Духовно просветен център

Работа с мислите и опазване на ума

21.01.2018 г.
източник: youpic
Автор: Архангел.бг

Третата публична среща по програмата „Съпричастност. Въпроси и отговори. Пастирска грижа” се проведе на 15 януари в Духовно-просветния център при храм „Свети Архангел Михаил”.
Отец Василий и психолозите Милена Петрова и Емилия Бойчева говориха по темата:
Работа с мислите и опазване на ума, методи и средства.

Отец Василий: Според светите Отци помислите са мисли, които винаги, по един или по друг начин, са придружени от някакви образи. Затова много рядко може да срещнем понятието „мисъл” в трудовете на св. Отци, когато те разсъждават за душата или ума. Обикновено те боравят с понятието „помисъл”, като искат да кажат, че мисълта е нещо по-сложно. Те са свързани с ума, а средоточие на ума е човешкото сърце. Разбира се, не плътската част, а онази умна, духовна част от човека. Там, според св. Исаак Сирин се пазят най-съкровените съкровища на човека. Например най-съкровените чувства, като любовта и жаждата за любов. И ако човек иска да се научи да обича, той трябва да извади на повърхността това чувство и да го задейства с цялото си внимание. Мислите въздействат на ума и на сърцето. Но не всяка мисъл, която се поражда, може да намери в нас добра почва или да бъде за наша полза, защото ние поради ред причини можем да опорочим съкровищата на сърцето. Нашият ум се разсейва много лесно, а разсеяността води до : слабост на ума, невъзможност за самопознание, лишаване от целеустременост, постоянно желание за развлечение, приспиване на нашата бдителност. Разсеяността отваря границите на ума за всякакви мисли, което води до опорочаването му. Какви са причините за тази разсеяност и може ли да опазим ума си? (…)

Емилия Бойчева: Докато разсъждавах как да поднеса информацията по днешната тема, ми се стори уместно да напомня, защо решихме да направим такъв цялостен план за работа: „Мисленето – себеизграждане или саморазрушаване”. Всъщност става въпрос за нашето мислене, нашето себеизграждане и нашето саморазрушаване. Няма как мисленето на някой друг да ни повлияе, ако ние не позволим това... Защо е толкова важно мисленето? То пряко е свързано с екзистенциалните проблеми на човека, с екзистенциалните задачи, които стоят пред нас като хора – за съществуването и неговия смисъл, за смъртта и крайността на нашия живот , за самотата и заедността като начин за нейното преодоляване, за свободата и отговорността, за да можем да я практикуваме… От философско-психологическа гледна точка мисленето ни е дадено от Бога. Това е съзнание за собственото съществуване. И за проблемите на това съществуванел. Съзнание за това. Мисълта е също така основна познавателна способност на човека, наред с чувствата, емоциите, телесната сетивност, вниманието, волята и т.н. Тя протича по определени психически закони, за да възпроизведе верни умозаключения, а езикът е знаковата система за кодиране и предаване на информацията на мисълта. Нужно е да обучаваме разума си, за да приведе нещата в ред, за да може да правим правилни умозаключения и вярно да предаваме информацията, когато се свързваме с другите в комуникацията. (…)

Милена Петрова: Как да работим с мислите? Едно от нещата, които често повтаряме тук, е да се самонаблюдаваме. Да наблюдаваме какво се случва с нас. Обикновено е най-лесно да наблюдаваме неприятните изживявания, които имаме. Но понякога и приятните изживявания може да са сигнал за опасност. Не винаги, когато се чувстваш добре, това е добро за тебе... Работата със себе си е много трудна, затова е добре, когато я правим, да нямаме свръх очаквания. За аналог мога да дам например решението да спазваме диета. Отначало всичко върви добре, дори сме горди със себе си, но в един момент се случва това, за което говори о. Василий – намаляваме бдителността си… Същото се случва и с всеки опит за духовно развитие. И много често това е така защото си поставяме свръхпланове, непосилни за нас. Ако решим да наблюдаваме всяка една ситуация, в която попадаме през деня, това е непосилна задача. Но да наблюдаваме една конкретна ситуация и да си направим извод от нея, е постижимо… Често не си даваме сметка, че неприятните изживявания с другите тръгват от неясни послания и неразбиране на езика на другия. Нужно е да тестваме дадена неприятна мисъл – доколко тя е вярна? (...) 

Още по темата
Още от Коментар

Какво правим в Църквата?

17.06.2020 г. | архимандрит Андрей Конанос | Коментар

Това, което правим в Църквата, не е нещо моментно, то ни докосва и впоследствие. Ти си мислиш, че това, което си взел, изчезва, но семето попада в душата ти и не след дълго, Бог знае колко, то започва да работи вътре в тебе...

Съборна и апостолска…

15.06.2020 г. | протойерей Игор Прекуп | Коментар

Обикновено дългите постни периоди предшестват някой велик празник. Петровият пост не само предшества празника на св. апостоли Петър и Павел, но и следва празника Петдесетница – рождения ден на Църквата. Той се явява като жива връзка между тези два празника...

Царството Божие вътре във вас е!

07.06.2020 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Две царства се борят да изпълнят човешкото сърце, и което го изпълни, то ще се възцари в света. Някога, поразено от величието на кръстната Христова любов и от вярата на мъчениците, земното царство се подчинило на Небесното Царство. Днес...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори