете, обхванато от бяс, за което се разказва в Евангелието (вж. Марк. 9:17-31), може да го разбираме като човек, оказал се в безизходно състояние. Като състоянието на един човек, с когото имах разговор вчера. Млад благочестив мъж, който се оплакваше, че всичко разбира и вярва в Бога, но се чувства без изход поради своята апатия, която го е обхванала, не може нищо да направи и продължава да остава в това безстрастно състояние. Това е ужасно състояние – когато нямаш решителност да направиш каквото и да било със себе си, с живота си, дори не можеш да активираш чувствата си. Не можеш да възбудиш чувството за любов, която осъзнаваш, че нямаш, но и нищо не можеш да направиш със себе си, за да я имаш. Много тежко състояние. И ние много често това го изпитваме.

И ето, в евангелския разказ, този безнадеждно обладан юноша бива доведен при Христос, въпреки че преди това е бил воден при апостолите. Тогава, забележете, Христос пита баща му: „Ти вярваш ли, че аз мога да го изправя, да го освободя, да го изцеля?”, а в отговор бащата казва тези забележителни думи: „Вярвам, Господи, – и забележете – помогни на моето неверие”. Тоест – аз вярвам, че Ти си Избавителят, но в същото време си давам сметка, че моята вяра е толкова оскъдна, че досега нищо не можах да направя със своето дете, дори при Твоите ученици го водих, но и там не можа да се случи чудото и освобождението му. А когато самите апостоли попитаха своя Учител: „Защо ние не можахме да го изгоним?”, тогава Той им каза, че е много трудно и не е възможно, едва ли не, за човеците. А ние знаем, че и светите казват, че борбата със страстите, при която ние се озоваваме в състояние на безизходност поради духовните болести, които имаме в себе си и не знаем как да ги излекуваме, тази борба е възможна само с помощта на Бога. Но преди това трябва да кажеш: „Аз вярвам, че Ти си моят лекар и избавител, Господи, и затова идвам при Тебе. Помогни ми!”.

Нали разбирате, че този акт е много важен. Това е категоричен избор. Представете си, че е категоричен избор на един объркан човек, който осъзнава, че е болен, търси лек и най-накрая намира своя Избавител, този, който може да го излекува, и идва при него. Но това идване – моментът, в който да дойдеш при Лекаря, при Христос като лекар на душата и тялото – е категоричен избор, в който започват да се случват движенията, и те са от двете страни, забележете. От едната страна – човекът, който включва своята воля и вяра, и желание да бъде изцелен, и от друга страна – Бог със Своята постоянна воля за избавлението и изправянето на човека. И когато се срещнат тези две воли, на човека и на Бога (божествената винаги я имаме, а човешката е слаба и много често е безволие или своеволие), тогава,в единството с Бога, се случва изцелението.

Но за всичко това трябва да упражним усилия, не може по свръхестествен начин. Ето този млад човек, за когото споменах, той казва: „Аз много често ходя в църкви, в манастири, на свети места, и очаквам да се случи нещо, но двадесет години вече нищо не се случва с мене”. Той очаква това да се случи по някакъв свръхестествен начин, без да осъзнае, че е необходимо не само да включиш своята воля, но още и да упражниш неистови усилия. Да, нещо като психотерапевтичен тренинг, казано на съвременен език. Нужно е да тренираме своето избавление. Затова и Христос казва: С нищо не може за бъде изгонен този дух, освен с молитва и с пост. И точно това е тренингът, психотерапията. А разбрано в по-широк аспект, молитвата и постът са: постоянство, призоваване на Бога, прилагане на специални упражнения, за да се научиш да превъзмогваш своите страсти, да лекуваш своите духовни болести. Например да упражниш въздържание – когато вътре те напира да се гневиш, да злобееш, а ти се въздържаш от това нещо, и лека-полека, тренирайки въздържанието, това отвътре се озаптява. Или да се научиш да укротяваш своята гордост, като постоянно се смиряваш, осъзнавайки, че пред величието на Бога твоето възгордяване е смешно проявление.

Но да застанеш пред Бога, е също усилие, и избор (за който говорихме). Ето и в това слово колко ясно и категорично Христос казва, че само с усилия и с вяра ние може да получим избавление. Виждаме и бащата, който избира да доведе детето си пред нозете на Христос, казва, че вярва в Него като в избавител; виждаме и апостолите, които приеха думите Му, че пост и молитва са нужните средства, които могат да доведат човека до избавление. Така че това е и нашата голяма надежда – възможно е и ние да се справим със своята немощ. С помощта на Бога, разбира се.

Но тук ние трябва да обърнем внимание на още нещо, важно за нашия духовен живот. Църквата през Великия пост посвещава няколко недели на три много съществени личности – на св. Григорий Палама, свети отец и учител на Църквата, и на двама подвижници: св. Йоан Лествичник (днешната неделя е посветена на него) и преподобна Мария Египетска (следващата неделя е посветена на нея). И това не е случайно, защото постът е подвиг, тоест подвижническо дело. Подвиг значи опит за придвижване напред, и когато говорим за подвиг, ние имаме предвид тези усилия, това придвижване.

Всички имаме нужда от тази способност – да се придвижваме. Но не пълзешком, в паднало или полулегнало състояние, а като се изправим. Затова постът започва с прошката, тоест Христос ни изправя и ние приемаме, че това е нашето достойнство – да сме изправени, а не паднали – и като се изправим, правим опити за придвижване. И тук е важно по какъв начин ще се придвижваме. Затова ни се дава за пример св. Йоан Лествичник като подвижник – от една страна, защото самият той се е подвизавал в Синайската пустиня, бил е игумен на Синайския манастир и следователно учител на монасите, а от друга страна, ние знаем неговия труд, „Лествица” (стълбица), в който той стъпало по стъпало ни препоръчва какво да правим в полза на своето придвижване нагоре, и по този начин се явява и като учител на нашето благочестие.

Във връзка с това искам да обърна вашето внимание на три момента, от наставленията на св. Йоан Лествичник, които може да запомните и да приложите в своя живот.

Първо, той казва, че трябва правилно да построяваме нашата молитва. Затова препоръчва, тя да включва четири неща – възхвала на Господа (затова и започваме всяка молитва със „Слава Тебе Боже!”);благодарене на Бога (за конкретни неща, особено в края на деня винаги може да Му благодарим за нещо съществено и конкретно, и най вече за това, че ни има); следва покаяние (не просто „съгреших – прости ми”, а като признаем своята духовна болест, с вътрешна скръб и нагласа да покажем на Бога своето неистово желание за промяна и изправяне от греха, поради който сме повалени, и желание Бог да ни изцели); и едва след това да отправим конкретни прошения към Бога (за нещо, за някого, за упокой или здраве на близките си и т.н.).

Второто, на което обръща внимание св. Йоан Лествичник, е смиреномъдрието, разбирайте смирение. Той казва, че то е не просто снишаване, не просто придобиване на вътрешен мир, не, това е толкова възвишена добродетел, че дори е трудна за проумяване от човека. Но аз зная – казва той, – че Христос е казал: „Научете се от Мен, понеже Аз съм смирен по сърце”. Следователно, ако искаш да придобиеш смирение, то неговото начало е да се оприличиш на Христос, да Му подражаваш във всичко. Така и ние понасяме кръста Христов и се включваме в подвига на спасението. Само така е възможно спасението – ако тръгнем към Христос. Иначе подвиг без Христос е някакъв неясен кръст и неизвестно къде води.

Третото важно нещо, за което говори св. Йоан Лествичник, е как да извършваме своя подвиг. Според него, в своята аскеза, в трудовете за своето спасение, за превъзмогване на страстите е необходимо да правим къси и бавни крачки. Светите Отци на друго място препоръчват да се борим с всяка страст поотделно, а не с всички наведнъж. Защото, – казва и св. Йоан Лествичник, – ще настъпи хаос и неяснота в духовния ни живот, без никаква конкретност. А когато се бориш с отделен грях – например с гордостта се бориш чрез смирение, с невъздържанието чрез въздържание, с похотите чрез пост, с блудството чрез съсредоточаване на ума си в Бога – то тогава със сигурност ще усетиш плода. Затова той препоръчва лествицата – конкретна яснота какво прави човек на всяко стъпало. И с бавни конкретни крачки, едно по едно се опитваш да превъзмогваш онова, в което те е изобличила твоята съвест като порок, който ти пречи в придвижването към Бога.

Ето това е, братя и сестри.Затова нека използваме това благодатното време, което, от една страна, е време на пост, в който всички служби и последования ни насочват към молитва и покаяние, карат ни да обърнем внимание на своята душа, да се изповядваме и причастяваме; но от друга страна, е и време на големи кризи в света, в това число и войната в Украйна. Кризи, които извадиха на повърхността цялата наша обществена, човешка и лична гнилост, показа нашата нечистота, нашата несъстоятелност и отдалеченост от истинското ни достойнство, следователно и от Бога. И след като това се видя изведнъж зад белите варосани стени, които изграждахме, за да покажем колко сме добри, и след като се видя, че не сме такива, ние трябва да разберем, че това ни се дава не за отчаяние, а като опит, от който да излезем с надежда.

Този, Който е казал: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай!” (думи към св. Силуан), Той е нашата радостна надежда, и към Него трябва да се насочим в своите скърби и несъстоятелност. И въоръжени с тази надежда, нека да задействаме творческата сила в нас, която ни е дадена, за да се трудим за спасението на нашата душа. Но тъй като ние сме я превърнали тази творческа сила в апатия, ето сега време, в което да я събудим и да проявим решителни действия за своето спасение.
Живи и здрави да сте, и нека Божието благословение да бъде над всички вас! Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Граждани на небето

06.08.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Преображението на Господа е най-радостното нещо, което може да ни се случи днес. Днес ние осъзнаваме, че Христос е Този, който държи цялата вселена, като Творец, като Господар, като Този, Който всичко притежава, като Вседържител...

Човешкото достойнство

24.07.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка...

Вярвания или вяра?

20.07.2022 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

На хората им е много по-лесно, ако има един „видим“ бог, някакъв идол или нещо друго. Те много по-лесно възприемат суеверията. Но когато човек търси задълбочено, разбира, че всички тези външни неща са една голяма лъжа...

Какво се случва в центъра